(Не)възможната ЦИК...

Не са останали много хора, които вярват, че ЦИК е независим държавен орган, както повелява Изборният кодекс и че изборите не са под тоталния контрол на формациите в НС. И след назначаването на новия състав на комисията стана кристално ясно, че статуквото и моделът се запазва. ЦИК отново се напълни с партийни функционери, за които професионализмът далеч не е задължителен, даже не е и пожелателен. Нито един управляващ не пожела да отвори кутията на Пандора и да промени начина, по който се формира ЦИК-от експерти и добри юристи, вещи в избирателното право, математици и статистици, а не от партийни храненици, на които се търси топло местенце за 5 години. Партиите упорито се държат като трите тибетски маймунки-не чух, не видях, не разбирам. Няма лошо и е резонно партиите да имат свои представители в ЦИК, но броят им трябва да бъде редуциран и комбиниран с представители на други институции. 
ЦИК се оказва горещият картоф в избирателната ни система. Вече години партиите не провокираха провокира дискусия за необходимостта от промяна на Изборния кодекс в посока партийната й независимост. 

А индикациите, че ЦИК често взема политизирани решения, 

които могат опасно да се отразят на изборния процес, въобще не са малко. Да, комисията се определя и назначава с указ на президента, но на практика кой да влезе в нея, се определя напълно от парламентарно представените партии. Законът не предвижда възможност държавният глава да може да назначи за член на ЦИК някой, който не е партийно номиниран. 
Мандатът на комисията е пет годишен, който не се прекратява след промяна в съотношението на партиите в парламента. И няма как това да се случи, тъй като редовните избори би трябвало да са на четири години. Все по-често обаче българите участват в предсрочен парламентарен вот и съставът на ЦИК става неадекватен с оглед на политическото представителство през цялото времетраене на мандата.
Не се случи промяна и с приемането на нов Изборен кадекс през 2014 година. С него отново не беше преосмислен начинът на конструиране на ЦИК на база на партийните квоти. 
Проблемът с политизирането на ЦИК се отразява и в начина на вземане на решенията й. Емблематичен пример е скандалът, който се разрази заради решение на ЦИК в протоколите да се записват общо изборните резултати от хартиените и машинните бюлетини, което беше наложено от партийно мнозинство. В крайна сметка съдът го отмени, но случаят е показателен как едно мнозинство в комисията може да наложи абсурдно по съдържанието си решение, без да излага смислени мотиви по същество.
Венецианската комисия и ОССЕ неведнъж са подчертавали, че освен балансираният състав на ЦИК, от значение е диалогът и надпартийното държание на членовете й по време на взимането на  важни решения. 

Водещи трябва да са законът и обективността, а не партийните съображения

Няма сериозни аргументи кое налага съставът на ЦИК да е формиран единствено от представители на парламентарните партии и с какво това повишава гаранциите за прозрачно и добросъвестно прилагане на закона в интерес на обществото. В тази си конструкция комисията не дава възможност за широк обществен контрол, а води до за затваряне на управлението на изборния процес в ръцете на малка група пряко заинтересовани партийци.
За промяната не допринася и т.н. изслушване, което провежда  президентът преди да назначи членовете на ЦИК, както повелява Изборния кодекс. Нищо ново и различно не случи по време на разговорите и тази година -

сухо, безсмислено, формално дърдорене без конкретни нови идеи и предложения 

Около час и половина номинираните се хвалеха с биографиите си, ръсиха клишета, опорки, наизустени текстове, но никой от тях не обясни по какъв начин ще гарантира, че ще работи без партийно пристрастие. Резонен е въпросът и какво ще прави в ЦИК бившият областен управител на София Вяра Тодева, която самата не спазва закона и събори незаконно Паметника на Съветската армия. Или пък Стоянка Балова-Цветкова, завършила Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн, изучавала биотехнологии в Минно-геоложки университет?! Може би ще учи на политически мениджмънт и на риторика колегите си в ЦИК, защото това е преподавала в Софийския университет... Да, ще опонира някой, ама в ЦИК има и доста юристи. Така е, но питаме се дали Ана Александрова, която изпадна от 52-то НС щеше да предпочете ЦИК пред депутатското място. 
Така де, каквото ни е комисията, такива са ни и изборите...     
В повечето утвърдени западноевропейски демокрации, вотовете се организират от орган на изпълнителната власт и се следва независим модел на управление на изборите. 

В Испания ЦИК се състои от осем съдии от Върховния съд, 

избрани чрез жребий от Генералния съвет на съдебната власт. В нея влизат и петима действащи преподаватели по право или политически науки и социология, назначени по съвместно предложение на партии, федерации, коалиции или групи избиратели с представителство в Конгреса на депутатите. Назначенията се извършват с кралски указ, а на учредителното заседание на комисията членовете й избират президент и вицепрезидент измежду представителите от съдебната власт.
Основният орган, който отговаря за организация, подготовката и провеждането на изборите във Франция, е Министерството на вътрешните работи. Френският модел разчита на държавната администрация. Министерство на вътрешните работи координира целия изборен процес на национално ниво чрез Дирекция на модернизацията и административното действие. Организацията и честността на вота се следят от Конституционен съвет, Държавен съвети Национална комисия за предизборни кампании и политическо финансиране, като всеки от тези органи се занимава съответно с регистрацията на кандидатите, организацията на вота по места и с честността на вота.
И в Гърция за изборите се грижи тяхното МВР чрез постоянно действащи комисии, съставени от съдии, представители на държавната администрация и на местната общност. 
В Унгария организацията на изборите се споделя между два самостоятелни административни органа, в които са включени юристи, и държавни служители и по един представител на парламентарните партии. 
Постоянен изборен орган провежда вотовете в Румъния, които се организират от Централното изборно бюро. Негови членове са 5 съдии от Върховния касационен съд, държавни служители и представители на парламентарно представените политически партии и коалиции, които обаче не бива да са мнозинство. 
През 2020 г. Албания промени изборния си кодекс в частта за изборната администрация. Тяхната ЦИК се състои от държавен комисар по изборите, гласуван от парламента за 7 години, Регулаторна комисия от петима членове, също избирана от парламента с 5-годишен мандат и петчленна Комисия по санкциите и жалбите с 9-годишен мандат. 

В състава на румънската ЦИК се назначават основно бивши върховни и конституционни съдии, 

юристи с опит в административното право, бивши членове на комисията, експерти по изборно право. 
За съжаление, в близките 4 години промяна в партийния облик на ЦИК явно няма да има, защото явно никоя формация не иска да се откаже от това да дърпа конците й. Тя ще продължи удобно да си прави оглушки за фалшифицирането на изборите, за купените гласове, за проблемите с машинното гласуване, за ниската избирателна активност.
Защото, нали, който плаща, той поръчва музиката...