Нина Димитрова: Пенсията не е казино, а право на сигурност

НИНА ДИМИТРОВА е родена през 1982 г. в София. Магистър, със специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Има три специализации - правораздаване, публична администрация и международно право и международни отношения. Професионалният й опит като юрист е в различни държавни институции. Димитрова започва своята кариера в Агенцията за социално подпомагане и МТСП. Работила е като юрист в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, в "Централна кооперативна банка“ АД и в ЦИК. Повече от 10 години е работила в постоянни комисии в Народното събрание. 
Димитрова е член на БСП от 2001 г. От 2018 г. е председател на Обединението на жените социалистки в БСП в район „Надежда“ и член на Националния съвет на обединението. Член е на Изпълнителното бюро на РС на БСП „Надежда“. Има множество участия в семинари по международно право и политика. 
В 51-вото НС е зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика и член на Комисията по демографската политика, децата и семейството
Владее английски и руски език.


- Г-жо Димитрова, още при приемането на промените в законопроекта за мултифондовете, от "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" предупредихте за проблеми с пенсиите от втория стълб. Все повече виждаме, че опасенията ни не са били без основание. Защо пенсионната реформа и промените в Кодекса за социално осигуряване продължават да са във фокуса на общественото внимание?
- Защото говорим за бъдещето на пенсионните спестявания на милиони българи и за доходите на над два милиона пенсионери. Пенсионната система не е финансова схема. Тя е гаранция за сигурност след десетилетия труд. От нейното състояние зависи дали хората ще живеят достойно в пенсионна възраст или ще бъдат оставени сами да поемат последствията от решения, взети без обществено обсъждане. На 5 март 2026 г. Народното събрание прие мащабни изменения в Кодекса за социално осигуряване. Макар основната част от промените да влиза в сила от 1 януари 2027 г., процесът не е приключил. Все още има време за обсъждане на спорните текстове и за промени в защита на хората.
Още по време на работата на 51-вото Народно събрание от "БСП–ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" предупреждавахме, че подобни сериозни промени не могат да бъдат приемани без задълбочен анализ, без пътна карта за развитието на пенсионната система и без широко обществено обсъждане. За съжаление, тези предупреждения останаха пренебрегнати.

- Заедно с председателя на НС на БСП Крум Зарков, Ваня Григорова, общественици и представители на граждански и пенсионерски организации започнахте Националната гражданска инициатива „Не залагайте на хазарт старините ни!“. Каква е нейната цел?
- Създадохме инициативата, защото сме убедени, че пенсионната система трябва да работи преди всичко за гражданите. Поставихме две ясни искания към Народното събрание. Първо – да бъде премахнат задължителният характер на осигуряването в частните универсални пенсионни фондове като втори стълб на пенсионната система. Второ – да бъде забранено рисковото инвестиране на пенсионните средства на фондовите пазари без изричното съгласие на осигурените лица. Нашата цел е защита на обществения интерес, защита на правото на сигурни и предвидими пенсионни доходи и осигуряване на реален обществен дебат по темата. Важно е пенсията да остане предвидим доход, а не инвестиционен резултат.

- Какво точно прие парламентът с последните промени?
- Най-съществената промяна е въвеждането на т.нар. многофондов модел в универсалните пенсионни фондове. Създават се три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. Лицата, избрали стратегията на жизнения цикъл или разпределени служебно, ще бъдат насочвани автоматично към динамичен подфонд до 50-годишна възраст, след това към балансиран, а три години преди пенсиониране – към консервативен. На теория това звучи като модернизация. На практика обаче възниква въпросът кой носи риска и кой печели от този модел?

- Какъв е Вашият отговор?
- За съжаление, рискът се прехвърля върху гражданите. Отпада механизмът за гарантирана минимална доходност и се заменя с пазарен бенчмарк, обвързан с движението на финансовите пазари. Когато говорим за пенсионни спестявания, не можем да мислим единствено като инвеститори.
Пенсията не е акция. Пенсията не е облигация. Пенсията не е борсова игра. Пенсията е право. Пенсията е сигурност. Пенсията е достойнство. Именно затова сме длъжни да поставяме въпроса какви гаранции получават хората срещу риска, който поемат.

- Поддръжниците на реформата твърдят, че тя ще донесе по-висока доходност.
- Никой не може да гарантира това. По-високата доходност винаги върви с по-висок риск. Пазарите се движат циклично. Има периоди на растеж, но има и кризи, спадове и сътресения. Когато липсва гарантирана минимална доходност, рискът от неблагоприятни резултати се поема изцяло от осигурените лица. В същото време пенсионноосигурителните дружества продължават да събират такси от всяка осигурителна вноска, както и инвестиционни такси върху управляваните активи и реализирания доход. Това означава, че дори когато доходността е ниска или липсва, приходите на дружествата остават защитени.

