Добри времена, лоши времена

Европейският съюз няма нужда да бъде разрушаван отвън, защото "сам ще се разпадне" заради натрупващите се икономически и политически проблеми. Това заяви на 1 октомври руският президент Владимир Путин на тазгодишното заседание на форума "Валдай".
Всъщност Путин коментира, че Москва не желае целенасочено да работи за разпадането на ЕС, но на въпрос дали Съюзът не трябва да бъде подтикнат към това, руският президент отговори: "Не е необходимо, те сами ще се разпаднат." 
Русия обективно е заинтересована от разпадането на ЕС, особено в сегашната обстановка на фактически опосредствена война, водена с ръцете на Украйна, но не е само тя. Другите две големи сили - САЩ и Китай, също нямат интерес от такъв голям конкурент. Но какво, освен пожелателното мислене и създалата се недобронамереност, дава основание на руския президент да мисли така?
Две седмици преди валдайската реч на Путин председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза. 
Фон дер Лайен се опита да съвмести несъвместимото - разказ за небивалата сила на Съюза с алармизъм за неговата нарастваща нестабилност. Тя дори използва за цитат първото изречение от книгата на Чарлз Дикенс "Повест за два града" от 1859 г., посветена на Великата френска революция, за да обоснове това противоречие. Този цитат (дава се по изданието на "Народна култура" от 1984 г.) в разширен вид гласи: "Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие, години на светлина, години на мрак, пролетта на надеждата и зимата на отчаянието; всичко беше пред нас, пред нас нямаше нищо, всички вървяхме право към небето, всички вървяхме право в обратната посока..." 
Ако ЕС обаче е заплашен от революция, то това 

няма да бъде Великата френска революция 

Впрочем, редица политически наблюдатели смятат, че Европа наистина е на прага на нова френска революция, ако местните националисти спечелят президентските избори догодина, но това няма да е онази революция, на която разчитат Урсула и "урсулите". 
Откакто сегашната ръководителка на ЕК зае поста, не са спирали действията и опитите за все по-голяма концентрация на власт в ръцете на императрица или кралица Урсула, какъвто прякор вече й бе лепнат, не толкова поради аристократичния й произход, а най-вече заради преструктурирането на Комисията по начин, който дава все повече власт в нейните ръце, поставянето й на поста без демократичен избор и маниакалното желание за все повече правомощия на Брюксел, за сметка на националните правителства.
Особено това касае две най-критични точно в сегашния исторически момент сфери - външната политика и политиката за сигурност. Крайъгълен камък на пробутваната реформа е замяната на правилото за единодушие на ЕС във външната политика с гласуване с квалифицирано мнозинство, промяна, целяща да попречи на отделни държави членки да блокират решения за продължителни периоди.
Преди няколко години пред изданието "Политико" Фон дер Лайен обоснова позицията си така: "Скоростта (на световните събития - бел. авт.) е твърде висока, за да не бъдем постоянно или твърде често чути и видени заради блокирането на едно (въшнополитически досиета) от тях. Затова съм наистина убедена, че се нуждаем от гласуване с квалифицирано мнозинство."
В случая тя говори за политиката за разширяване на Съюза и виждаме какви проблеми възникнаха след приемането на Хърватия. От 2013 г. няма нова страна членка, но през 2020 г. Великобритания напусна и създаде прецедент. А съвсем наскоро Исландия отхвърли преговори за присъединяване. 
Кандидатите са бедни и проблемни балкански страни и още по-проблемната и бедна Украйна. А спирачки пред процеса удрят богати страни членки, които ще плащат за "банкета", като например Франция на Марин Льо Пен, която от позицията на водещ кандидат за президентските избори догодина заяви на 9 октомври в Екс: "Ако Украйна се присъедини към Европейския съюз, ние ще бъдем първите, които ще пострадат - и то двойно." Тя говори за селското стопанство, но не само там е проблемът. 
Как се преодолява тази съпротива на националните правителства, които го правят от гледна точка на националния интерес (както го разбират в момента)? 
Първо, обвинявате ги в национален егоизъм, за да ги остракирате от някаква морална позиция. Второ, 

