Краставичената република

Пламен Моновски

Как цивилизацията се научи да плаща три лири, за да не използва нож.
Ето я, гордо изложена на хладилния щанд в "Marks&Spencer": половин краставица, нарязана на кръгчета, придружена от напръстник оранжев сос, затворена в сложно пластмасово съоръжение. Цена: три лири.
Продуктът се нарича Feeling Spicy Shake-a-Cucumber...
Стоях вцепенен.
В продължение на десет хиляди години човечеството се е борило, за да се изхрани. Изобретили сме земеделието, напояването, хладилната техника и световната търговия. Преборили сме глада, механизирали сме селското стопанство и сме изградили изумителни системи, които доставят пресни зеленчуци до трапезите ни. И ето го венецът на това титанично усилие: краставица, която някой друг е нарязал вместо нас.
Но истински необикновеното не е, че някой е измислил подобен продукт. Капитализмът винаги е раждал абсурди. Необикновеното е, че някой го купува. Някъде във Великобритания човек е погледнал цяла краставица за около 80 пенса, преценил е петнайсетте секунди, необходими да я измие и нареже, и е решил, че това е непосилно посегателство върху драгоценното му съществуване. По-добре да плати три лири за половин краставица, опакована в достатъчно пластмаса, за да преживее неголям ядрен взрив.
И точно тук, помислих си, историята престава да бъде за краставици и става дълбоко политическа. Изграждаме цивилизация, която все по-трудно понася неудобствата. Всяко дребно усилие трябва да бъде премахнато, всяко забавяне - съкратено, всяко раздразнение - прехвърлено на някой друг. Храната трябва да пристига готова за консумация, развлечението да започва мигновено, покупките да се появяват пред вратата ни почти преди да сме ги поръчали. Дори изборът какво да гледаме се е превърнал в мъчение, от което трябва да ни спасяват алгоритмите.
Разбира се, удобството е едно от големите постижения на цивилизацията. Пералните машини освободиха милиони хора от тежък домашен труд. Съвременната медицина премахна невъобразими страдания. Никой разумен човек не мечтае отново да цепи дърва преди закуска.
Но има една доста съществена разлика между това да освободиш човечеството от тегобите на живота и това да го освободиш от всякакво усилие.
А какво се случва в политически план с общество, което все повече възприема усилието като несправедливост? Демокрацията по самата си природа е неудобна. Тя изисква търпение, компромиси, поносимост към хора, които не харесваме, приемане на резултати, с които не сме съгласни, и разбиране, че желаните блага понякога изискват жертви. Тя се нуждае от граждани, способни да правят разлика между онова, което искат да получат, и онова, което са готови да дадат.
Но потребителската култура неуморно ни преподава точно обратния урок: че нашите предпочитания са върховен закон, че неудобството е недопустимо и че някой друг е длъжен да нагоди света към нашите желания. Колкото по-дълбоко усвояваме този урок във всекидневието си, толкова по-естествено започваме да го прилагаме и в обществения живот.
Искаме великолепни обществени услуги без по-високи данъци, щедри социални придобивки без бюджетни последствия, благоденствие без сътресения, сигурност без ограничения и промяна, която да не причини неудобство на никого. Изискваме от държавата същото, което изискваме от смартфоните си: незабавна реакция, безпроблемно обслужване и някого, на когото да се оплачем, когато действителността откаже да ни сътрудничи.
А политиците, съвсем естествено, се научават да ни продават политическия еквивалент на нарязаната краставица. Сложните проблеми се превръщат в привлекателно опаковани решения, готови за непосредствена консумация. Трудните избори са скрити в отделно отделение, като лютия сос. Разклатете енергично и уж всичко ще се оправи.
По-дълбоката опасност не е мързелът. Тя е в постепенното превръщане на гражданите в клиенти.
Гражданинът има задължения. Клиентът има очаквания. Гражданинът разбира, че общото дело изисква личен принос. Клиентът е платил и очаква доставка. Гражданинът може да понесе лишения в името на по-висше благо. Клиентът иска да му върнат парите.
Република, населена все повече с КЛИЕНТИ, има сериозен проблем. Хората в нея ще стават все по-взискателни и все по-малко склонни да правят жертвите, необходими за поддържането на общите блага. Ще очакват политиката да работи като куриерска услуга и ще изпадат в ярост, когато това се окаже малко дефектно.
Връщам се мислено към икономиката на краставицата в "Marks&Spencer". При цена от 16,22 лири за килограм тя вече се състезава с прилични парчета месо. Опаковката й изисква повече изобретателност от приготвянето й. Някъде умни хора с университетско образование са прекарали безброй часове в разработване на концепцията, изучаване на потребителското поведение, проектиране на етикета и решаване на фундаменталния въпрос дали краставицата трябва да се чувства люта. А някъде другаде не по-малко интелигентни хора плащаха главозамайваща надценка, за да си спестят нарязването на един зеленчук.
Маркетинговите специалисти съвсем не са глупави. Те са разбрали нещо дълбоко за съвременното човечество. Вече не купуваме просто стоки. Купуваме освобождение от най-дребните усилия на всекидневното съществуване.
Краставицата носи гордия надпис Limited Edition - „Лимитирана серия“. Вероятно за да създаде усещане за неотложност около едно преживяване, без което човечеството се беше справяло чудесно от изобретяването на ножа насам.
Отдалечих се от щанда с една неприятна мисъл. Може би най-голямата политическа опасност пред богатите демокрации не е, че гражданите им стават по-бедни, по-необразовани или по-малко свободни. А че дотолкова свикваме всичко да се върши вместо нас, че започваме да възприемаме дори задълженията на гражданството като непоносимо неудобство.
Продължаваме да искаме благата на една велика цивилизация. Просто предпочитаме някой друг да свърши работата.
По възможност предварително нарязана, красиво опакована и готова за разклащане.

Фейсбук