Сергей Станишев пред в. "24 часа": Трудното за Радев идва след изборите. БСП може да е ключът към правителство

За много социалисти е примамливо да дадат вота си за Радев - те не само са гласували, но и са работили за него в два президентски избора.

Той изглежда като "новото успешно БСП", без тежестите от миналото. Но едно е да си гласувал за личността на генерала, друго - да го направиш за негова партия, която дори още няма ясен профил

Цената на петрола може да се качи до 150 долара на барел, продължи ли войната над месец, тогава ни чака всеобща рецесия

Светът се променя, а тук се боричкаме - ако не излезем от провинциалната си черупка и въпреки различията не можем да постигнем национален консенсус, политическата класа става излишна.

- Г-н Станишев, ескалацията в Иран вече влияе върху цените на горивата, енергията и върху усещането за сигурност в света. Какви могат да бъдат последствията за Европа и България?

- Най-сериозни. По тази тема БСП първа заяви недвусмислена позиция, която съвпада с тази на европейските социалисти. Режимът в Иран е репресивна ислямска теокрация и не може да буди симпатия у никой ляв човек. Но войната на САЩ и Израел започна без ясни мотиви и план, без никаква международна легитимност, в разгара на преговори с Иран, които според посредниците от Оман имаха реален напредък по отношение на ядрената програма. Оттам идват и обърканите обяснения за причините и целите на операцията. Ако са мислили, че с елиминирането на Хаменей ще повторят венецуелския сценарий - очевидно не сработи. Призивите за “безусловна капитулация” или за това президентът на САЩ да има думата при избора на новия върховен ръководител имат обратен ефект - втвърдяване и ескалация. Иран е много древна и горда цивилизация, а режимът в Техеран, макар и крайно непопулярен, има сериозна институционална мрежа и военни възможности. Колкото по-бързо спре ескалацията и се мине към търсене на политическо решение, толкова по-добре. Алтернативата е трайна дестабилизация на целия Близък изток с всички произтичащи последици. Икономическото въздействие от блокирането на трафика през Ормузкия пролив вече е факт - цените на суровия петрол от 65 долара за барел сега надхвърлят 100 долара. Ако военните действия продължат над месец, няма да се учудя да се качат до 150 долара, а това ще доближи световната икономика до всеобща рецесия.

- В този момент България е на прага на поредните избори. Завръщането ви по върховете на БСП не бе прието еднозначно. Какъв знак давате, като приехте поканата на Крум Зарков да сте отново част от ръководството?

- За мен влизането в Изпълнителното бюро е изпълнение на морален дълг. Кога, ако не сега?! В момент, в който БСП преживява екзистенциална криза ще направя всичко по силите си, за да има силно и влиятелно ляво в следващия парламент.

Когато една партия е на върха, винаги е примамливо да си част от ръководството ѝ. Не така стоят нещата, когато е в слаба позиция. Затова реших, че миналото - по мое време БСП беше голяма и силна - не може да е удобно убежище и извинение да остана наблюдател. Моето участие е и знак към много хора, които през последните години бяха разочаровани и се отдръпнаха от БСП - въпреки грешките и слабостите ѝ тя си остава автентичната, дълбоко вкоренена в обществото лява партия. А без ляво една съвременна демократична политическа система не може. Но не каквото и да е ляво, а модерно и европейско. В следващия парламент БСП освен естествените социални приоритети трябва да отстоява духа на нормалността, на съдържателното политическо говорене, на солидното институционално поведение и на формирането на по-широко съгласие по основните предизвикателства, пред които е изправена България. Ако въпреки различията не сме в състояние да постигаме общи национални консенсуси, особено в толкова несигурен и стремително променящ се свят, възниква въпросът за непотребността на тъй наречената политическа класа. Най-сетне, всички сме свидетели на дълбоки и светкавични геополитически, технологични и икономически промени. Те са глобални, а ние сме затънали в Когато една партия е на върха, винаги е примамливо да си част от ръководството ѝ. Не така стоят нещата, когато е в слаба позиция. Затова реших, че миналото - по мое време БСП беше голяма и силна - не може да е удобно убежище и извинение да остана наблюдател. Моето участие е и знак към много хора, които през последните години бяха разочаровани и се отдръпнаха от БСП - въпреки грешките и слабостите ѝ тя си остава автентичната, дълбоко вкоренена в обществото лява партия. А без ляво една съвременна демократична политическа система не може. Но не каквото и да е ляво, а модерно и европейско. В следващия парламент БСП освен естествените социални приоритети трябва да отстоява духа на нормалността, на съдържателното политическо говорене, на солидното институционално поведение и на формирането на по-широко съгласие по основните предизвикателства, пред които е изправена България. Ако въпреки различията не сме в състояние да постигаме общи национални консенсуси, особено в толкова несигурен и стремително променящ се свят, възниква въпросът за непотребността на тъй наречената политическа класа. Най-сетне, всички сме свидетели на дълбоки и светкавични геополитически, технологични и икономически промени. Те са глобални, а ние сме затънали в нашите домашни боричкания, поради което можем да останем в дълбоката периферия.  

