Тъжна история, хора!

Борислав Борисов

В Пирогов е нещо страшно... Преди време ми се наложи по неприятни причини да посетя "Спешно отделение" и ми стана ужасно. Гледката е потресаваща и не я препоръчвам на никого. 
Опашките са огромни. Хората са изнервени. Всеки иска да пререди другия и да мине. Постоянно се чува как някой чака от 2 часа и нищо не се случва. Някои хора се превиват на столовете, други мълчат търпеливо...
Имаше двама човека, които лежаха на движещи се легла. Единият викаше: "Хора, моля ви, помогнете, не виждам нищо, моля ви...", но доктор не се появяваше. Настана суматоха, но какво да направят хората, освен да тропат по вратите и да търсят доктор. На другото легло лежеше човек, дето все едно го нямаше на този свят. Казвам ви - бая време изкара там самичък...
Пред кабинет 112, дето чаках аз, имаше една баба, която много я болеше всичко и се извиваше от болка, но чакаше над час. Става ти мъчно да я гледаш. До нея имаше детенце на 3 години някъде, което беше с кръв на главата и не беше приятна гледка, но се беше гушнало в техните и си мълчеше... И си викам сега кой от двамата е с предимство - огромните болки на възрастната жена или момиченцето с родителите, което мълчаливо седеше и може би най-страшното при нея беше минало. Направо ужас!
И се питам в каква държава живея... Гледах чакалнята. То вратите не са сменяни от 40 години. Целите са одрани и без боя. Стените вече са целите мръсни и с паднала мазилка на места. И обвинявам държавата и управляващите до какво положение са докарани хората и как работят докторите. Бях адски гневен и тъжен и си казвах тука можеш да си умреш и никой дори няма да ти помогне. 
Бях качил едно стори в Инстаграм, в което снимах, че в "Пирогов" е ужас... И тогава получих съобщение от някаква мадама пред фонтан. Беше написала: "То в "Пирогов" не се ходи в неделя, ха-ха-ха." 
И аз подпалих. Защото бях в Спешното в "Пирогов" и определено щом съм бил там, има причина. Получих звуково съобщение, в което тя казва, че е лекар там... Казвам си: "Леле, как е възможно дори доктор в "Пирогов" така да реагира..." Казвам й, че за неприятностите няма ден и час. И прекъснахме комуникация на момента...
Тъжна история, хора! Не искам никого да обвинявам. Но не може така. И то в "Пирогов"... Ако там е така, какво остава за болниците по малките места? Не ни третират като хора... Дори докторите! Знам, че има и читави, но ти като си по спешност - просто бързаш и отиваш някъде. Ако докторите ни се смеят, че сме там в неделя, когато не трябва, какво остава?
Бъдете здрави, защото иначе е много страшно!

Фейсбук