Здравето е право, а не привилегия

С него на чист арменски си казваме “Добър ден!”, “Как си?”, “Добре съм. А ти?”. 
Работи в Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания „Д-р Марко Антонов Марков“ във Варна. Но професионалният му път тръгва от МБАЛ “Св. Анна”, където работи над 11 години. “Рожба съм на “Св. Анна”, както почти всеки варненски лекар”.   
Ако още не сте отгатнали, това е д-р Десислав Тасков - водач на листата на “БСП-ОЛ” в 3. МИР-Варна за 52-рото Народно събрание. 
Не помни кога е решил да стане лекар. “Винаги съм искал да бъда лекар, знаех  го от малък. Беше нещо естествено - баща ми е коремен хирург, майка ми - онколог. Не съм искал да бъда друг, освен хирург”.  
Срещнал Ани в болницата. “А къде другаде можех да я срещна? Като специализанти, карахме по 18-20 дежурства на месец и реално живеехме в болницата… В хирургията занаят се краде”, спомня си онкоурологът. Та, като млад лекар д-р Тасков оперирал майката на Ани. Срещнал момичето - пианистка и модел, от Ереван, когато била на свиждане при майка си. “Това беше! Веднага грабна сърцето ми! И така е вече 25 години...”, изповядва лекарят. В момента тя се грижи за сина им, който е аутист. “Когато в семейството има дете с аутизъм, единият родител се посвещава изцяло на него. Ани, като много други родители на деца с аутизъм, се лиши от много неща”, казва д-р Тасков.
От есента дъщеря им учи право в Университета Париж-I: Пантеон-Сорбон. “Тази година няма други българчета, приети право там. Приеха я и в други университети, но тя много искаше да учи в Пантеон-Сорбон”, казва гордият баща, който отбелязва колко много усилия е положило момичето му, за да осъществи мечтата си. “Когато човек учи и има воля, пътят е отворен”, обобщава д-р Тасков. 
Читателите на ДУМА го познават като депутат в 44-ото и в 51-вото Народно събрание, като ръководител на болницата в Каварна, като онкоуролог. Не на последно място като лекаря депутат, който в разгара на пандемията от КОВИД-19 отиде уж само за седмица да помага в болницата в Шумен, а остана повече от два месеца да работи с колегите си.

Веруюто му е, че здравето е право, а не привилегия

а голямата част от битките му не само като народен представител, а и като част от БСП, са за отмяна на статута на търговски дружества на общинските, областните и държавните болници. Не е против частната собственост, подкрепя здравословната конкуренция, но е убеден, че пазарът в толкова големи размери няма място в здравеопазването.
Той е един от инициаторите на отпускането на безплатни лекарства по рецепта на деца до 7 г.  “Днес съм щастлив и удовлетворен и като лекар, и като народен представител”, каза в средата на март миналата година д-р Тасков, когато Народното събрание най-сетне даде зелена улица на идеята. В момента вече 11 антибиотика и антивирусни лекарства се отпускат безплатно за децата. 
Не е без основание и удовлетворението му от повишаването на заплатите на медиците от психиатричната помощ. "Успяхме да убедим партньорите ни и възнагражденията на заетите се увеличиха с 40%", припомня д-р Тасков. 
Убеден е, че това са малки стъпки, но те са в основата на стабилна социална система, която да работи независимо кой е на власт. Вярва, че същността на работата му като депутат от БСП е въвеждането на устойчиви социални вектори и модели, които да са константни и могат да се развиват, а не да се дават пари на уязвими хора като милостиня по волята на управляващите. 
Д-р Тасков не обича да обещава. Предпочита да отчита свършената работа. Въпреки това се изкушавам да го попитам какви битки ще води, когато стане депутат в 52-рото Народно събрание. Верен на себе си, не отговаря с обещание: "Най-големият ми успех е и най-голямото ми разочарование". 
Успяхме в първия бюджет за 2026 г. да вдигнем началните заплати на лекари и медицински сестри в държавните и общинските болници. А е разочарование, защото заради политическата обстановка в края на миналата година същият този бюджет бе оттеглен. 

Каузата ми е да има равнопоставеност

между държавното и общинското здравеопазване и частното. Постигнем ли я, може да се подпише КТД със синдикатите, а оттам - и да се направи цялостна реформа във финансирането на цялото здравеопазване въз основа на равнопоставеността на болниците, независимо от собствеността им. Но ако сега започнем с финансова реформа в сектора, ще бъде за сметка на държавните и общински болници. А това не е добре за достъпа на хората до медицинска помощ и здравна грижа. 
- В родния Ви град - Варна, излезе на повърхността проблем с областната болница МБАЛ “Света Анна”. В същото време ще се изгражда нова частна болница. Как това ще промени картината на здравната мрежа в областта, ще има ли достатъчно кадри за всички болници?
- Бих нарекъл МБАЛ “Света Анна” варненския “Пирогов”, болницата, на която разчитаме всички в региона, когато имаме спешен проблем. Щом една клиника в нея не работи, означава, че ще бъдат връщани пациенти. Тоест, това нарушава достъпа на хората до здраве. Не може да продължава
системата да съществува за сметка на държавното и на общинското здравеопазване. Успеем ли да постигнем равнопоставеност между частния и държавния/общинския сектор, ще осигурим равен достъп на хората до здраве. А за да се случи това, 

трябва да бъде съхранен човешкият фактор

- лекарите, медицинските сестри, акушерките и друг медицински персонал. Нямаме ли медиците, пациентите нямат достъп до здраве. Добрите условия, апаратурата, оборудването са важни, но без подготвените медицински кадри, те не могат да направят нищо. Това е и основната причина да полагам толкова усилия за финансовото обезпечаване на работещите в здравеопазването, защото в момента то е с търговски статут. Само се говори, че здравето е право, а реално се прави всичко възможно, то да е привилегия само на тези, които имат финансовата възможност да си го позволят... Държавата като собственик на тази (или друга) болница, трябва да гарантира ясното й финансиране, в това число - ясни възнаграждения на работещите в нея. Тогава ще има равнопоставеност между частното и държавното. А влизането на нова голяма частна болница е много добре, стига да имаме и добре работеща държавна спешна болница, в случая “Св. Анна”. Конкуренцията ще даде на пациентите възможност за избор, ще покаже къде се предоставя по-качествена медицинска помощ. Защото винаги пациентът отива при лекаря, на когото има доверие. Здравните заведения се правят от лекари, медицински сестри, от хората, които работят в тях. Затова държавата не трябва да изпусне най-важния си ресурс в сектора - този, който е обучила, квалифицираните си кадри.