БСП отново трябва да стане партия на смелите решения

Мина Кутева е на 29 години. Член е на Изпълнителното бюро на БСП и заместник-председател на Младежкото обединение в БСП. Завършила е специалност „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Професионалният й опит включва работа както в частния, така и в неправителствения сектор. Член е на БСП от 18-годишна възраст, определя себе си като четвърто поколение социалист. 


- Вятърът на промяната в БСП тръгна от последното заседание на 51-вия конгрес и продължи с избора на ново Изпълнително бюро, на което Вие сте член. Партията даде заявка, че е време да си върне мястото на достоен и независим фактор в политиката. Как ще изпълните тази повеля?
- БСП се намира в момент, в който ясно трябва да заяви своя път напред. Първите ни и най-важни цели сега са две - позиционирането ни като независим и достоен фактор в българската политика и връщането на доверието на левия избирател.
През последния месец поехме по този път с ясни стъпки. Първата беше изборът на Крум Зарков за председател на Националния съвет на БСП. С този избор дадохме сигнал, че начело застава човек с ясно изразена социалистическа визия за политиката, който същевременно добре познава предизвикателствата на днешния свят и притежава политически интегритет. Това беше първата смела крачка към промяната. Изборът на ново Изпълнително бюро, а впоследствие и на водачи на листите ни, също проправи пътя към тази посока.
Водачите на листите ни в цялата страна, избрани от Националния съвет на БСП, според мен задават три ясни принципа - баланс, проактивност и човечност.
Виждаме добър микс между хора, които за първи път влизат в битката за парламент, и такива с опит в парламентаризма. Това е ясен знак за баланс.
Също толкова важно е водачите ни, както и всички ние, ясно да осъзнаваме, че съвременната политика няма нищо общо с тази, която познавахме преди 10, 20 или 30 години. Моделът, при който политиците чакат гражданите да дойдат при тях и да кажат какво очакват, вече не съществува. Днес политиците трябва да бъдат тези, които отиват при хората - по улиците, в кварталите, градовете и селата - готови не само да обещават, но и да чуят ежедневната реалност, с която се сблъсква всеки българин. Тази проактивност е необходима, за да върнем политиката там, където й е мястото - далеч от панаирджийския манталитет на част от политическата класа и по-близо до истинската й задача - да вижда проблемите и да ги решава. Радвам се, че водачите ни по места вече са на терен, сред хората, и водят именно тези разговори.
Тук идва и ролята на човечността. Политиката е арена на решителност, но и на хуманизъм. Тя изисква емпатия. Затова водачите ни имат задачата да виждат всеки българин, когото срещат, не като глас, статистика или процент, а като човек - със своите възходи и падения, мечти и страхове. Виждам, че те вече го правят и това ще си проличи както в тази кампания, така и отвъд нея.
- Партията вече постепенно преодолява трудния период и възстановява позициите си като единствената значима лява партия у нас. Кои са основните принципи, които ще отстоява тя? И каква днес трябва да е модерната левица?
- Модерното ляво през последните години до голяма степен загуби своя смисъл, превърнато в понятие, което различни политици, анализатори и коментатори повтарят и употребяват без ясна съдържателност. Истината е, че лявото винаги е имало една основна цел - да отговори на огромната нужда от регулация на големия частен интерес, когато той започне да работи за сметка на човека. Това понякога звучи прекалено абстрактно, но има много ясни измерения в реалния живот.
Когато говорим за здравеопазване, това означава човек да не се изправя пред една от най-тежките диагнози в живота си и още на следващия ден да се пита как ще събере стотици хиляди левове за лечение - често в чужбина, защото държавата отказва да поеме финансовата тежест, а нерядко се оказва, че няма и необходимия капацитет да осигури адекватно лечение тук.
Когато говорим за образование, това означава детето в училището в Кайнарджа да получава същото качество на знания и възможности, каквито има и детето в училище в центъра на София. Само така всяко дете ще има равен шанс за висше образование, професионална реализация и развитие.
