Да спечелиш демографския шах

Демографска енигма на Стария континент. Европа пред празни люлки ли е изправена? Могат ли парите да купят детски смях? Едни страни предлагат безлихвени заеми, други - рекордно майчинство, а младите европейци сякаш все по-често избират стабилността пред ранното родителство. Защо стимулите за раждаемост вече не работят? Къде свършват държавните помощи и откъде започва проблемът с биологичния часовник и скъпото инвитро? Въпроси, които си задава обществото, но отговорите са в управляващите. 
Раждаемостта намалява в повечето европейски държави и това не е новина. Едно от изключенията за миналата година е Испания, която за пръв път от 10 години насам се похвали с ръст на новородените. Въпреки това, през последните години и тази страна бележи отрицателен прираст.
Равносметката за 2025 г. донесе на Франция сериозен негативен шок, защото за пръв път от Втората световна война насам (80 години!) страната регистрира повече починали, отколкото раждания. Нашенецът би рекъл “Е, и? В България е така поне от 30 години”.
Допреди година-две Франция бе изключение с раждаемост, която надминаваше тази на много от съседите й. И като сме тръгнали да се сравняваме с Франция, през 2023 г. (последната година, за която има сравними данни) коефициентът на плодовитост в страната е 1,65 деца на жена. Това е вторият най-висок в ЕС след България с 1,81. Все пак, коефициентът на плодовитост е показател, който е по-скоро в сферата на предположенията, защото допуска средният брой деца, които би родила една жена през целия си фертилен период - от 15 до около 49 години. 

Никоя индустриална държава не е имунизирана

срещу демографската криза. Като цяло все повече страни от ЕС са изправени пред перспективата за свиваща се работна сила, тъй като застаряващото население увеличава разходите за пенсии и грижи за възрастни хора. Ненапразно и Франция бие тревога, защото миналата година и коефициентът на раждаемост в страната спада до 1,56, а това се оказва най-ниският от края на Първата световна война! Въпреки това, той е значително по-висок от средния за ЕС. 
Възрастното население в страната е около 22%. Е, и в тази негативна статистика България е по-напред - у нас хората над 65 г. са 24%. През 2025 г. Франция отчита рекордно висока продължителност на живота - 85,9 г. за жените и 80,3 г. за мъжете. Какво пък, и у нас този показател се подобрява, макар да сме на опашката на Евросъюза със 71,9  г. за жените и 71,9 г. за мъжете. Несравними са възрастовите разлики, нали? Кой знае какво би показала статистиката за здраве и качество на живот за възрастните в двете държави.     
И още нещо: демографите отчитат доста интересна тенденция в Европа -  някои от страните, в които жените чакат най-дълго да имат деца, са и страни с по-висока раждаемост.
Статистиката в ЕС сочи, че такива са Дания, Швеция, Норвегия, Германия, Ирландия, Кипър, Португалия.

Франция - от бейби бум до бейби срив
 
Така някои наричат ситуацията във Франция. Но в коя ли част на Европа не е така? Докато у нас само се говорят гръмки слова по големи форуми за демографската криза или се изписват купища безполезни за държавата и нацията стратегии и програми, французите очевидно предприемат осезаеми мерки. Още миналата година е проведена обществена консултация от националното събрание.
Според данните от нея 28% от запитаните над 30 хил. души посочват, че финансовите разходи за отглеждане и грижи за деца са основната причина за отлагане на раждането им. За други 18% това са притеснения за бъдещето на обществото, а за 15% проблемът е в трудно постижимия баланс между нуждите на семейството, работата и личния живот. 
В началото на тази година се заговори, че френското правителство подготвя писмо до навършилите 29 г. французи със своеобразно 

обещание за безлихвени жилищни заеми

и универсално месечно плащане по 250 евро за първо дете до навършване на 20-годишната му възраст. Добра ли е идеята, или е недообмислена - очевидно все още се обсъжда  не само от властимащите, но и от обществото. Според някои политици това не е някакво фаталистично послание, а подкрепа за хората, които искат да имат деца. В момента основната система за семейни помощи във Франция е от второто дете. 
По отношение на евентуалното писмо някои млади французи твърдят, че биха се почувствали обидени от подобен неудобен начин да бъдат подтикнати да имат деца. Други смятат, че тези пари едва биха стигнали за памперси. Трети ясно казват, че проблемът е много по-дълбок - едва свързват двата края, затруднени са да намерят подходящо жилище на приемлива цена, данъците са твърде високи и всичко това ги възпира да имат дете, особено - второ. Според мнозина намаляването на таксите за детските ясли и градини би била по-разумна стъпка. Има и такива, които отбелязват решаващи фактори като пазара на труда, нивата на заетост, възможностите за траен и добре платен трудов ангажимент, финансова стабилност. Така или иначе първите реакции на младите французи на въпросната идея сякаш са по-скоро негативни.

