Защо цените са високи

Ако се съди по изявленията на представителите на новата власт, логично и очаквано борбата с инфлацията при хранителните продукти от първа необходимост и мерките срещу растящите цени на горивата стават основен приоритет. 
"Ще видите решителност, ще видите готовност да вървим в една неутъпкана пътека и посока, смело, не на война срещу веригите, срещу търговските обекти, а на война срещу нелоялните търговски практики", възторжено се закани новият министър на икономиката Александър Пулев.

Заклинания

„Отчетност, прозрачност, завишаваме глобите, санкциите, заздравяваме капацитета на регулаторите и започваме проверки, проверки, проверки, глоби, глоби, глоби, така че да вдъхнем вяра в хората, че държавата е с тях - заедно с регулаторите като „един юмрук“ да се борим с инфлационния натиск при цените на храните“, избълва куп заклинания още той.
Премиерът Румен Радев също определи покачването на цените като най-важната тема, с която новото правителство първо трябва да се заеме. Повтори го и при встъпването в длъжност като министър-председател. Така новата власт е на път да потвърди една от слабостите в българска политика. Според нея новите управляващи идват във властта с мисълта, че всичко започва от тях, а то съвсем не е така. Освен това възприемат борбата срещу високите цени основно като борба срещу търговските вериги, което е принципно грешна позиция.
Още през 2014 година БСП предлагаше нов закон, ограничаващ възможностите на търговските вериги за злоупотреби. Малко преди това подобен проект за промени в Закона за защита на конкуренцията бе отхвърлен след вето на президента. 
В проектозакона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се предвиждаше въвеждането на понятието „значителна пазарна сила“ за предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, която му позволява да изнудва доставчици и крайни потребители.
Предвидено бе критериите за определяне и оценка на пазарното положение на предприятията да се определят по специално разработена методика. 

Стари идеи

Тогава левицата предлагаше да се въведе задължение за предприятията със „значителна пазарна сила“, разбирай търговските вериги, да направят промени в проектите на типови договори и/или общи условия, когато това е необходимо.
Търговските вериги с оборот над 50 млн. лв. трябваше да представят типовите си договори в КЗК и се задължаваха да подписват такива договори, които са одобрени от нея. В договорите няма да могат да влизат: такси за услуги, които не са предоставени; клаузи, с които веригите налагат забрани на българските производители да предоставят стоките си на трети лица; веригите да продават продукта под себестойност. При изготвяне на законопроекта бе проучена практиката и в други европейски държави като Чехия, Великобритания, Германия, поясниха тогава от БСП. Нищо от това обаче не влезе в сила.
Преди повече от десет години, в резултат на направените проучвания за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти, бяха разкрити ред  нелоялни търговски практика (НТП):
- Двусмислени договорни условия, които дават възможност за налагане на допълнителни задължения на по-слабата договаряща се страна.
-  Изменения на договора със задна дата, като например удръжки от фактурираната сума за покриване на таксите за промоция, и такси включване в каталог.
- Нелоялно прехвърляне на търговски риск. Основна категория подобни практики е прехвърлянето на риска към другата страна, например чрез прехвърлянето на отговорност за откраднати стоки изцяло на доставчика, финансиране на частни стопански дейности на другата страна, задълженията за компенсиране на загуби, понесени от търговския партньор, или други забавяния на плащането.
- Нелоялно прекратяване на търговски отношения. Внезапно и неоправдано прекратяване на търговските отношения или прекратяване без предизвестие също представлява основен вид НТП.
- Териториални ограничения на доставките, наложени от някои многонационални доставчици, може да възпрепятстват търговци на дребно да се снабдяват с идентични стоки от дистрибуторски център в чужбина и да ги разпространяват в други държави членки.
Тези практики действат с пълна сила и в момента. Размерът на надценките е отделна тема. И въпреки всичко за цените спиране няма. 

