Истината лъсна
Истината за България и косвеното й, а вероятно и пряко, участие във войната между САЩ и Иран лъсна ей така, от само себе си. Благодарение на "похвалата" от американския държавен секретар Марко Рубио, тънещ в блажено неведение за това как родните ни политици крият от народа си важна информация, а понякога хвърлят прах в очите, смятайки го за прост.
"Страни като България и Румъния направо казаха "да", без още да сме задали въпроса", гордо заяви Рубио в интервю за Фокс нюз. Подобно изказване само отслабва позициите ни на международната политическа сцена и показва какви сме... подмазвачи, слагачи.
Сигурна съм, че голяма част от българите би предпочела да сме "в другата графа", при Испания, на която й беше размахан порицателно пръст. Въпреки че страната показа достойнство, като забрани на американски военни самолети да използват въздушното й пространство. Понякога е хубаво да си "сред лошите", особено, ако американците определят кои са тези "лоши".
Ние не само дадохме въздушното си пространство, а и международното си летище "Васил Левски" в София, където на 19 февруари се появиха първите американски военни самолети, уж за обучение. Постепенно броят им се увеличи, а на 28 февруари Иран беше нападнат. Така станахме потенциална мишена, дори получихме предупреждение, което служебното правителство услужливо забрави да ни представи.
Ние, обикновените хора, още тогава знаехме какво се случва, знаехме, че ни лъжат, че отново сме в позицията на опитващите се да получат благоволение от силните на деня. А някои навярно са получили и тлъсти хонорари по сметките си. Какво от това, че застрашават родината си с безумните си решения?
"България каза "да", още преди да сме задали въпроса", това е толкова унизително, колкото навремето беше да чуем как в Брюксел наричат Меглена Кунева "Мадам Йес" - винаги съгласна, винаги, казваща "да" на всички нареждания, идващи оттам. Днес почти никой не си спомня тази дама, тя потъна вдън земя, както ще се случи и с доскорошните управляващи, но подписите им тепърва ще показват колко са били вредни.
Още повече, че както каза наскоро Доналд Тръмп, "примирието с Иран е на командно дишане", а израелският премиер Бенямин Нетаняху съвсем чистосърдечно заяви, че войната не е приключила. Да му мислим ние.
Наскоро прочетох една книга, където са събрани мисли на китайския президент Си Дзинпин. Една от тях гласи, че "управляващи, които винаги казват "да", без да имат представа какво в действителност се случва и без да имат собствено мнение по въпроса, трябва час по-скоро да се откажат от политиката, защото мястото им не е там". Предвид случващото се в страната ни, смятам, че е напълно необходимо да бъде раздадено копие от произведението на всеки, решил да се занимава с политика. Пък дано го прочетат и вникнат в смисъла...