Бързите кредити с 52,4% таван на оскъпяване

Управляващото мнозинство преосмисли позицията си и има намерение да сложи нов таван за оскъпяването на бързите кредити. Предложенията са внесени между първо и второ четене на Закона за потребителския кредит. Управляващите предлагат при малки кредити до 2 работни заплати таванът да е 20%, ако срокът е 1 месец. След това оскъпяването ще нараства, но за година ще важи сегашният годишен процент на разходите (ГПР), който е за другите кредити. Това означава максимум 52,4% оскъпяване. В този таван ще влизат всички разходи - включително такси за разглеждане, подписване на договор, проверка. Това съобщиха депутатите Константин Проданов, Стефан Белчев и Здравко Марков на брифинг в парламента.
Първоначалният вариант на законопроекта предвиждаше различни тавани на общите разходи според срока на заема - 20% за кредити до един месец, 30% за тези със срок между един и три месеца и 100% за заеми с по-дълъг срок. След това таванът ще нараства постепенно, докато достигне действащото ограничение от пет пъти размера на законната лихва. От мнозинството уточниха, че не предлагат премахване на съществуващия таван, а промяна в механизма за формиране на оскъпяването през различните периоди на кредита.
Така например при заем от 1000 евро разходите през първия месец не трябва да надвишават 200 евро. В тях ще се включват не само лихвите, но и таксите за гарант, обработка на документи, експресно одобрение и всички останали допълнителни плащания.
Целта е да се ограничат възможностите за заобикаляне на законовите ограничения чрез начисляване на различни такси. Предвиждат се и мерки срещу изкуственото разделяне на един кредит на няколко по-малки заема, както и срещу практиките за многократно удължаване на срока му.
Депутатите предлагат да се въведе реална оценка на кредитоспособността на всеки кандидат за заем. Макар такава проверка да е предвидена и в действащите правила, според вносителите на предложенията често тя се извършва формално, без да има достатъчно сериозни последици за кредитора. Затова те искат договорът да бъде обявяван за нищожен, ако оценка на кредитоспособността не е направена или е извършена само формално. В такъв случай потребителят ще трябва да върне единствено получената главница, без да дължи лихви и неустойки.
Предлага се и съдилищата да изпращат на Комисията за защита на потребителите (КЗП) влезлите в сила решения, с които са установени нищожни договори или клаузи, неравноправни условия или нелоялни практики. Комисията трябва да създаде публичен регистър на неравноправните клаузи, който да се използва при последващи проверки. При системни нарушения, определени като три или повече нарушения, КЗП ще уведомява Българската народна банка (БНБ) и ще иска заличаване на съответното дружество от регистъра на финансовите институции. БНБ ще трябва да отговори в определен срок какви действия са предприети.
Предложенията предвиждат и изрично уреждане на условията, при които един кредит може да стане предсрочно изискуем. Според депутатите в момента тези условия често са заложени в общите условия на дружествата и позволяват кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем дори при кратко забавяне на плащането.
От мнодинството предлагат това да може да се случва само след просрочване на две месечни вноски и изпращане на 30-дневно предизвестие до длъжника. Предвижда се също изрично да се възстанови ограничението, според което лихвата за забава не може да надвишава законната лихва за просрочени задължения.
Сред предложенията е забрана за франчайз модела при дружествата за бързи кредити. Според вносителите това ще ограничи дейността на неформални оператори, които предоставят или посредничат при отпускането на заеми извън ефективен контрол.
Предлага се и хора, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, да нямат право да заемат длъжности в дружества, свързани с отпускането, обработването или събирането на задължения по такива кредити.
Депутатите искат минималният капитал на небанковите финансови институции да бъде увеличен от 500 000 евро на 2 млн. евро. Друга мярка предвижда забрана за използването на запис на заповед при кредити до 5000 евро. Предлага се и събирачите на задължения да нямат право да притесняват длъжниците между 20 и 8 часа.
За кредитите до 200 евро се предлага облекчен режим с по-опростен информационен формуляр и автоматична проверка на кредитоспособността чрез Централния кредитен регистър.
Управляващите предлагат и мерки за ограничаване на отпускането на бързи кредити, свързани с хазартна зависимост и загуби от хазарт. Предвижда се да се ограничи отпускането на такива заеми през нощните часове, както и да не може да се предоставя нов кредит в рамките на 24 часа след загуба на средства от хазарт.
Дружествата ще получат достъп до регистъра на хазартноуязвимите лица към Националната агенция за приходите. Вписването в него обаче няма автоматично да бъде основание за отказ на кредит. То ще трябва да се отчита като допълнителен рисков фактор при оценката на кредитоспособността на кандидата.
Предлага се и създаването на регистър за доброволен отказ от кредитиране, в който гражданите ще могат сами да заявят, че не желаят да им бъдат отпускани заеми. Кредиторите ще трябва да проверяват регистъра, а предоставянето на кредит в нарушение на заявения отказ ще води до недействителност на договора и възможни санкции за дружеството.