Историческото кощунство на неолиберализма
Нацизмът през 1933 г. не беше метафизично чудовище, той беше сметката, която Ваймарската република плати за това, че години наред абдикираше от стопанския живот, робуваше на фискалния фетишизъм на банкерите и остави германския работник в пълна несигурност.
Днес неолибералният пазар извършва същата тежка кастрация над европейската държавност. От 30 години партиите масово предлагат един и същ икономически буламач - държавата трябва да бъде просто нощен пазач, границите трябва да бъдат флуидни пространства за миграция, националният суверенитет е отживелица, а цената на труда трябва да е ниска, за да гарантира приток на инвестиции.
Всеки път, когато някой поиска държавата да влезе в ролята си на реален стопански субект, да разбие картелите, да въведе прогресивно облагане върху печалбата или да защити пазара на труда от внос на евтина ръка от трети страни, веднага му се лепи истеричният етикет „комунист“. Изкуствено поддържаната травма от комунистическото минало беше използвана, за да се стерилизира дебатът в ляво. Така средната класа, малкият предприемач и обикновеният работник се оказаха предадени от мейнстрийм реториката. А радикалното дясно днес не печели, защото идеите му са гениални. То печели, защото неолибералният конформизъм превърна нормалността в лукс.
С две думи, под претекст, че пазим държавата от призрака на комунизма, неолиберализмът извърши историческо кощунство. Със своите безумни догми за пазарен фундаментализъм, той успя да направи немислимото - да изоре, натори и подготви почвата за възраждането на неонацизма и крайно десния екстремизъм в страна като България.
Фейсбук