концентрирате още по-голяма власт на наднационално ниво 

И последното го виждаме в най-различни направления. Ето само две от последно време.
ЕК поиска да бъде въведен, по модела на чл. 4 от договора за НАТО, общ европейски отговор, ако една страна членка обяви, че е застрашена от кибератаки, саботажи, навлизане на дронове, т.е. прословутите хибридни заплахи, които са едно ниво под военната заплаха. Това е фактическо дублиране на НАТО и път към милитаризацията на Съюза чрез концентрация на власт.  
Освен това Брюксел поиска да получи и правомощия да задължава държавите от ЕС да намаляват потреблението на електроенергия при криза, като сам определя размера на ограниченията. ЕК иска сама да обявява регионална или общоевропейска тревога и да блокира национални мерки, които застрашават снабдяването на съседни страни. Т.е. това е борбата с "националния егоизъм". 
Както и да го отричат, след провала на идеята за европейска конституция, виждаме стремеж по заобиколен път да се стигне до превръщането на ЕС във федеративна супердържава, като сегашната криза по източната граница на Съюза се използва (насърчава) като катализатор на процесите. 
Подобно действие крие в себе си заплаха за България, а и за другите по-малки страни. В по-дългосрочен план това е заплахата от асимилация, засилване на негативните демографски процеси, нихилизъм спрямо националния интерес, икономически проблеми, особено за периферните (спрямо имперския център) страни. 
В краткосрочен план най-голямата заплаха е отпадането на правото на вето, защото така България ще загуби възможността да блокира решения, които директно вредят на нейния национален интерес. Неща, за които не сме се съгласявали, като сме подписвали Лисабонския договор през 2007 г.
Ръстът на национализмите, освен всичко друго, е и отговор на растящата концентрация на власт в ръцете на централната (имперска) върхушка. Изборите в ЕС от последните десетина години ясно го показват и има очевидна тенденция. 
ЕС не е първата структура, която е попадала в такава дихотомия - да бъде силна и нестабилна едновременно. Австро-Унгарската империя е в такова положение в навечерието на Първата световна война - изправена пред вътрешна нестабилност поради ръста на национализма сред славянските народи и усещането за външна заплаха, тя предприема поредица от действия, които в крайна сметка я водят до война и гибел. Има едно забележително изречение от класическия труд на британския историк Пол Кенеди “Възход и падение на великите сили”: “В основата на всичко - както се казва тогава - е фактът, че Австро-Унгария се опитва да играе ролята на велика сила с ресурсите на второстепенна такава.” 
И един любопитен паралел. Бившият френски президент Реймон Поанкаре в книгата си "Произходът на войната" от 1921 г. пише за писмо от декември 1913 г. на френския посланик във Виена Алфред Дюмен, в което се казва: "Австро-Унгария се озовава в

задънена улица, от която не знае как да се измъкне 

Така усещането, че народите ще се насочат към бойните полета, водени от неустоима сила, расте ден след ден... Струва ми се важно да отбележа, че се опитват да привикнат хората към идеята за всеобща война като единствено възможно средство за подобряване на финансите, които са изпаднали в пълен безпорядък след военното, признавам, безплодно напрежение, което се упражнява през последната година."
В днешна Европа, от една страна, не могат да решат какво да правят (например) с Русия и се оплакват, че не им достигат власт и централизация, а от друга, ако получат още власт и се централизират, и решат, най-вероятно ще изберат войната, ако им слушаш приказките. 
Едно от неизбежните влияния на властта е, че колкото повече трупаш власт, толкова повече проблеми срещаш, които се опитваш да решиш с още повече концентрация на власт. Едновременно има стремеж за ограничаване на права и получаване на повече правомощия. Едното се прави заради другото, за да се ограничи реакцията, да се засили контролът и това няма нищо общо с демокрацията и "общоевропейските ценности", но има много общо с желанието за повече власт заради самата власт. Която е наркотик.
ЕС се преструва на държава, каквато не е, и продължава да се преструва все по-усърдно, колкото повече се задълбочава неглижирането му на международната сцена поради неизбежното и неотменимо противоречие между националните интереси на страните членки и представата на брюкселската власт за наднационалните интереси. 
Вместо реформа, която да спаси Съюза, като ограничи политическата надстройка над икономическата база, отговорът на противоречието е в още по-голямо усилване на наднационалната политическа надстройка. 
В Европа в момента са назрели такива събития, че изразът "добри времена - лоши времена" може да се оприличи по-скоро с нашенската поговорка "За едни сватба, за други брадва". 
Така завърша и "Повест за два града" на Дикенс - със сцена от гилотината.