Заради добруването на България не само БСП, а и цялата ни политическа система трябва да излезе от провинциалната си черупка. Време е да се включим активно в дискусията за бъдещето на Европа и да намерим нашето място в него. В тази посока имам какво да дам с опит и познания.

- В каква кондиция виждате БСП днес след тази 1 година в управлението?

- Кондицията личи по изборните резултати. От 950 хил. гласа през 2017 г. до 184 хил. през 2024 г. БСП се превърна по удачното определение на един от изтъкнатите социолози - от “сложна и голяма в проста и малка партия”. Едноличното управление, перманентната битка с вътрешните “врагове”, хвърлянето в състезание с националистите и евроскептиците на техен терен, подкрепено от идеологията на “консервативната левица” - това и други фактори доведоха до свиването на изборната подкрепа на лявото като шагренова кожа. Смяната на Нинова помогна да се спре свлачището и за известно завръщане на доверие, но на ниски нива. За съжаление, стремежът да се влезе във властта и подчинената роля, която БСП игра в последното управление, отново започнаха процеса на ерозия, подсилен от появата на проекта на Румен Радев.

- Значи беше грешка влизането на БСП в коалиция с ГЕРБ и сътрудничество с ДПС в кабинета “Желязков”? И имате ли дежа вю с 2014 г., когато БСП излезе основният губещ от коалицията с ДПС зад “Орешарски”?

- Добре знаете, че аз бях против това решение. Казах, че в тежкото състояние, в което се намира БСП, е крайно опасно участието в тази коалиция. Не е нужно да си Сократ, за да предвидиш какви ще са последиците за левицата от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС-НН. Достатъчно е да имаш малко памет и наблюдения. Имаше и други начини социалистите да подкрепят създаването на правителство, за да се излезе от цикъла на избори, но без да влизат в управлението пряко. Дори след като решението беше взето от Националния съвет, на конгреса през февруари 2025 г. предложих резолюция, която по разумен и ясен начин очертаваше, макар със закъснение, условията и приоритетите на БСП пред коалиционните партньори. Така поне щяхме да имаме лице. Беше направено всичко възможно да не бъде подложена на гласуване. Когато влезеш в управлението като младши партньор, без условия и без достатъчно характер, излизаш с тежки загуби.

- В социологическите проучвания БСП е под бариерата за влизане в НС. Как стигнахте дотук?

