Класовият сблъсък в "Лозенец"

В живота има ситуации, които могат да бъдат описани само с марксистки речник и ярост. Точно такава е политическата, социална и класова драма, наречена "Ивайло Мирчев срещу доставчика на "Глово". Това не е безопасен сюжет, защото в него е концентрирана цялата безпардонност, наглост, арогантност и тъпотия на българския капитализъм и неговите основни носители. 
Сюжетът е следният. Богатият депутат Ивайло Мирчев се прибира в дома си в луксозния квартал "Лозенец", символичната Аркадия на новата българска снобска буржоазия. И вижда кола на доставчик, която е паркирана неправилно с пуснати аварийни светлини, който чака клиента си да вземе поръчката. 
Нарцистичният народен представител решава, че това е идеална възможност да блесне в тик-ток и да снима видео, в което той като комсомолски натегач да подаде сигнал за паркиралия неправилно автомобил, въпреки че има достатъчно място за минаване. След това ситуацията ескалира - наглият политик решава, че той лично ще задържи извършителя на чудовищното нарушение, застава пред колата му и се опитва да го спре. После не е ясно какво точно се случва, защото в сигнала си до полицията Мирчев твърди, че е бил ударен от доставчика, а след това каза точно обратното. Пролетариатът не се впечатлява от политическото натегачество, маха се от сцената на конфликта, но след това е задържан от полицията.
Заради Мирчев една съвсем дребна ситуация се превърна в епичен медиен и съдебен екшън. Късно вечерта след случката психодесният усети, че драмата не работи за него, и започна да бичи статус след статус, че не искал да има никакъв арест, че Прокуратурата се опитва да го натопи, че той се обадил във фирмата да попита за съдбата на техния служител... Изобщо максимален кризисен пиар, като се видя, че обществото настръхна заради тази история. 
Нека да оставим настрани пикантерията. Всъщност в своята дълбочина това е реален класов конфликт - необогаташът срещу работника. Само който не се е интересувал и е живял с глава в облаците, не знае на какъв гърч са подложени тези куриери. Как ги глобяват за закъснения. Как ги щавят, когато всеки недоволен сноб реши да се оплаче на шефовете им. Как висят като луди в задръствания, докато им палят телефоните къде са и как може да закъсняват. Как техният доход не е фиксиран, а зависи от броя на доставките, а борбата с часовника е безмилостна. Човекът спира неправилно, за да може да даде доставката навреме, защото после никой няма да го оправдае за закъснението заради това, че не е имало места за паркиране. Това е гадна, мъчна, късаща нерви работа, която става още по-трудна заради системния натиск над тези, които я упражняват. И точно тук в уравнението се намесва един високомерен политически пуяк, който е тръгнал да си прави автореклама, а заради такива като него доставчиците на "Глово" бачкат без сигурност и реални регулации. Това е автентичен класов сблъсък - този, който произвежда реален брутен вътрешен продукт, срещу този, който не прави абсолютно нищо, освен да продава политически пози, високомерие и абсолютно безхаберие.
Доставчикът се оказа жертва на нещо, което си мислехме, че го няма. Може би е време да почнем отново да мислим в марксистки термини. Те добре обясняват това, което видяхме с очите си.