Българският език трябва да стигне до детето преди да бъде изгубен

Валери Делибалтов 


За бесарабските българи и за всички български исторически общности зад граница езиковата битка започва в ранното детство. Българският свят не свършва на държавната граница, но езикът ни в историческите общности зад граница е застрашен от тихо изчезване, ако държавата не премине от празничен патос към реална предучилищна политика. СНЦ „Гражданско движение Български свят“ предлага мащабна законова инициатива и национална програма за ранно езиково обучение, която да започне пилотно от Молдова и Украйна, за да стигне майчината реч до най-малките преди да бъде безвъзвратно изгубена.

Има теми, за които не може да се говори само празнично. Българският език сред българските общности извън пределите на Република България е точно такава тема.
Години наред българската държава говори за българите в чужбина с уважение, с патетика и с красиви думи. Говорим за родова памет, за исторически общности, за Бесарабия, за Тараклия, за българите в Молдова и Украйна, за традиции, носии, песни, празници и връзка с България. Всичко това е важно. Но има един въпрос, който е по-важен от всички речи: Чува ли детето български език още в детската градина? Ако отговорът е „не“, тогава всички следващи усилия идват късно.

Езикът не започва в университета

Българският език не започва в университета. Не започва и в гимназията. Не започва дори в училище. За едно дете езикът започва с първите думи, с песента, с приказката, с играта, с обръщението на майката, с думите на бабата и дядото, с празника, с картинката, с книжката, с детската градина.
В много български исторически общности извън Република България децата растат в многоезична среда. В Молдова, Украйна, Сърбия, Албания, Румъния, Северна Македония, Казахстан и други държави българските деца често чуват около себе си румънски, руски, украински, сръбски, албански, гръцки, турски или други езици. Това е естествена част от живота им. Проблемът не е в многоезичието. Проблемът е, когато българският език постепенно изчезва от ежедневието на детето.
Тогава той остава само за празник. Само за песен. Само за фолклор. Само за спомен.
А език, който не се говори от детето, постепенно престава да бъде жив език на общността.

Бесарабските българи и въпросът за бъдещето

За бесарабските българи в Молдова и Украйна този въпрос е особено болезнен. Там българската идентичност е съхранявана в продължение на поколения — чрез семейство, църква, училище, общност, труд, памет и упоритост.
Но днес предизвикателството е различно. Не става дума само дали има празник на 24 май. Не става дума само дали някой ще изпрати поздравителен адрес. Не става дума само дали ще има делегация, цветя и официални снимки.
Става дума дали детето от български произход ще може да каже на български: „Аз съм българче“.
Ако това не започне рано, после става много по-трудно. Предучилищната възраст е решаваща. От 3 до 7 години детето усвоява езика най-естествено — чрез игра, песен, приказка, движение, рисунка и общуване. Това не трябва да бъде тежък урок. Не трябва да бъде изпит. Не трябва да бъде административна тежест. Трябва да бъде жива, радостна и постоянна връзка с българския език.

Необходима е държавна политика, не само добри намерения

СНЦ „Гражданско движение Български свят“ постави въпроса пред българските институции чрез две законодателни предложения.
Първото е свързано със Законопроекта за Закон за българския език. Нашето предложение е в закона изрично да се запише, че държавата има ангажимент за съхраняване, изучаване и развитие на българския език сред българските исторически общности извън Република България, включително сред децата от български произход в предучилищна и училищна възраст.
Това не е символика. Това е необходима правна основа. Защото без законов текст политиката остава пожелание.
Второто предложение е свързано със Закона за предучилищното и училищното образование и учебното съдържание по предмета „Добродетели и религии“. Там предлагаме да бъде включена темата за културната, духовната, просветната и историческата роля на българските исторически общности извън Република България.
Българските деца в България трябва да знаят, че българският свят не свършва на държавната граница. България е държава, но българската памет е по-широка от географията на днешната държава.

„Български език от детската градина“

Предлагаме създаването на национална рамкова програма „Български език от детската градина“.
Идеята е ясна: България трябва да изгради механизъм за ранно езиково и културно обучение на децата от българските общности извън страната.
Програмата може да започне пилотно в Република Молдова — в Тараклийския район и в други населени места с българско население. Там има историческа общност, има училища, детски градини, местни организации, родители и хора, които разбират колко сериозен е проблемът.
Такъв пилотен модел може да включва занимания по български език за деца от 3 до 7 години, обучение на възпитатели, детски книжки, песни, приказки, карти с думи, дигитални материали, връзка с родителите и подкрепа от българските институции.
След това моделът може да бъде разширен към Украйна, Сърбия, Албания, Румъния, Северна Македония, Казахстан и други държави с български исторически общности.

Българите извън България не са периферия

Българите извън Република България не са периферия. Те не са тема само за празнични речи. Те не са декор към националната политика. Те са част от българската духовна, културна и историческа общност.
Ако България иска да има бъдеще като нация, тя трябва да мисли не само за територията, но и за езика. Защото езикът е границата на паметта.
Когато едно дете изгуби българския език, България не губи просто един бъдещ ученик. Губи бъдеща връзка. Губи част от общността. Губи възможност след едно поколение това дете да предаде езика на своите деца.
Затова въпросът е спешен.
Не след десет години. Не когато вече ще броим колко деца не говорят български. Не когато ще правим конференции за „съхраняване на идентичността“, след като идентичността вече е отслабена.
Сега.

Заключение

Българският език трябва да стигне до детето преди да бъде изгубен.
Това е смисълът на нашите предложения. Това е смисълът на програмата „Български език от детската градина“. Това е и реалният тест за българската държавна политика към българските исторически общности извън страната.
Празничните думи са нужни, но не са достатъчни. Нужни са програми, учители, материали, законова основа, финансиране и постоянство.
Защото там, където българският език остане жив в детската градина, ще остане жива и българската общност.

*Авторът е председател на Управителния съвет
СНЦ „Гражданско движение Български свят“


Поглед инфо