- БСП е заплашена както заради собствените грешки, така и заради вълната в подкрепа на Радев. Неговият проект е като “прахосмукачка” - мобилизира негласуващите и взима от всички - от “Възраждане” до социалистите. Мотивът е ясен - той се възприема като инструмента, който ще разбие и разчисти статуквото. Затова и посланията на Радев се свеждат само до това - да си върнем държавата от олигархията. Всяка конкретика оттам нататък по други съществени и секторни въпроси ще започне да отблъсква едни или други групи, които го подкрепят. Честно казано, след предишните избори и в последвалото управление БСП не показа характер и самостоятелност, което я постави в днешното драматично положение. За много социалисти в тази ситуация е особено примамливо да дадат вота си за Радев. Защото не само са гласували за него, но и са работили от сърце за неговия успех на два президентски избора. Той изглежда като “новото успешно БСП”, без тежестите от миналото. Само че едно е да гласуваш за личността на генерал Радев, друго е - за негова партия. Последната засега няма ясен профил. Каква е: дясна, центристка, лява, консервативна, евроскептична? Не знам. Към кое европейско семейство ще се присъедини? Няма отговор. С избора на Крум Зарков БСП хвана последния влак, за да се отдели от статуквото, което беше пометено от протестите. Новият председател беше избран с ясна заявка за дълбоки и радикални промени. Първите му стъпки също са много категорични за откъсване от зависимости на партията от всякакви външни влияния. За да се реализират и БСП да заеме достойно и подобаващо място, е важно да се преодолее първият рубеж - парламентарните избори. И все повече хора започват да го осъзнават.

- Всъщност не е ли това съдбата на всички посткомунистически партии в Източна Европа? БСП май е единствената, запазила структура, идеи и присъствие, повечето от останалите леви сили отпреди 1989 г. загинаха или се преформатираха.

- Всякакви аналогии и трафарети са измамни. Няма как да се сравняват политическата традиция, ситуация и култура в различните страни. Всяка от партиите на власт в Източния блок има своята съдба. В Полша и Унгария старите комунистически партии се саморазпуснаха и бяха учредени нови, които по-късно управляваха и въведоха страните си в Европейския съюз. В Чехия си остана като Комунистическа партия на Бохемия и Моравия. В Словакия лявата традиция, след известно прекъсване, се възстанови в лицето на СМЕР на Роберт Фицо, която наред със силна социална политика, залага на националните традиции. Най-близка до нас е Партията на Румънските социалдемократи, която и днес е най-голямата сила в управляващата коалиция. Поуката от последните 35 години за БСП е, че за да сме живи и полезни, трябва постоянно да се променяме в крак с времето и обществените нужди, като запазваме нашите ценности. В съвременния свят това важи за всеки. По времето на Корнелия Нинова се заложи на носталгията и консерватизма. Няма нищо лошо в носталгията, стига да не е пътеводна звезда за бъдещето. Защото тя неизбежно те приковава към миналото. В съвременната епоха на несигурност, на страх за работното място и доходите, за образованието на децата ни има остра нужда от модерна социална партия, която е интелигентна, загрижена и търсеща действени решения за всички тези опасности пред хората. Това е пътят на БСП. Затова повтарям – без ляво не може!

- В анализ за “24 часа” политоложката Теодора Йовчева сравни проекта на Радев с “БСП преди Станишев” - гледа към Европа, но без ентусиазъм. Вие как бихте го определили и БСП ще погледне ли “без ентусиазъм” към Радев след изборите?

- Ентусиазмът е хубава емоция, вдига адреналина и “дава криле”. Като гледам, мнозина са се засилили към 121 мандата. Както я караме по заявки на партиите, ще трябва да имаме към 300 депутати - няма да ги събере сградата на парламента. Ние в левицата сме по-скромни, но се надявам да сме добрата изненада. БСП може да е ключът към формирането на почтено, стабилно и отговорно управление в следващото НС. Днес реалността е замъглена от предизборната риторика. Истинските проблеми на Радев ще започнат след изборите.

- Какви ще са те?

