КНСБ: Храната продължава да поскъпва, малката потребителска кошница вече е 61,82 евро

Храната продължава да поскъпва. Малката потребителска кошница през юни струва 61,82 евро. Отчита се нарастване с 0,5% спрямо стойността й през май. Това съобщи зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ Виолета Иванова. Проучването за цените на най-често използваните стоки и услуги е направено в периода 3–8 юни. То е проведено малко преди да влезе в сила инициативата „Кошница с грижа“.
"По-значителен ръст има в цените на лимоните, картофите, свинското месо и др. Намаление се наблюдава при краставиците и доматите. Годишното нарастване на малката потребителска кошница е близо 9%", отбеляза Иванова.
По думите й, ако нарастването на малката потребителска кошница е с 0,5%, то усещането при домакинствата е за много по-висока инфлация. "Това се дължи преди всичко на достигнатите вече високи ценови нива и на ниските доходи. В България средно едно домакинство дава около 30% от бюджета си само за храна", обясни тя.
От КНСБ отново отчетоха регионални различия в цените на продуктите. Те виждат проблем и при надценката на цените на дребно. Надценката на продуктите е в диапазон 23,4% – 151,8% на стоките при търговията на дребно, твърдят от синдиката.
Президентът на синдиката Пламен Димитров заяви, че инициативата „Кошница с грижа“ все още е твърде нова, за да бъде оценен реалният й ефект. "Първите ни впечатления са, че тя не е пълна – в нея липсват плодове и зеленчуци, което не е добре. Освен това са включени и стоки, които не са от първа необходимост. Всичко това трябва да бъде коригирано. Дали намаленията действително се отразяват на цените, ще можем да кажем, когато анализираме данните за следващия месец“, поясни той.
"Продължават да се наблюдават сериозни разлики между цените на едро и дребно при хранителните продукти. При краставиците надценките от борсата до магазина варират от около 30% до 150%. Още по-тревожно е, че цената им на дребно през юни тази година е с 61% по-висока спрямо юни миналата година. Това няма никакво обяснение, освен спекулативно. Инфлацията е 5, 7 или 10%, както и да я измерва някой, но не е 61%“, подчерта Димитров.
Той отбеляза, че и доматите са поскъпнали с около 30% на годишна база, като сезонният фактор не може да бъде използван като оправдание. „Обясненията с оранжерийни и градински зеленчуци вече не важат. Затова питаме през вас някой да даде отговор на потребителите защо традиционни продукти, които всеки българин слага на трапезата си, поскъпват толкова рязко“, попита Димитров. Той коментира, че цената на кравето сирене остава сред най-високите в сравняваните европейски държави.
"Аргументът, че цените се определят единствено от пазара, не дава отговор на случващото се. Пазарният принцип предполага, че когато има високо потребление и недостиг, се появява конкурентен внос. Не виждаме защо това не се случва. Очевидно има някакви пазарни пречки. Необяснимо е и поскъпването на хляба. На годишна база той е по-скъп с около 11-12%, при положение, че брашното през този период остава почти на същата цена. Няма как това да се обясни с цените на електроенергията, газа или горивата, които не са нараснали с подобни темпове“, посочи Димитров.
Той изрази съмнения и за непазарно поведение в млечния сектор и припомни, че Комисията за защита на конкуренцията вече е започнала производства.
"Значителните разлики в цените на едни и същи продукти в България и други европейски държави няма друго обяснение, освен спекула. Нито транспортните разходи, нито заплатите, нито другите фактори са се увеличили с подобни проценти. Всичко останало е или неперфектна конкуренция, или спекулативни елементи. България има нужда не само от наблюдение на пазара, а и от активни действия на институциите. КЗК разполага с най-силните пазарни механизми и може да наложи санкция до 10% от годишния оборот на даден търговец. При обороти от над един милиард евро това би било сериозна дисциплинираща мярка за пазара“, твърди Димитров.