Два месеца до еврото

Всичко поскъпва. Колкото повече наближава еврото, толкова по-скъпо става. Имотите пощуряха, цените също. Хората - и те. Внасят си парите в банките, тичат, свиват им се душичките, не смеят да извикат, че ги е страх - да не излезе, че са врагове на Отечеството ни европейско и че са прости. Банкерите се хилят и в тая много мътна вода някои ловят много зашеметени и объркани риби. Богатите ще забогатеят още повече, бедните - кучета ги яли. 
Не се оплаквам, не сме го закъсали, имаме някой и друг лев и се чудим в какво да го вложим (ох, каква дума - вложим).
Купуваме картини. Изгубена работа. Сега в България картини купуват тези, които не си знаят парите, и тези като нас, които мислят, че картините са нещо повече от пари. 
Не знам кой ще ги гледа утре тия наши картини. Наскоро разбрах, че имало мултимедийни картини, които всеки ден и по поръчка можели да сменят пейзажите си, портретите си - всичко, каквото е „нарисувано“. 
Егати изкуството! Да си го нагласяваш според настроението.
Егати парите - да ги сменяш според настроенията на други. 
Егати времената, егати часовниците!
От галерията на улица „Юрий Гагарин“ в София купихме две картини от художници, работили най-активно в средата на миналия век. Едната от картините се казва „Къща в планината“ и е есенна. 
Аз съм болен човек - в смисъл, че се разболявам от внушения и като гледам тая картина, си спомням тогавашното слънце. Лъчите в картината тогава са огрявали моето детство. И веднага ги усетих върху врата си. Усетих, че въздухът е по-чист, видях по-смислена светлина, видях дървета, чиито трепети излизат извън рамката на картината, а иначе самите дървета са сдържани, достолепни и леко сконфузени, ако щете, от есента. Сконфузени от своята есен. 
Сега аз съм сконфузен от своята есен. От вечното тресене, тръпнене, от неспирните промени, цели, хоризонти, задачи, лъжи, измами, илюзии.
Какво ще стане след първи януари? какво ще стане, моля ви се, след първи януари, ако навали сняг и в снега си изгубя някой евроцент? Ще ровя в снега да го намеря ли? И като го намеря, какво ще си помисля? Че съм в село Голяма Брестница, Луковитско, или в Люксембургската градина в Париж? 
Кажете ми какво точно ще стане след първи януари, когато баба Митка Вълова ще гледа евробанкнотите и евромонетите. Какво точно ще изпита баба Митка Вълова от тази промяна? 
И не ме бутайте напред в бъдещето! 
Не ми приписвайте никакви носталгии и не превръщайте това, което казвам, в политическа попара и помия.
Разбира се, че ме е страх от бъдещето. Разбира се, че ми е мъчно за лева. Разбира се, че ми е мъчно за младостта ми и за времето в картините на тия двама майстори, които си купихме, не за да си вложим парите, а за да си успокоим поне малко душите.
Тая година Черният петък нямало да бъде една седмица, а цял месец. Имам чувството, че някаква огромна смукателна машина се е заела да смуче парите и живота ни. И вместо да хвърляме парите си на ало-измамници от терасите, да ги хвърляме по молове и черни петъци, и черни месеци и години.
Питал съм се защо мутрите си купуват понякога картини. Не вярвам да ги купуват, за да си ги окачат в бронираните джипове за един милион. Мутрите си купуват картини, защото са им казали, че картините не се развалят лесно, а на най-добрите срокът на годност е до края на времената.
Това, последното, мутрите едва ли го разбират, но понеже те живеят бързо, дългият срок на годност им изглежда добра инвестиция. 
Имаме още два месеца да гледаме лева. После ще се гледаме право в очите и ще търсим пламъчета в тях. 
Ако имате някой друг лев, купувайте си книги и картини, пък каквото ще да става. 
А ако нямате за книги и картини, гледайте поне парите да стигнат за картофи и кисело мляко.

Фейсбук