"Литаско" спира дело срещу "Лукойл Нефтохим" за 3 млрд. евро

Собственикът на дружествата на "Лукойл" в България - регистрираната в Швейцария "Литаско", ще спре съдебна процедура срещу "Лукойл Нефтохим Бургас", започната заради заем от 3 млрд. евро, отпуснат на рафинерията в Бургас.
Това обяви новият особен управител Евгени Симеонов в рафинерията след среща в Министерския съвет, в която участва премиерът Румен Радев и представители на "Литаско".
От 1 юли "Лукойл Нефтохим Бургас" ще може да закупува нефт от всички контрагенти, регистрирани в Швейцария. До момента рафинерията имаше наложени за доставчиците от Швейцария заради взетия заем през 2023 година от "Литаско". Заради неплащането му компанията наложи ограниченията върху доставчиците за българската рафинерия чрез съда в Женева.
"През 2023 г. "Литаско" отпусна заем на "Лукойл". С този заем в Швейцария са наложени ограничения на "Лукойл Нефтохим Бургас" да закупува суров петрол от дружества, регистрирани в Швейцария. Това е огромна трудност заводът да продължи да съществува. Това, което успяхме да договорим, е от утре "Лукойл Нефтохим Бургас" да може да закупува нефт от всички контрагенти, регистрирани в Швейцария. Това е една голяма крачка по пътя, който трябва да извървим, за да стабилизираме рафинерията", каза Симеонов.
Представителят на "Литаско" Инна Дарий потвърди официалното оттегляне на запорите пред швейцарския съд и определи диалога с правителството като отворен и конструктивен. Тя посочи, че компанията ще търси дългосрочно решение, което едновременно да защити икономическите й интереси и да продължи да подкрепя енергийния сектор на България.
По-рано премиерът Румен Радев се срещна с представители на ръководството на "Литаско" и на „Лукойл“, на която присъстваха вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев и вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев.
Както е известно, в средата на юни премиерът обяви, че България няма да позволи да бъдат наложени европейски санкции и на най-големия акционер в "Лукойл" Вагит Алекперов. Тогава правителството наложи и вето върху санкциите срещу руския патриарх Кирил.
"В обхвата на физическите лица е и Вагит Алекперов, подаден като съсобственик на "Лукойл". Човекът, който вложи много усилия и ресурси ние да имаме една от най-модерните рафинерии в Европа. Имайки предвид, че "Лукойл" предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака", посочи тогава Радев.
Българското правителство обяви преди време, че "Лукойл" е поискал 3 млрд. евро обезщетение от България, след като държавата пое контрола върху местните операции на компанията чрез назначаването на специален управител. Самата руска компания официално не е съобщавала за заведен арбитражен иск срещу България. Единствено през февруари 2026 г. дъщерната й швейцарска компания "Литаско", която е официалният собственик на българските активи, информира, че е подала уведомление за спор(ове) до България в съответствие със споразумението между Швейцария и България за насърчаване и взаимна защита на инвестициите и Договора за Енергийната харта.
Симеонов добави, че през последните месеци несигурността около доставките е довела до преработка на по-тежки сортове петрол, което е създало сериозни затруднения в работата на производствените инсталации.
“Лукойл" е структуроопределящ актив за българската икономика с широко присъствие и значително влияние върху пазара на горива. Именно от тази гледна точка поведението на компанията е от съществено значение за защитата на българския интерес“, заяви Пулев. "Няма да позволим сътресения на пазара на горивата и няма да допуснем по никакъв начин да бъдат засегнати интересите на българските потребители и граждани", добави той. По думите му постигнатото споразумение представлява първа важна стъпка към извънсъдебно уреждане на спора между страните и към пълно отпадане на арбитражното производство.