Йоана Турлакова: Винаги съм мечтала да работя с деца

Интервю на Боян БОЙЧЕВ

ЙОАНА ТУРЛАКОВА е родена в София на 3 март 1995 г. Работи като начален учител в 93-то Средно училище "Александър Теодоров-Балан". Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Начална училищна педагогика и английски език", бакалавър и магистър.

- Йоана, тази година ще водиш първи клас. Какво е чувството, с което посрещаш новата учебна година?

- Много се вълнувам и съм изпълнена с трепетно очакване и ентусиазъм, тъй като това е моят първи випуск като класен ръководител. Надявам се работата ми с децата и родителите да бъде успешна и ползотворна.

- Началният учител е може би най-важният в живота. Какво трябва да даде на децата за тези четири години, през които е с тях? 

- Началният учител наистина е много важен. Децата за първи път прекрачват прага на училището и в хода на учебната работа придобиват знания, умения и навици за учене, които са основа за по-нататъшното им обучение и реализиране в учебна среда. От качеството на нашата работа до голяма степен зависи как учениците ще се справят по-нагоре с учебния материал. Ето защо отговорността е голяма и учителят трябва да даде всичко от себе си, за да постигне колкото може по-високи резултати - с класа като цяло и с всяко дете поотделно. Затова се искат търпение, мотивиране, индивидуален подход, внимание и взаимно доверие между деца, родители, учители.

- Как, кога и защо реши да станеш начален учител?

- Мисля, че дори и неосъзнато, винаги съм го носила в себе си. Родена съм и съм израснала в семейство на учители (баба ми беше учител по математика, а майка ми - детски и начален учител) и добрият пример е бил пред мен. Приеха ме начална педагогика, но се колебаех дали това е, което мога и искам да правя цял живот. Разбрах го, когато за първи път влязох в класна стая в ролята на учител и проведох първия си урок по време на практика. Чувството, което изпитах, заставайки пред дъската с всички тези жадни за нови знания погледи, насочени към мен, беше разтърсващо! В този момент усетих, че съм открила точното си място и своето най-желано поприще.

- Спомняш ли си твоя първи 15 септември като ученичка, своята първа начална учителка?

- Спомням си и никога няма да ги забравя. Учех в 199 ОУ, в класа на Виктория Шошерова. Определено първият начален учител оставя отпечатък в съзнанието на всеки ученик. Помня първия учебен ден, изпълнен с много вълнения и емоции, и момента, в който зърваш учителя си и той ти се усмихва и те хваща за ръка, а ти се успокояваш и разбираш, че ти предстои нещо хубаво и запомнящо се.

- Ако направим паралел между тогава, когато си ученичка, и сега, когато си учителка - различни ли са децата?

- Децата хем са различни, хем не съвсем. Човешките характери, поведение и качества не са се променили, но тяхното проявление зависи от условията, средата.

За съжаление, с всяка следваща година се срещат все повече трудности в работата с децата. Навиците и всекидневието им са много по-различни, става им все по-безинтересно в училище да залягат над учебници и книги. Все по-трудна задача е да ги мотивираш и дисциплинираш.

- Преди години основните хора в града или селото са били кметът, попът и даскалът. Днес модерно ли е да си учител?

- Трудът на учителя дълго време беше оценяван твърде ниско. Да не говорим за липсата на уважение към преподавателя. Иска ми се хората да разберат, че повечето учители наистина влагат сърце и душа в работата си и го правят за децата, не за себе си.

Радва ме фактът, че все повече млади хора се насочват към тази сфера. Докато бях ученичка, това наистина беше професията с най-нисък интерес от младите и почти нямахме такива учители.

- Какви качества трябва да притежава добрият учител?

- Едва ли бихме могли да изброим всички качества, които трябва да притежава един учител, за да бъде определен като добър. Мисля, че най-важните от тях, особено в начален етап, са любов и търпение към децата, комуникативност, творчески подход към работата, съвременни методи на преподаване, индивидуален подход, умение да увлича децата и да ги мотивира за учене. Бих добавила още интелигентност, готовност за постоянно развитие, висока гражданска отговорност и социална активност. Много са наистина необходимите качества и затова е толкова трудно да бъде упражнявана тази професия.

- Да си представим, че си министър на просветата. Какво би променила в образователната система у нас?

- Трудно ми е да си го представя. Мисля, че за подобна длъжност човек трябва да притежава доста по-голям от моя двугодишен опит. Със сигурност има много проблеми в системата на образованието, които чакат да бъдат разрешени: недостиг на учители, начин на финансиране, бюрокрацията в училище, преминаване към проблемно-ориентирано обучение и промяна в начина на учене към по-свободен, творчески учебен процес с повече възможности за работа, следвайки интереса на децата, и т.н.

- Ценност ли е образованието днес? 

- Образованието е било и остава ценност, особено необходима за съвременния технологичен живот. Образованият човек винаги ще има преимущество пред неграмотния. Чрез своето обучение човек натрупва знания, научава ценни уроци и придобива качества и умения, без които няма как да оцелее в определени житейски ситуации. Не липсват модели за подражание в обществото ни и мисля, че колкото по-образован е човек, толкова по-голяма е възможността да направи качествен и смислен избор за своето бъдеще.

- Работиш в 93-то СУ "Александър Теодоров-Балан". Защо го избра и какви са твоите впечатления?

- Може да прозвучи нереално, но това беше единственото училище, в което имах желание да работя. Може би, защото го свързвах с преломния момент в живота си, когато осъзнах какво е призванието ми и къде е сърцето ми. Заобиколена съм от истински професионалисти, от които има много какво да науча. В основата на успеха стои екипът и екипната работа, а тук те са на високо ниво.

Изпитвам благодарност, че имам възможността да работя в това училище, което полага всички усилия да се развива и надгражда под ръководството и на опитни, и на млади, изпълнени с хъс и амбиции, хора.

- Извън училище... Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да пътувам и да прекарвам време със семейството и близките си.

- Какво обичаш да четеш? Коя е любимата ти книга?

- Чета всичко, но много обичам исторически романи. Любима ми е трилогията на Димитър Талев "Самуил".

- Проучвания показват, че младите хора четат все по-малко. Как би коментирала този факт?

- Мисля, че това има своето обяснение. В съвременното динамично, консуматорско общество, в което живеем, младите хора търсят бърз, лесен и ефектен начин да получат информацията, емоциите или преживяванията, които са им необходими. Това, от своя страна, предопределя предпочитанията им към филми, игри или дори книги с повече екшън, в които действието се развива бързо и главоломно. А ако четат, предпочитат други източници, не книжните.

За мен като учител стои въпросът: "Как да мотивирам децата да четат?" Мисля, че ранният контакт с книгата е изключително важен фактор. Можем да започнем, например, с подреден в класната стая кът за четене с подбрани, подходящи за учениците книги, които те могат да четат и разглеждат в междучасието, а при подходящ случай - и в час.

- Ако трябва да се опишеш с пет думи, то ти си...

- Честна в отношенията си, целеустремена, лоялна, откровена, пряма.

- Какви качества цениш най-много в хората?

- Честността и лоялността за мен са на първо място. 

- Имаш ли любима мисъл, която следваш?

- "Бъдещето зависи от това, което правим в момента."

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.