Онемели

Трети ден интернет и социалните мрежи кънтят. Един баща иска помощ от държавата България, за да спаси сина си, буквално отвлечен в Украйна, за да бъде насилствено мобилизиран. Момчето е български гражданин и би трябвало да усеща закрилата на родината си където и да се намира, в каквато и ситуация да изпадне.
Трети ден мълчанието на официалните български власти също така кънти. Оглушително. Не сме чули никаква реакция от Външното министерство - с потвърждение или опровержение на думите на бащата, нито пък сме разбрали дали посланикът на Украйна е бил извикан там за разяснения по темата. Дали? Безмълвно е дипломатическото ни ведомство и по един ключов неотговорен въпрос. Вярно ли е, че българският консул в Одеса е опитал да съдейства на семейството - т.е. да изпълни съвестно служебните си задължения, но е бил изгонен от ловците на хора? Без каквато и да е политическа коректност към т.нар. стратегически партньор, какъвто Украйна твърди, че България е.
Нашето Външно обаче е направо задушено и онемяло от тая същата пуста политическа коректност. Да не стъпи накриво, да не мъцне нещо напреки на някоя Велика сила. Да не сгази лука, с думи прости.
Мъцнете, госпожи и господа висши български дипломати! Демонстрирайте поне същия гибелен гняв, както когато стремглаво извикахте Митрофанова заради дроновете в Полша.
Защото един баща иска помощ от държавата България, за да спаси сина си.