12 Май 2026вторник23:06 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Снимки МНХЗПИ - Троян и авторката

Традиции

Как "рисуването с огън" възражда празника

Майсторката Ценка Николова посвещава живота си на пирографията

/ брой: 67

автор:Надежда Ушева

visibility 6770

В навечерието на Великден, когато домовете се изпълват с аромат на козунаци и пролетно настроение, в ателието на Ценка Борисова Николова ухае на обгорено дърво и традиция. Тук празникът не се багри само с боя, а се "врязва" с огън. Докато светът бърза, нейният пирограф бавно изписва древни символи върху съвършената форма на дървеното яйце. И не само. Нейните изделия връщат на великденската трапеза онази автентична естетика от времето на старите майстори от Троян и Орешак. Неслучайно. Защото самата Ценка Пирографката, както я наричат мнозина, е именно от този край и тя се е учила на занаята от първите и най-добрите. Част от работите й може да се видят в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства - Троян, където майсторката има запазен изложбен кът. Освен това музеят организира нейни работилници по пирография преди Великден, като инициативата е в рамките на Европейските дни на занаятите в България. Паралелно във фоайето ще бъде представена изложба с произведения на Борисова в новата рубрика "Колекция на фокус", научи ДУМА от институцията.      

Хаванчета, чинии, чутури, тоалетни кутии, табакери, кутии за бижута, бъклици, буренца, хурки, цигарета, талари, шишета, дъски за хляб, салфетник, декоративни менчета с кобилички, ракли, картини и какво ли още не може да се види в дома на Ценка Николова - всичко старателно украсено с пирограф. А сюжетите са най-различни - с растителни и флорални мотиви, с хора в носии, плодове, листенца, къщи, животни, морски пейзажи, многолистна розета или цвете, вписано в кръг. Древен символ на късмета и божествената закрила. 
Традиционната българска пирография е тясно свързана с народното творчество и използва елементи, които се срещат в дърворезбата, тъкачеството и шевиците. "Характерна е обичайната шевица в най-различни варианти като плитка, проста плетеница. После измислиха други неща и опростиха много рисунките", споделя пред ДУМА Ценка Николова. По думите й всеки може да се научи на занаята. Използва модели, които тя създава сама. Прехвърлянето на дизайна върху дървото става с помощта на надупчени хартиени шаблони и изгорен липов прах, като се "напрашва" през дупчиците. Друг начин е чрез гумени печати и мастило. Оцветява се с темперни бои. После се лакира и може да се продават. Работи на апарат с напрежение 220 волта, използва липов материал.
"Още от 4-годишна, майка - Стояна Банкова Николова, една от първите жени, практикуващи "огнепис" в село Орешак - мястото, където се ражда съвременната пирография, започна да ми показва тънкостите. Тя, когато е 15-годишна, с помощта на учител от Варна, открива, че с нагрята игла може да се рисува върху дърво.

След 1942 г., когато се омъжва за баща ми Борис Цочев Николов, и двамата се посвещават на пирографията. Татко е притежател на Майсторско свидетелство от 1949 г. На 6 години вече помагах на родителите си. По това време пирографията в Троян беше широко застъпена и имаше няколко цеха. Лесно производство. Всички жени в града и околията, чак до Априлци, работеха в цех за мускали, пирографирали сме ги и ги пращахме за чужбина. Търгувахме с целия свят. В цеховете имаше художествен ръководител, който измисляше мострите и ги представяше на Пловдивския панаир. И това, което повече се е харесвало, се въвеждаше в серийно производство", разказва почти 82-годишната майсторка.
След 1964 г. тя работи в кооперации, сред които ТПК "Мебел" и ТПК "Родно изкуство" в Троян, като въпреки масовото производство запазва фокуса си върху художествената стойност, автентичността и прецизността. С течение на времето усвоява най-трудните техники, всички степени на сложност, които тогавашното нормиране изисква. Обучава новопостъпили, като започва с най-простата - овладяване на "шевицата" - черна и оцветена. Отделно има "рисувачки" и "тонировачки". Попълнената черна пирография се работи само с пирограф. Моделът е в центъра, периферията се пирографира на ръка. Независимо от типа дървесина, важно е да е необработена и максимално гладка. След закриването на тези кооперации Ценка продължава да практикува занаята вкъщи.

"От пирографистка станах химичка, след като завърших Техникума по химия "Асен Златаров" в София. 23 години работих в Химико-фармацевтичния завод в Троян, но не съм спирала да се занимавам с пирография през свободното си време", допълва Николова. Тя съумява да предаде уменията и на сина си, който става трето поколение пирографист.
В днешно време обаче няма желаещи млади да се занимават със занаята, а ако има, вместо да пирографират, правят щампи. Това не може да се каже, че е пирография. Занаятът е в риск от изчезване, категорична е леля Ценка.
През 20-те - 30-те години на XX век по цели семейства работят пирография. Първоначално след платинената игла се използва бензинов пирограф, а след електрификацията на града навлизат в употреба и електрическите пирографи със специални реотани, които не се топят. Самият инструмент представлява горелка с връх, който се нагорещява до 450 градуса и прогаря повърхността на дървото. Ползват се и допълнителни приставки с различен дизайн, които са подходящи за нанасяне на финални щрихи.  
Пирографията е не просто техника, тя е диалог между човека и природата, между сърцето и дървесната структура, между въображението и жилките на материала. Нюансите се раждат от допира на огъня. От фини контури до наситени сенки, от прости орнаменти до сложни плетеници - всичко е възможно, когато огънят е в ръцете на творец, посочват от музея.            
Майсторката Ценка показва как "рисуването с огън" може да ни върне към истинското, непреходно изкуство. В нейните ръце нагорещеното желязо възкресява забравени мотиви, за да напомни, че Великден е празник на чудото, на вечното възраждане и сътворението.

Мексико изпраща нова хуманитарна помощ на Куба

автор:Дума

visibility 782

Бивш шеф на НАТО призова за нов алианс

автор:Дума

visibility 768

Семпъл дебют, или повече от същото

автор:Валентин Георгиев

visibility 806

ДУМА и динозаврите на прехода

автор:Александър Симов

visibility 864

Когато опозицията стане фон

visibility 765

Какво разбирам аз под "справедливи цени"

visibility 792

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