Черешопроизводители от Кюстендилско алармират за критично ниски изкупни цени на плодовете. В момента продукцията се изкупува за около 60–65 евроцента за килограм, което според стопаните не покрива разходите за бране и организация на кампанията.
Местни производители посочват, че средствата от предадените количества отиват директно за заплащане на берачите. Това принуждава част от стопаните да прекратят кампанията, вместо да работят на загуба.
Според земеделци от района ситуацията е допълнително усложнена от силното предлагане на череши от Пловдивско и Пазарджишко. Това оказва натиск върху цените и затруднява реализацията на продукцията от Кюстендилско, където традиционно се отглеждат десетки сортове череши.
75 земеделски производители от Кюстендилско са подали заявления за компенсации заради поражения от студовете през април, сочи информация на областната служба "Земеделие", цитирана от БНР. Експертни комисии извършват проверки на посочените в заявленията масиви, за да установят размера на щетите. На места пораженията по овощните насаждения достигат до 100%. Процедурите по констатиране на щетите се очаква да отнемат време. Според експерти компенсациите за засегнатите производители едва ли ще бъдат изплатени преди август.
Земеделските стопани могат да потърсят обезщетения и от застрахователните компании, тъй като студовете и сланите тази година са били преди 20 април - период, който попада в условията на част от застрахователните агенции.
Земеделският министър Пламен Абровски, който посети Кюстендил по време на Празника на черешата в края на миналата седмица, заяви намерение да проведе разговори със застрахователните компании. Целта е от следващата година застрахователните продукти да обхващат по-дълъг рисков период. Той припомни, че съществува държавна помощ, която покрива близо 70% от застрахователната премия и е насочена именно към земеделските производители.
В Кюстендилско се планира изграждането на генератори за защита от градушки. По думите на министъра в област Кюстендил ще бъдат разположени 33 генератора, а в област Перник - 36. Решението е взето заради спецификата на района, която не позволява изграждането на стандартни площадки за противоградова защита.