За отпуска - трябва им доста, за да ни гонят

Френските власти обмислят и други стимули за насърчаване на раждаемостта, за да може възможно най-бързо и ефективно да се обърне негативната тенденция. Например:
- значително разширяване на възможностите за грижи за деца и по-добра подкрепа, включително, когато се разчитат на роднини (баби и дядовци). У нас това го има от години - възможност за прехвърляне на отпуска по майчинство на баба или дядо.
- увеличаване на родителския отпуск. Има предложение за обединяване на съществуващите схеми в единен, унифициран отпуск, като идеята е родителите да останат с детето си, докато то започне детска градина и да им се гарантира по-добро заплащане през първата година. Тази схема предвижда след отпуска по майчинство/бащинство за четири месеца родителят да получава 70% от заплатата, през следващите шест месеца - 50% и до тавана на доходите по социално осигуряване.
По отношение на отпуска има и друго предложение: по-кратък, но по-добре платен „универсален отпуск при раждане“ - 38 седмици, платени на 80% от заплатата.

А какво да кажем ние, българите?

Всички тези варианти ги разиграваме от години - България е с едно от най-дългите платени майчинства на Стария континент - 410 дни (близо 59 седмици) 90% от заплатата, а ако майката се върне на работа преди изтичане на този срок, получава 50% от обезщетението плюс цялата си заплата. Татковците имат право на 15 дни отпуск след изписване от родилното, както и други видове отпуск. Все мерки, които се оказа, че не стимулират кой знае колко раждаемостта. Поне у нас и поне досега у нас тя спада неудържимо, въпреки всичко. Във Франция може и да проработят сходни мерки. Поне в началото. Кой знае?
В разгара на дебата някои френски икономисти са на мнение, че универсалните семейни помощи биха облагодетелствали най-много домакинствата с по-високи доходи и са категорични, че универсалността е противоположна на ефикасните обществени разходи.
Правило, което очевидно следва да научат и българските властимащи. 
Между другото, въпреки цялото вайкане за намалялата през 2025 г. раждаемост, населението на Франция нараства леко миналата година до 69,1 милиона души, но това се дължи на нетната миграция, която се оценява на около 176 000. Иначе, поне според прогнозите на Евростат, без имиграция населението на Франция може да спадне до 59 милиона души до 2100 г. 
И като заговорихме за миграция, миналата година 44 640 души - част от тях българи, са се преселили у нас, а страната са напуснали  9555 души. А това изглежда като добър знак, нали?

Парите като стимул

От тази година еднократната помощ при раждане на първо дете у нас е 191,74 евро, на второ - 460,17, на трето - 230,09 евро, четвърто и следващо - 153,39, както и еднократни помощи за началото на учебната година на малките ученици. Нещо повече - много български общини отпускат, независимо от държавните помощи, и на общинско ниво помощи при раждане на дете. Например преди дни Общинският съвет в Нови пазар реши да отпусне по 150 евро за раждане на първо дете, 250 - за второ, 200 евро за трето и четвърто дете. Предвиден е донякъде необичаен стимул: всяка от цитираните помощи се увеличава с 50%, ако поне един от родителите е с висше образование. 
Въведени са на държавно ниво и редица данъчни облекчения за родителите.
Дали всичко това ще помогне, ще покаже времето. Засега едно е ясно, поне според последните данни на НСИ: жените във фертилна възраст през 2025 г. у нас са 1 246 560, като спрямо предходната година са с близо 11 хиляди по-малко. Живородените деца са 50 241 и са с 3187 по-малко от 2024 г. 

