Как да знаем кой е енергийно беден?

Неотдавна ДУМА писа за проблемите на енергийно бедните в Евросъюза. Докато у нас топлото и светлото поскъпват, пред дни „Дейли мейл“ писа, че цените на енергията за домакинствата ще паднат със 7% от 1 април “поради обещаните от правителството намаления на сметките“. Медията се позовава на Ofgem - енергийния регулатор за Великобритания, според който „ценовият таван на регулатора ще падне от сегашните 1758 паунда на 1641 паунда - намаление от 117 паунда или около 10 паунда на месец за средностатистическото домакинство, използващо едновременно електричество и газ“. 
У нас енергийната бедност обикновено се свързва с неотоплените или недостатъчно топлите през зимата домове. А и понятието, въпреки дефинициите, е някак си мъгляво, особено за онези, които нямат проблем да плащат сметките си за отопляване или охлаждане на домовете. България остава сред страните в ЕС с висок процент хора, които се затрудняват да плащат сметките си за енергия - над 16% от населението на страната според Евростат. Очевидно е, че помощите за ток, парно, дърва, въглища, газ не са достатъчни, за да компенсират този вид бедност. Основните предизвикателства с български адрес остават - ниски доходи, висока цена на енергията плюс очакваната либерализация на пазара на еленергия и недостатъчно добрата енергийна ефективност на жилищата… 
Какво е енергийно беден? 

Какво е уязвим клиент? 

В момента Законът за енергетиката дава следната дефиниция: "Домакинство в положение на енергийна бедност" е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“.
Преди дни МТСП представи за обществено обсъждане проект на наредба, която определя критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност. Евентуалната наредба ще отмени сегашното ПМС 267 от 7 декември 2023 г., с което е приета в момента съществуващата Наредба. Според частична предварителната оценка на въздействието, с приемането на новата наредба “ще се създаде нормативно установена възможност за обмен на необходимите данни между информационните системи на компетентните институции с цел удостоверяване на съответния статут и ще се постигне яснота по отношение на обхвата на необходимите мерки за целенасочена подкрепа на най-уязвимите групи от населението”. Проектът определя и условията и реда за извършване на оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. Ще се затегне ли режимът за отпускане на енергийни помощи, или ще бъде улеснен достъпът?

Какво предвижда проектонаредбата? 

Домакинство в положение на енергийна бедност се определя въз основа на три критерия: разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството; разход за типово потребление на енергия и  енергийни характеристики на жилището. Според проекта за уязвим клиент се смята, човек над 65 г., който живее сам или с други хора над 65 и им остава разполагаем доход по-малък или равен на линията  на бедност.
На критериите отговарят и хората с установени 50 или над 50% трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, ако след плащане на изразходваната енергия им останат пари колкото линията на бедност или по-малко от нея.
За уязвим се смята и човек, който се нуждае от помощни средства за независим живот или от медицински изделия за поддържане на живота, чието  функциониране зависи от източник на електрическа енергия. В тази категория влизат и хората, които са получавали месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон. Например за настоящия сезон е отпусната целева помощ за отопление на 337 945 души и семейства.
 
Разполагаемият средномесечен доход
 
на човек след намаляване с разхода за енергия се получава, като от сумата на общия годишен разполагаем доход на членовете на домакинството се извади годишният типов разход за енергия на домакинството. Полученият годишен доход се разделя на 12 месеца, а получената сума за месечен доход се раздели на броя членове на домакинството. Освен това, в проектонаредбата жилищните сгради са разделени на три типа със специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия. Към тип 1 спадат необновени многофамилни и еднофамилни сгради. Към тип 2 - обновени многофамилни и еднофамилни, а към тип 3 са сградите, строени след 1 януари 2024 г. Проектът предлага и формула за разход на енергия. Важен елемент е 
Информационната система за удостоверяване на статута на домакинствата в енергийна бедност или на уязвим клиент. В не се обработват данни от около 10 институции. Сред тях са  АСП, НЗОК, Регистъра на населението - Национална база данни „Население“ чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дирекция „Миграция“ към МВР предоставя на Информационната система данни от тема данни от Единния регистър на чужденците. Събират се данни и от Главната дирекция ГРАО, от НЕЛК, от НАП, от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, от КЕВР, от операторите на електроразпределителни мрежи, от МВР, от МЗ, както и от други органи и лица, определени с акт на Министерския съвет. 
 
Ползватели на анонимизираните данни
 
(тоест данни, при които да бъде елиминирана възможността за идентифициране на субекта) от Информационната система са министерствата на енергетиката, на труда и социалната политика, на  регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на вътрешните работи, както и АСП, КЕВР, крайните снабдители с електрическа енергия.
Информационната система се създава и поддържа от Министерството на електронното управление, а администратор на процесите в нея е Агенцията за социално подпомагане. Информационната система осигурява безсрочно съхранение на данните по начин, позволяващ възпроизвеждане на документите без загуба на данни. Предвижда се тя да съдържа публична част и служебна част, достъпна за длъжностни лица. Тя трябва се води по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в нея информация съгласно Закона за киберсигурност.
 

Жилището
 
Според проектонаредбата типова площ на домакинство според броя лица се определя:
1. един човек - 40 м2;
2. двама души - 50 м2;
3. трима души - 60 м2;
4. четирима души - 70 м2;
5. петима души - 80 м2;
6. шестима души - 90 м2.
При изчисление на типовото потребление на енергия в домакинство с човек над 65-годишна възраст или с човек с установени 50 или над 50% трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и дете до 18 г. се прилага коефициент за уязвимост от 1,3, а в останалите случаи - коефициент 1,0.
Проектът предвижда и реда за установяване на енергийна бедност на домакинствата (или уязвимост на клиента), както и сериозни проверки на съответния статут.