Избори
Гергана АЛЕКСОВА-ВЕЛИКОВА:
Справедливостта не е дума, тя е избор
Държавата трябва да покаже, че е партньор, а не мащеха за хората с проблеми, твърди водачът на листата на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" в Търговище
/ брой: 55
Гергана АЛЕКСОВА-ВЕЛИКОВА е завършила „Строителство и архитектура” на английски в Строителния техникум в София, „Книгоиздаване и връзки с обществеността“ във Факултета по журналистика на СУ „СВ. Климент Охридски“- бакалавър. Има магистърски степени отново от СУ по журналистика - електронни медии и управление на медиите, по международни отношения и двустранна дипломация и по „Право на ЕС”. Владее 4 чужди езика. Алексова е работила 14 г. в Дарик радио, в рекламна медийна агенция, в държавната администрация и като главен секретар на НКБТХ, в НКЖИ, където се занимава с международни отношения и администрация, и в НС в Комисията по транспорт. Била е зам.-министър на труда и социалната политика. Член е на БСП от 26 г. Два мандата е била член на НС и два на ОПКК.
В момента разработва научен труд, посветен на ефектите от минималната работна заплата върху преодоляването на бедността и растежа на БВП в България.
Не се кандидатирам за народен представители, защото е лесно. Кандидатирам се, защото е трудно – защото днес е по-лесно да се откажеш, да се скриеш, да потърсиш „сигурно място“ в друга листа, отколкото да останеш и да се бориш. Повече от 27 години съм част от БСП и вярвам, че именно в такива моменти се познават истинските социалисти. Днес изборът е ясен - или държава, която защитава хората, или държава, която абдикира и оставя всичко на пазара. И нека не забравяме - съвсем скоро се правеха опити да се замразят пенсиите за 2025 г., идея, защитавана от тогавашния финансов министър Теменужка Петкова. Това не е просто икономическа мярка - това е политика. Политика, която казва на възрастните хора: „Справяйте се сами.“ Аз не приемам това. И затова съм тук.
Бях част от екипа на Министерството на труда и социалната политика през изминалата година и като заместник-министър работих с ясното убеждение, че
социалната политика трябва да бъде активна, справедлива и насочена към хората.
Не допуснахме замразяване на минималната работна заплата и започнахме работа по нова формула за нейното определяне - такава, която отчита инфлацията, покупателната способност и реалната ? адекватност. Защото минималната работна заплата е границата на достойнството на труда.
Работих активно и по изготвянето на пътна карта за пенсионна реформа - с ясната цел да върнем справедливостта и доверието в системата. Успяхме да защитим принципа, че пенсиите не могат да бъдат жертва на бюджетни удобства и не допуснахме тяхното замразяване. Защото зад всяка пенсия стои един човешки живот - години труд, лишения и очакване за достоен отдих.
Когато говорим за пенсионна възраст, трябва да говорим честно. В България продължителността на живота не расте устойчиво - напротив, има периоди на спад. Това означава, че не можем механично да увеличаваме възрастта за пенсиониране, без да гарантираме на хората правото на години живот след труда. Това е въпрос на справедливост.
Паралелно с това развихме политики за социалната и солидарната икономика - увеличихме броя на социалните предприятия и изготвихме проект за социални иновации. Защото социалната политика не трябва да наблюдава и да констатира проблемите, нито да се изчерпва с отпускане на помощи. Тя трябва да ги лекува - чрез труд, чрез възможности, чрез реално включване.
Но когато говорим за Търговище, не можем да говорим с общи фрази. Тук въпросът е ясен -
защо един регион изостава и защо хората са принудени да си тръгват,
за да търсят нормален живот другаде. Ниските доходи, липсата на устойчиви работни места, несигурността за утрешния ден - това не са дадености, това са резултати от политики или липсата на такива. И това може да се промени.
Търговище има потенциал - в земеделието, в местния бизнес, в хората, които искат да работят и да останат. Но този потенциал трябва да бъде подкрепен, а не оставен да се справя сам. Това означава целенасочени политики за подкрепа на земеделските производители, реални стимули за малките и средни предприятия, инвестиции, които създават заетост, а не временни ефекти. Означава държавата да застане зад регионите, а не да ги оставя да се борят сами за оцеляване.
И най-важното - означава младите хора да имат причина да останат. Да виждат перспектива, сигурност и бъдеще тук, а не извън България. Защото всеки регион има право на развитие. Не на оцеляване – на развитие. И това не е обещание, а отговорност.
Въпросът за цените и инфлацията също е въпрос на справедливост. Когато държавата стои отстрани, най-бедните плащат най-високата цена. Затова ние казваме ясно -
трябва контрол върху необоснованите надценки и защита на потребителите,
трябва държава на страната на хората. Защото когато замразяваш доходи и помощи, ти избираш страната на неравенството.
За мен е кауза и темата за „неродените деца на България“. Над 400 000 деца липсват днес в демографията ни – зад тази цифра стоят хора с репродуктивни проблеми, семейства, които години наред водят битка за едно дете, често оставени сами от държавата. Това не е личен проблем - това е национален въпрос. Днес твърде често държавата не подкрепя достатъчно тези двойки - липсва цялостен подход, липсва ясен път, липсва сигурност.
Затова ще работя за разширяване на подкрепата - включително за достъп до донорски яйцеклетки, за по-адекватно финансиране и за изграждане на цялостна политика, която да лекува проблема, а не да го оставя на самотек. Политика, която започва с образование и информираност още при младите хора, минава през профилактика и навременна диагностика и стига до реална, последователна подкрепа за всяка двойка. Държавата трябва да покаже, че стои зад тези хора, че е партньор, а не мащеха в най-трудния им път.
Затова в следващия парламент ще работя за ясни решения - нова формула за минималната работна заплата, продължаване на пенсионната реформа със справедлив подход, обвързване на майчинството през втората година с минималната работна заплата, развитие на политики за задържане на младите хора в регионите и подкрепа за реалната икономика.
Ще работя и за нещо фундаментално -
образованието и здравеопазването да престанат да бъдат търговия
Това не са стоки. Това са публични блага. Държавата трябва да гарантира достъп и качество, а не да допуска безконтролно изливане на средства без резултат.
Вярвам в държава, която защитава. В политика, която лекува проблемите, а не ги наблюдава. И вярвам, че БСП има силата да върне тази посока. Защото справедливостта не е дума - тя е избор. И аз съм направила своя.
Справедлива България е възможна!
