НОВИТЕ ЗАКОНИ

Георги ГЪЛОВ

Новите закони, изкъпани и лъснати, влязоха в приемната на парламента. Чакалнята беше препълнена с нови проекти, както и със стари закони, които чакаха ремонт и поддръжка. Новите плахо пристъпиха навътре.

- Аз - тъкмо казваше един от старите закони, - не бързам много, готов съм по всяко време да защитавам правата на хората и пътя им към щастието.

Друг закон изправи гръб:

- Ще видиш, че аз ще съм с предимство. От мен зависи животът на стотици и хиляди чиновници. Ако не ме пуснат в парламента, никога няма да получат увеличение на заплатите си!

Много от законите дружно се засмяха.

- Знаем, друже, ти си специален. На ръце ще те носят, щом става въпрос за пари.

- Аз - чу се уморен глас, - пак ще влизам вътре в залата. Време ми е!

Старите проектозакони разбиращо клатеха глави.

- Пътният закон. Разкарват го по двайсетина пъти годишно - все нещо са пропуснали, недогледали, все го търкат и дописват. Скъсаха му задника от поправки! Има такива закони, ще знаете - непрекъснато ги кроят, влачат ги на вулканизатор и по разни работилници, и пак не могат да ги изправят на крака.

- А защо - попита един от новите проектозакони, - кое му е толкова сложното?

- Сложно се получава - философски отговори един от старите закони, - защото ги правят просто.

Запали нова цигара и продължи:

- Законът е сложно нещо. А тук ги правят просто, между другото, буквално на ишлеме. Всеки политик си има негов метър, негов килограм, негово разбиране за широчина, височина и дълбочина. И с тези мерки и теглилки кове законите, ама така ги гласи, че на него да му е удобно, просторно и светло в новия закон. А това, че такъв закон ще е истинска напаст за останалите хора - никой не го интересува.

- А в залата - рече един от новите проектозакони, - там, където се гласува, никой ли не чете внимателно?

- И да четат - не им личи! Днеска приемат закон, писан за нуждите на един депутат, утре - нов закон за желанията на друг народен представител. Никой не се бърка в работата на колегите си. Нищо лично, дето се вика!

- Сериозно ли! - не повярваха новите закони. - Всички ли чакате така, с години?

- Не, драги! Има и такива, които минават транзит през тази зала. Те са личните закони на депутатите - знае се кой ги внася, знае се как ще ги употребят. Гласуват ги и стават истински закони, преди още да си мигнал! Всичко се прави по личен аршин и мерки! Скоро сами ще го видите  и пак ще говорим.

- Ама чакайте! - възропта един от новите. - Ние сме закони за хората, да помагаме на народа!

- Няма такова нещо, братче - рече тежко един от старите закони, който едва се крепеше на бастуна си, - всичко се прави за доброто на политиците. А политикът иска всичко и нищо точно от теб, както и от всички останали закони, но не днес, за да не личи, обаче веднага, преди да са го изпреварили. Разбрахте ли сега какво е законодателство у нас?

- Не! - дружно отговориха новите проектозакони. - Нищо не разбрахме!

- Правилен отговор! - съгласиха се ветераните. - Това, дето у нас му викат законодателство, вече никой не го разбира, но всеки го прилага!