Законотворчество

Знайни и незнайни законотворци няколко пъти предлагаха законопроекти за таван на цените и надценките, но те така и не стигнаха до крайна реализация. Поредната простотия беше и търговската верига "Магазин за хората", създадена от правителството на Росен Желязков под натиска на ДПС и лично на неговия председател. За целта бяха от пуснати 10 млн. лв., но идеята безславно угасна. Служебното правителството закри магазините. 
Новата власт дойде с нови идеи, които, общо взето, са добре забравени стари намерения. Тя предлага въвеждането на силна държавна намеса в ценообразуването на стоките и услугите, част от която е със срок до 9 август 2027 г., а друга част – за постоянно. 
Част от предлагания контрол върху цените предвижда да се продължат с още една година действащите мерки, въведени от ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП заради еврото, но друга част са съвсем нови текстове. Не е напълно ясно и как едните мерки ще кореспондират с другите.
Ключовото е, че промените предвиждат в българското законодателство да се въведат най-малкото три нови термина за цени на свободния пазар – "справедлива цена", "икономически необоснована цена" и "прекомерно висока цена". И трите ще се изчисляват от държавата, като "справедливата цена" ще е само за информация на потребителя, докато другите две ще водят до глоби и санкции за търговците и предприятията.
"Икономически необосновани цени" – забрана до 9 август 2027 г. 
Цените на всички потребителски стоки и услуги в България да не могат да бъдат увеличавани до 9 август 2027 г., освен ако покачването не е икономически обосновано, предлагат депутатите от формацията на Румен Радев. Мярката практически представлява удължаване с още една година на сегашното положение, което е в сила до 8 август 2026 г. Забраната за икономически необоснованите цени ще се контролира от Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, както и досега.
Логично е човек да се замисли защо, щом тези ограничения са действали и досега, цените не се успокояват. Явно за пореден път чакаме да стане чудо. 

Нов комитет за държавен и народен контрол

И последната идея - да бъде създадено спецзвено, което ще контролира цените. Преди 1989 г. имаше Комитет за държавен и народен контрол. Това ще бъде нещо подобно.
Запитан преди години какъв ще бъде животът след коронавируса, френският писател Мишел Уелбек отхвърля щастливата история за изграждането на по-добро общество и предсказва, че всичко ще бъде "същото, само малко по-лошо". Лесно е да се прогнозира, че подобна мисъл с пълна сила ще важи и през следващите месеци.
Не е нужно да си икономист, за да разбереш, че поредната заявка за озаптяване на цените е чист популизъм. Кой ли не се опита и кой ли не се провали в това начинание. При правителството на Росен Желязков КЗК, НАП и КЗК ни засипваха с данни за безброй проверки, които са направили, за търговците, които са  наказани, и от това реално не последва нищо. Подобно бе положението и при служебното правителство на Андрей Гюров. Общо взето, кипеше безсмислен труд. Защото нито едно българско правителство не може да влияе на цените на петрола и останалите енергоносители. А точно тяхното поскъпване е основната причина за ускоряването на инфлацията. 

Таванът ще се продъни

В общественото пространство периодично се появяват идеи за налагането на таван на цените. Но оказа се, че това не спира инфлацията, но за сметка на това предизвиква дефицити, фалити и изкривявания на пазара. 
Вече се чуха предупреждения, че със заявките за контрол върху цени, разходи, печалби и върху пазара единственото, което ще предизвикат новите управляващи, е увеличаване на страховете, а това още повече изостря очакването за инфлация. Така, както през последните години политическата несигурност в страната плашеше производители и търговци и те се презастраховаха с повишение на цените. 
Затова всеки независим икономист би посъветвал новите властници, вместо да хвърлят в общественото пространство популистки обещания за озаптяване на цените, да се заемат с модернизиране на прогнили сектори - не само съдебната система, но и земеделие, енергетика, здравеопазване, които също са виновни със своята неефективност за високите цени на потребителските стоки.