Войната в Залива чупи световната енергетика

Боян Рашев

Войната в Персийския залив вече нанася директни удари върху световната енергийна система. Това, което доскоро изглеждаше като риск в анализите на експерти, вече се случва в реално време. Част от производството на петрол и газ в региона се свива, транспортът е сериозно нарушен, а цените започват да реагират рязко.
Към началото на март 2026 г. добивът в няколко ключови държави от региона вече е намален. Ирак е орязал производството с над 1,5 милиона барела дневно, Кувейт също започва да свива добива, а Иран практически е извън пазара. Паралелно с това Катар обяви форсмажор и спря работата на Ras Laffan – най-големия комплекс за износ на втечнен природен газ в света, който доставя около 20% от глобалния LNG.
Основният проблем е блокирането на Ормузкия проток, през който преминават приблизително 20% от световното потребление на петрол. От края на февруари военните действия правят преминаването на танкери изключително трудно. Част от корабите са блокирани в Персийския залив, а други са принудени да заобикалят Африка през нос Добра надежда, което удължава доставките със седмици.
Това създава парадоксална ситуация. В страните производители петролът продължава да се извлича, но няма къде да бъде транспортиран. Когато резервоарите и складовете се запълнят, компаниите са принудени да спрат кладенците. Именно тук започва истинският проблем - нефтената индустрия не е създадена да спира и после лесно да се рестартира.
Спирането на нефтен кладенец не е като затваряне на кран. Нефтът се намира в микроскопичните пори на скалите под огромно налягане. Когато добивът бъде прекъснат, балансът между нефт, вода и газ в находището се нарушава. Водата може да проникне в нефтените пластове и да блокира движението на петрола, което води до трайна загуба на част от добива.
Друг риск е свързан със самия суров петрол. Той съдържа тежки парафинови компоненти, които остават течни благодарение на топлината и движението. Когато потокът спре, тези вещества могат да се втвърдят и да запушат тръбите и кладенците. Възстановяването на подобни съоръжения може да отнеме седмици или месеци и да струва много милиони долари.
Проблемите не свършват дотук. Рафинериите, които превръщат суровия петрол в бензин, дизел и авиационно гориво, също са създадени за непрекъсната работа. Основните им инсталации работят при температури над 500 градуса. Ако останат без суров петрол и започнат да се охлаждат твърде бързо, металните конструкции могат да се напукат, а вътрешните елементи да се повредят. Дори при контролирано спиране пускането на рафинерия може да отнеме седмици.
Всичко това означава, че дори ако Ормузкият проток бъде отворен, световната петролна система няма да се върне към нормална работа веднага. Тръбопроводите трябва да бъдат почистени, кладенците - проверени и възстановени, а рафинериите - постепенно загрети и рестартирани. Процесът може да отнеме месеци.
Междувременно цените вече експлодираха. Само за десет дни цената на Brent се повиши с над 100% - най-рязкото поскъпване в историята на фючърсната търговия с петрол. При продължително затваряне на Ормузкия проток цената може да достигне 150 долара за барел, а при по-тежък сценарий - дори над 200 долара. Подобни стойности биха имали катастрофални последици за икономиката, особено на страните вносители на петрол, горива и торове като Европейския съюз. 
Допълнителен риск е поведението на потребителите. Бензиностанциите обикновено разполагат със запаси само за два-три дни нормално търсене. Ако шофьорите започнат масово да зареждат от страх от недостиг, тези количества могат да се изчерпят за часове. Подобни ситуации вече са се случвали многократно.
Глобалната петролна система е изградена като непрекъснат поток - от кладенеца до бензиностанцията. Когато този поток бъде прекъснат от война или блокирани транспортни маршрути, последствията не са просто временен ценови шок. Те могат да доведат до физически повреди на инфраструктурата и до продължителни сътресения на енергийния пазар.
Именно затова днешната криза не може да се разглежда само като поредното поскъпване на петрола. За мен тя е предупреждение колко крехка е системата, върху която се гради съвременната икономика - система, която е създадена да работи непрекъснато и трудно понася внезапно спиране.
Страните извън Персийския залив, които разполагат със собствен добив, рафиниране и изнасят горива, като САЩ, Русия, Норвегия, Канада няма да бъдат ударени чак толкова тежко. Освен това те винаги могат да ограничат износа от съображения за националната си енергийна и продоволствена сигурност.
Какво ще правим обаче ние в Европейския съюз, които вече десетилетия самоунищожаваме добива и преработката на критично важни горива и суровини в собствените си граници?

Фейсбук