Дон Тръмп

Тръмп губи контрол. Над войната с Иран. Над НАТО. Над нервите си. Над себе си. Мени си мнението през час. Говори за примирие, в следващия момент псува, кълне, заплашва като безумец, като ранено животно, което хем знае, че няма как да спечели битка, хем продължава да предизвиква със сетни сили.
Още по-лошото е, че е заобиколен от подобни неуравновесени хора, практикуващи ритуали, напомнящи на сектантски или сатанински практики, молейки се за "смърт на враговете" вътрешни, външни, всякакви. Независимо дали става въпрос за министъра на отбраната Пийт Хегсет или за говорителката на Белия дом Карълайн Левит, които вече открито си признаха, че в екипите си имат свещеници, които проповядват мъст и проливане на кръв (вероятно черпят вдъхновение от средновековните духовници и Светата инквизиция), знайни и незнайни хора в обкръжението на Тръмп сякаш са на косъм да започнат да чукат от врата на врата като Свидетелите на Йехова... Може пък да се мислят за съвременни кръстоносци, след като в последно време споменават "Бог" повече от папата или някой патриарх. Дори от Вашингтон намесиха католическия Великден, че можел да е добър за американската победа... 
Много е тънка разликата между религиозността и мисълта, че самият ти си Бог. Но, веднъж премината, последствията са трагични.
Американският президент напомня в някаква степен Дон Кихот (да ме прощава Сервантес), който след като прочел безброй рицарски романи, решил, че спасението на света е в неговите ръце. Тръмп дори повтаря заучени фрази, макар да му се иска на него да са му хрумнали. Например идеята за връщането на страната "в каменната ера" се повтаря през няколко години в реториката на политиците от САЩ. За пръв път е използвана от Къртис Лемей, офицер от американските ВВС, който се заканил да стори това с няколко японски града по времето на Втората световна война. В началото на 50-те години на миналия век терминът е приложен за Северна Корея, където са унищожени 95% от енергийните съоръжения и 80 на сто от сградите. През 1972 г. Ричард Никсън поръчва на военните си да върнат Северен Виетнам в каменната ера. А след атентата на 11 септември в САЩ Пакистан е заплашен със същото, ако не се включи във войната срещу талибаните, разказва тогавашният държавен глава Первез Мушараф.
Така че Дон Тръмп не се явява нищо друго освен плагиат: беше какво ли не за три месеца - временен президент на Венецуела, новият аятолах в Иран, вече е Бог. Но за разлика от героя на Сервантес, който е опасен единствено за себе си, защото изповядва чисти идеали, несъвместими с действителността, бизнесменът президент вече е заплаха не само за собствената си страна, континент или полукълбо, той е заплаха за света и човечеството. Затова се засилват призивите за задействане на 12-ата поправка в конституцията и той да бъде отстранен от длъжност поради неспособност да управлява.
На неговия фон Джо Байдън вече изглежда съвсем безопасен - просто старец с деменция, а Камала Харис щеше да се фокусира само върху войната в Украйна и може би светът щеше да бъде малко по-спокойно място...