Европарламентът променя правила си

Дистанционно гласуване на евродепутатите в майчинство или възможност да гласуват чрез пълномощник през последните три месеца от бременността и първите шест месеца след раждането. Около това се обединяват страните от ЕС и се споразумяват да изменят европейското законодателство. „Като модернизираме правилата си, ние се застъпваме за справедливост, равенство и Парламент, който наистина отразява хората, на които служи“, коментира пред "Политико" председателят на Европарламента Роберта Мецола. В социалните мрежи тя заяви, че “все още не сме постигнали целта, но превръщаме този ангажимент в реалност”.
Съветът сега ще трябва да препрати текста на Европейския парламент за официално одобрение, преди да се върне в Съвета за окончателно одобрение. След това предложението ще трябва да бъде ратифицирано от страните членки на ЕС, преди да може да влезе в сила.
Достатъчен ли е този самотен сигнал, за да бъде променен негативният тренд със спадащата в Европа раждаемост, ще покаже времето. 
Като цяло европейците не са се отказали от обичайния модел  семейство - мама, тате и две деца. Но това става все по-рядко и по-важното - все по-късно (навярно и затова е по-рядко). Според последните официални данни, представени в началото на този година, в целия Европейски съюз жените стават майки средно на 29,8 години, което е с около година по-късно в сравнение с десетилетие по-рано. В момента възрастта на жените при първо раждане варира от 24,7 години в Молдова до 31,8 години в Италия. В България, според данните на НСИ отпреди няколко дни, през 2025 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,5 г., като в Сливенско е малко над 22 г., а в София (столица) - близо 31 г. Разбира се,отлагането не означава отказ от родителство, просто то се случва на по-късна възраст. Повечето млади хора, както показват и коментарите на французите, първо искат да завършат образованието си, да станат финансово стабилни, за да осигурят по-добро бъдеще на децата си. А това отнема повече време, за да формират стабилни романтични партньорства, отколкото е било преди десетилетия. Макар тенденцията за отлагане на родителството да е сложила своя печат в цяла Европа, сякаш жените в източната и централната част на континента са склонни да стават майки в средата и до края на 20-те си години, докато тези в западната и южната все по-често чакат до началото на 30-те. „Ето защо е много трудно да се определи един-единствен фактор, който може да обясни тенденцията“, коментира демографът във Виенския университет Естер Лацари. 

Цената на изчакването "за по-подходящо време"

Цикъл инвитро да струва колкото двойния годишен доход на домакинство? Нищо, че днешните 40 са предишните 20-годишни, но това явно важи само за външността. Защото изчакването на “по-подходящото време за дете” има своята цена, както и последици за здравето на бъдещите родители. Защото макар предпочитаният репродуктивен прозорец да се е променил през последните 10-20 години, очевидно биологичният часовник, поне засега, остава непроменен. Затова говори фактът, че само към 2022 г. в Европа са регистрирани близо 1400 клиники за лечение на безплодие и са проведени почти 1 милион цикъла. Макар да има спад от над 15% в сравнение с 2021 г., успеваемостта им остава стабилна. Но проблемът е другаде - тези процедури, освен че са 

скъпи и емоционално изтощителни

в някои страни те са и недостъпни за самотни жени, за гей двойки или други групи. 
От СЗО алармират, че макар търсенето на грижи за безплодието да нараства в световен мащаб, достъпът до тях остава силно ограничен, предимно заради огромните суми, които хората харчат за тестове и за лечение. А това “може да бъде финансово катастрофално”. По данни на организацията, в някои страни един цикъл инвитро оплождане (IVF) може да струва два пъти повече от средния годишен доход на домакинството. Според годишна класация на застъпническата група Fertility Europe и Европейския парламентарен форум за сексуални и репродуктивни права (EPF) в Европа с най-сериозни проблеми в това отношение са Албания, Азербайджан, Косово. От друга страна, Белгия и Нидерландия са с най-добре уредени правни разпоредби, обществено финансиране и перспективи на пациентите за грижите за безплодие.

У нас допреди около 20 години 

имаше случаи двойки да продават единственото си жилище, за да платят за асистирана репродукция. И в наши дни навярно не е лесно, но със сигурност имаме повече и по-добра грижа. През 2009 г. (тогава министър на здравеопазването бе Евгений Желев) бе създаден държавният Център за асистирана репродукция (ЦАР), известен като фонд „Инвитро“, с решение на Министерския съвет, за да подпомага финансово двойки с репродуктивни проблеми. Държавата осигурява финансиране за неограничен брой инвитро процедури с до 5000 лева на процедура. Междувременно много общини вече са си създали свои инвитро фондове със средства, от които подпомагат финансово, разбира се, при определени условия, двойки с репродуктивни проблеми, които живеят на територията им.