- Говорите и за сериозни финансови последици за държавата. Какви са те?
- България върви към натрупване на дълг и дефицит, а никой не обръща внимание на огромния финансов поток, който ежегодно се пренасочва към втория пенсионен стълб. Става дума за приблизително 1,5 милиарда евро годишно. Това са средства, които не постъпват в НОИ. Само от такси и удръжки пенсионните дружества акумулират около 150 милиона евро годишно. В същото време държавата покрива дефицита в пенсионната система чрез бюджетни трансфери и заеми. Така гражданите плащат два пъти – веднъж чрез осигуровките си и втори път чрез данъци и държавен дълг.

- Как всъщност се стига до тезата, че „две пенсии могат да са по-малко от една“?
- Това е пряк резултат от структурата на системата. От една страна част от вноските се прехвърлят към втория стълб и това намалява държавната пенсия от НОИ. От друга страна вторият стълб няма гарантирана доходност и не може да гарантира, че ще компенсира това намаление. Така се получава двоен ефект–първата пенсия намалява със сигурност, а втората не компенсира гарантирано. При неблагоприятни пазарни условия сборът от двете пенсии може да бъде равен или дори по-нисък от една изцяло държавна пенсия.

- Какви са притесненията на синдикатите и експертите?
- От КТ „Подкрепа“ посочиха много сериозен проблем – липсата на механизъм, който да гарантира реалното нарастване на средствата на бъдещите пенсионери и защитата им от инфлацията. За разлика от държавната пенсия, която ежегодно се осъвременява по швейцарското правило, при втория стълб няма подобна гаранция. Това означава, че след години човек може да получава формално същата сума, но реалната ? покупателна способност да е значително по-ниска.

- Смятате ли, че гражданите са достатъчно информирани?
- Не. Голяма част от хората дори не знаят, че предстои да правят избор между различни подфондове. Системата става по-сложна, а сроковете са кратки. Ето защо питаме – колко от нас ще имат реално време и възможност да разберат всички последици от своя избор?

- Кои са най-важните срокове, които хората трябва да знаят във връзка с промените?
- До 31 август 2026 г. пенсионноосигурителните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят осигурените лица.
От 1 септември до 30 ноември 2026 г. гражданите трябва да изберат подфонд или да останат в автоматичния режим. До 15 декември 2026 г. ще бъде извършено служебно разпределение на тези, които не са направили избор. От 1 януари 2027 г. новият модел влиза в сила.

- Какво могат да направят хората още сега като алтернативна възможност?
- За всички, които питат какво могат да направят, отговорът е, че ако искат да прехвърлят средствата си към НОИ, могат да предприемат действия още сега. Процедурата е лесна–подава се заявление в ТП на НАП, а прехвърлянето се извършва по служебен път. Не бива да се чака последният момент.
Също така призовавам хората да се включат в Националната гражданска инициатива „Не залагайте на хазарт старините ни!“ и да подкрепят подписката.
Всеки подпис е важен, защото ще бъде внесен в Народното събрание като част от общественото искане за промени.

- Какво бихте посъветвали младите хора?
- Младите често смятат, че пенсионната тема е далечна. Но именно те ще живеят най-дълго с последиците от решенията, които се вземат днес. Днешните промени ще определят техния доход след десетилетия. Затова именно те имат най-голям интерес да участват активно.

- Какво предстои за Националната гражданска инициатива "Не залагайте на хазарт старините ни“?
- През следващите месеци инициативния комитет ще проведе активна разяснителна кампания в цялата страна. Ще се срещаме с граждани, синдикални организации, пенсионерски клубове, експерти и представители на различни професионални общности. Ще продължим да събираме подписи и да настояваме за реален обществен дебат и за промени в разпоредбите, които поставят под риск сигурността на пенсионните спестявания.

- Какво е Вашето послание към българските граждани?
- Не бъдете безразлични. Пенсионната система засяга всеки от нас – независимо дали сме млади, работещи или пенсионери. Информирайте се, задавайте въпроси, участвайте в обществения дебат. Пенсията не е финансов залог. Пенсията не е хазарт със старините на хората. Държавата трябва да гарантира сигурност, предвидимост и достойни старини, а не да прехвърля риска върху гражданите.