- Да допуснем, макар и малко вероятно, че прави истинска вълна, получава абсолютно мнозинство, тръгва да управлява самостоятелно. И се сблъсква с опозиция от половината парламент. На добър час! При силен, но по-малко категоричен резултат ще трябва да управлява с ПП-ДБ или с ГЕРБ. Едните, след толкова години, продължават да се държат като институционални анархисти, а и имат история на сложни отношения с Радев. Другите са олицетворение на статуквото и коалиция с тях би означавала зачеркване на основни послания. Или кабинет на малцинството. Успех в реформите! Затова съм убеден, че солидното присъствие на БСП в следващия парламент е полезно, дори необходимо за България. Като сила на разума и амбицията за позитивни промени, за диалог и съгласие по национални приоритети и за мястото на страната ни в променящия се свят. Но никога в подчинена роля на когото и да било. Този урок, надявам се, сме го научили. БСП може да е на власт, може и да е извън нея. Ако участва в управление, трябва да е с ясна програма, с коалиционно споразумение, с прозрачни механизми за взимане на решения в коалиционен съвет, с отразяване на приоритетите и достойнството на всеки участник, а не за подялба на баницата. Все повече хора ще разбират тази обективна необходимост.

- Заедно със Зарков бяхте в Брюксел за срещи с представители на европейската левица и на институциите. Какъв беше основният сигнал, който дадохте?

- Основният сигнал е, че БСП се завръща в активна роля на европейския терен. Нямаме намерение да сме пасивни наблюдатели, а ще отстояваме интересите и вижданията си в диалог и с подкрепата на европейските социалдемократи. Днес, когато ЕС търси своя път, когато се говори за нови икономически и политически приоритети, за Европа на скорости, за България е особено важно да има подкрепата на второто по влияние политическо семейство. Впрочем европейските социалисти винаги - от влизането в ЕС през Шенген до еврозоната, са подкрепяли нашите каузи. Добре познавам европейските институции. Веднага ще кажа, че Крум Зарков се хареса на нашите партньори. Не само защото свободно говори английски и френски, а заради посланията, които отправи. Пред групата на социалистите в ЕП той заяви категорична подкрепа за испанския премиер Педро Санчес - помните, заради позицията си по Иран беше заплашен едва ли не от санкции от президента на САЩ.

Пред изпълнителния вицепрезидент на ЕК Тереза Рибера категорично беше поставен въпросът за енергийната свързаност на Югоизточна Европа. Сегашното откъснато положение поставя и индустриалните, и битовите потребители в неизгодно положение. С президента на Комитета на регионите Ката Туто бяха обсъдени действия за защита на заплашената от размиване и свиване кохезионна политика – ключова за развитие на регионите.

Най-стратегически беше разговорът в централата на ПЕС - с генералния секретар Джакомо Филибек и целия ръководен екип. На него беше потвърдено, че именно БСП се разглежда като реален партньор на ПЕС в България. Затова ще ѝ бъде оказвана пълна подкрепа.

- С вашите деца говорите ли за политика? Макар и тази година дъщеря ви Дария да навършва 15 г., тя е от поколението Z, което свали правителството, а синът ви Георги вече навлиза в тийнейджърството. И двамата отраснаха в Брюксел покрай вашата работа, но интересуват ли се от политиката в България?

- Говорим си за всичко, при това много живо – и с малките ни деца, и с Моникамладши и Венци – големите деца на Моника, и с техните гаджета. Слава Богу, сме едно много задружно семейство, в което всеки се чувства обичан и уважаван. Естествено, те се вълнуват, както от случващото се у нас, така и по света – от трагедията в Украйна, през това дали Европа ще намери своята нова роля в света, до драматичните събития в Персийския залив. Имат предимството и бедата баща им да е историк, който винаги търси корените на днешните събития в миналото. И когато зададат въпрос по някоя актуална тема, свършваме с лекции – дали за историята на войните между Руската и Османската империя, за разликата между шиити и сунити, или за това как експлоатацията на иранския нефт и свалянето на демократичното правителство на Мосадък довеждат до ислямската революция. Наскоро Дария издържа отлично контролно за Втората световна война и активно ме разпитва за капитализма, комунизма и фашизма. Георги повече го тегли към математиката и естествените науки. Затова специално по история и география отделям достатъчно време, за да засиля интереса му към тези предмети.

Интервю на Лиляна Клисурова