Когато говорим за социална солидарност, това означава нашите баби и дядовци да не бъдат поставяни пред избора между лекарствата си и сметките за ток. Това означава и никога повече да не виждаме възрастни хора, завързани за легла в старчески домове и третирани без човешко достойнство, защото не могат да си позволят грижа, а държавата отказва да им я осигури.
Разбира се, модерната левица трябва да говори и за предизвикателствата на съвременния свят - дигитализацията на труда, мобилността, устойчивото развитие. Но най-важната ни задача е да извадим лявото от клишетата и да го върнем там, където му е мястото - на терена на човешката реалност. Вярвам, че именно това започваме да правим.
- Усеща ли се връщането на доверието на левите хора в БСП? Защо те трябва да я подкрепят на предстоящите избори?
- Завръщането на това доверие е сложен и дълъг процес, който ще продължи далеч отвъд деня на тези избори. Според мен с последните си действия успяваме отново да се обърнем към левите хора и да им протегнем ръка с цялата отговорност, която това изисква. От срещите ни с хора в цялата страна виждам готовността им да поемат тази ръка и да ни се доверят.
БСП–ОЛ остава единствената лява политическа сила и на тези избори. Ние ясно заявихме, че с лявата си идентичност компромис няма да направим - нещо, което нито една друга политическа сила не може да каже.
- Има ли противоречия и разделение между поколенията в партията? Как се намира баланс между ентусиазма и модерното, чиито носители са младите, и мъдростта и опита у по-възрастните?
- Темата за поколенческата война в БСП винаги е била силно експлоатирана, а според мен често и безобразно преувеличавана. БСП е партия на нормалността - нещо, което в днешния политически свят е огромна рядкост. Нормалността изисква баланс, а той неизбежно включва широка палитра от мнения, опит, експертиза и различни поколенчески гледни точки. Няма как да изградим партия само на опита или само на младежкия ентусиазъм. Именно затова симбиозата между мечтателите, родени през новото хилядолетие, и умовете на опита е ключова.
Това ясно се вижда и в избора на Изпълнително бюро на БСП, както и сред водачите на листите ни. И на двете места има представители на новите поколения в политиката с модерни възприятия, но и хора с политически опит, преминали през много битки и научили важни уроци от тях. Точно този баланс може да ни върне на терена на политическото действие и вече го прави. 
- Вие сте сред най-активните членове на Младежкото обединение в БСП. В листите за изборите има много Ваши връстници. С какво и как провокирате младите да се занимават с политика?
- Обичам да казвам, че младите трябва да бъдат решаваща част от демократичния процес, защото нямат друг избор. Колкото и рязко да звучи това, вярвам, че е напълно вярно. Нашето поколение е израснало с разбирането, че ако искаме нещо да се случи, трябва сами да поемем отговорността за него. Иначе нямаме право да се сърдим, ако някой друг го направи по начин, който не ни харесва.
На тези избори се гордея, че в листите ни има много потенциал, особено сред младите кандидати. В Разград, например, водач е Николай Пенчев - човек, роден през новото хилядолетие, който вече е уважаван общински съветник. В два от трите софийски района водачи са Габриел Вълков и Атанас Атанасов - мои приятели и млади политици, които през последната година показаха активност и последователност като народни представители. На вторите и третите места в листите ни из страната също има хора, които са добре познати и уважавани в своите общности.
Именно те ми дават основание да вярвам, че младостта не е порок, а надежда. Това са хора с енергия, знания и ясна мотивация да работят за обществото. Но най-важното е, че са почтени. Затова бих насърчила всеки, който иска да види по-различен начин на правене на политика, да се запознае с кандидатите ни, а защо не и да подкрепи някой от младите ни представители. Убедена съм, че именно така БСП може отново да се върне към смелите решения, които отиват на една силна лява партия.