За цацата и акулите в медийния аквариум

Предизборната агитация за предсрочните парламентарни избори отдавна е зад гърба ни. Време е за анализи. Вихриха се обещания, раздаваха се усмивки, пръскаше се кандидат-депутатски чар. Напълниха се и касичките на телевизии, сайтове и вестници, които дават поле за изява на мераклиите за обитатели на парламента. Кои обаче са цаците и акулите в медийния аквариум?!   
Неоспорим факт е, че ролята на медиите в предизборните кампании е от особено значение. Те не само информират избирателите за формациите и техните позиции, но и 

осигуряват пространство за политическа конкуренция и публични дебати 

Политическата реклама е механизъм, чрез който партиите и кандидатите достигат до по-широка аудитория, представят програмите си и се опитват да мобилизират подкрепа. Ясното разделение между платено съдържание и редакционна независимост, гарантирането на равнопоставеност на участниците и предоставянето на обективна и разнообразна информация на избирателите, имат важна роля за демократичния процес. Не на последно място обаче прозрачността на партийните разходи за медии са от съществено значение.
Разходите за медийна реклама на партиите и коалициите на последните избори са 913 540 евро (без ДДС), като голяма част от тях са направени от формациите, които излъчиха депутати, сочи анализ на Института за развитие на публичната среда. В мониторинга са включени официалните сайтове на 38 национални и регионални медии - 8 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции.
Най-много средства е привлякла БНТ - 186 446 евро. Следва я ТВ „Евроком“ със 158 148 евро и Нова телевизия със 144 960 евро. След медиите акули са и bТV - 92 484 евро и БНР - с 39 279. БТА е получила едва 1 725 евро. Сред медийните цаци е "България он еър", в чиято хазна са влезли едва 498 евро. 

Най-крупна сума за агитация са похарчили от "Прогресивна България"- 196 219 евро 

Следват ПП-ДБ със 172 157 евро. След тях се нареждат "Възраждане" и ГЕРБ-СДС, които са дали съответно 163 691 евро и 61 712 евро. "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" е заделила за медийна пропаганда 55 834 евро, а ДПС - 32 121 евро. За най-малко пари се е бръкнал независимият кандидат за депутат Тодор Батков - 818 евро. АСП пък са се охарчили с 3300 евро.

И тази кампания потвърди тенденцията за висока концентрация на пари най-вече в телевизиите. Най-солени са цените на рекламите в частните Нова телевизия и bTV. Обществените БНТ и БНР работят по-евтино с цени, определяни от Министерски съвет. Телевизиите продължават да бъдат основен източник на информация за голяма част от избирателите, независимо, че влиянието им постепенно намалява най-вече сред по-младите избиратели. 
Похарчените за политическа реклама показват, че традиционните медии, особено телевизиите, остават важни, но се използват според партийните разбирания и настоящия контекст. Големите партии търсят национален обхват и подкрепа. Някои от тях разнообразяват типа медии, в които инвестират по време на кампанията - телевизии, радио, онлайн, печат, а други насочват основна част от средствата си основно към трите големи телевизии у нас. 

По-малките формации пък най-често използват медийните пакети 

като контролът на разходването на тези средства често остава минимален. Въпреки препоръките ни за създаване на публичен регистър от страна на ЦИК с цел осигуряване на минимална прозрачност, такъв липсваше и в тази кампания. А в комисията разполагат с цялата информация, защото тя одобрява договорите между медиите и формациите, за които се плаща с медийни пакети.
При много от участниците в изборите медийните пакети са основен или единствен ресурс в кампаниите им. Това поставя въпроса дали механизмът изпълнява първоначалната си цел - да осигури достъп до медийно отразяване на нови и по-малки политически субекти, или се използва като „рационализиране” на публичен ресурс. Пълна информация за медийните пакети ще има едва след като партиите подадат финансовите си отчети за кампанията. 

И на тази кампания не й беше чужда практиката на безвъзмездни договори 

за които не е ясно дали са самостоятелна форма на отразяване или допълват вече платени споразумения. От тях също така не става ясно какъв тип услуга се предоставя. Такива споразумения бяха обявени от "Телевизия 7/8", "Евроком" и Дарик радио. 
Обществената телевизия е задължена да включва безплатни формати в програмата си, като в тях зрителите можеха да се запознаят с възгледите на голям брой кандидати не само по предизборни теми, но и по светски, религиозни и други въпроси. Затова често ставахме свидетели на участия с крайни или провокативни изказвания, включително конспиративни теории, агресия и реч на омразата. По този начин се понижава качеството на дебата и вместо смислена дискусия, се получава „шум“, който подкопава информирания избор на зрителите.

Онлайн медиите 

В последните години се наблюдава нарастващо предпочитание на онлайн платформите и социалните мрежи, които предлагат по-достъпни цени, по-дълги форми на участие, липса на модериране и много по-лесно таргетиране на публиката.
В кампанията за последните избори се наблюдава известна корекция на тази тенденция заради забраната за политическа реклама в Мета, но пълната картина ще стане ясна след публикуването на окончателните финансови отчети на партиите.
Нарастването на употребата на дигиталните платформи за комуникация поставя сериозни въпроси за прозрачността на разходваните средства. 

В Изборния кодекс социалните мрежи не попадат в дефиницията „медия“ 

а отчетните форми на Сметната палата не предвиждат отделни категории за тези разходи, които на практика се включват към „онлайн медии“. Това затруднява проследяването на средствата, особено когато става дума за платено съдържание, което не е ясно обозначено, или за кампании чрез посредници и инфлуенсъри.
По-засиленото използване на социалните мрежи от страна на партиите води до фрагментиране на публичния дебат. Чрез тях има възможност за насочване на различни послания към конкретни аудитории. Това обаче има двупосочен ефект – от една страна разширява достъпа до информация и каналите за комуникация, но от друга – увеличава риска от дезинформация и затруднява разграничаването между редакционно и платено политическо съдържание.
И в тази предизборна агитация 

лъснаха стари проблеми, които се мултиплицират в годините 

Те са свързани с липсата на обозначаване на платено съдържание, непубликуване на договори, публикуване на споразумения с формациите, но във формат, който не позволява да стане ясно какви услуги обхващат те, трудно проследяване на договорите за медийни пакети и насочване на тези средства към свързани с партиите юридически лица.  
По отношение на безплатните форми, трябва да има  ясни стандарти за поведение на кандидатите и възможност за реакция при техни системни нарушения. Може да се предвиди и право на обществените телевизия и радио да отказват последващи участия при нарушаване на етичните стандарти и норми, посочват от Института за развитие на публичната среда. 
Експертите предлагат във формулярите за финансови отчети на партиите да се обособи отделна графа за отчитане на рекламата в социалните мрежи, да се създаде регистър на медийните пакети, да се въведат и допълнителни критерии към партиите. Те трябва да насърчават формациите да развиват партийна дейност извън изборните кампании, както и да търсят допълнителни финансови средства. Такава промяна например би било въвеждането на т. нар. частичен медиен пакет и изискването за наличие на приходи на партиите от други източници, регламентирани от закона. По този начин би се постигнала форма на баланс между публично и частно финансиране на медийните разходи в кампаниите и политическите партии ще бъдат стимулирани да планират и инвестират по-оптимално средствата си. 
Друга препоръка е насочена към извършването на проверка за свързаност между кандидати и партии и съответните медии, към които се насочват медийните пакети. При наличието на свързани лица държавна помощ не следва да бъде разпределяна към съответните медийни доставчици.