Куба не се предава

Кубински имигранти, живеещи в САЩ, опитаха да "проникнат" на Острова. Случилото се много напомня на едно събитие от 1961 г., известно като "Операция в Залива на прасетата", когато е направен опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от правителството на САЩ с цел сваляне на Фидел Кастро от власт. И тогава и сега резултатът е един и същ - разгром на подкрепяните от Вашингтон сили. Макар Белият дом категорично да отрича, че е замесен сега. 
Не сме и очаквали обратното - трудно е да признаеш провал, особено, когато седмици наред твърдиш, че "една фалирала държава е заплаха за националната ти сигурност"... През 1961 г. президентът Кенеди трябва да плати 62 милиона долара, за да откупи пленниците, подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и екипирани с оръжие от американската армия. Да видим сега дали Тръмп ще прояви състрадание към шестимата ранени терористи, или ще ги остави в ръцете на кубинското правосъдие (те така или иначе са престъпници).
Куба не е Венецуела. За разлика от Каракас, Хавана има дългогодишен опит за противодействие на Вашингтон. Не става въпрос само за Залива на прасетата. В продължение на десетилетия кубинските власти са регистрирали подобни "инциденти" с лодки, но те не са ставали достояние на широката общественост. Два от тях са били неотдавна - през 2022 г., завършили с много убити, ранени и нанесени материални щети. 
Външният министър Бруно Родригес Пария посочи, че защитата на националната територия и националната сигурност са неизбежен дълг. Народът е възпитан по този начин, колективната памет е силна, заветите на Хосе Марти и Фидел Кастро се припомнят непрекъснато, както и всички трудни моменти, през които са преминали кубинците и винаги са оцелявали. 
Управляващите никога не са крили от хората, че пътят няма да е лек, не са им описвали бляскаво бъдеще, не са им продавали фалшиви надежди. Затова няма как жителите на Острова да са недоволни от политиците си, те напълно съзнават "кои са лошите", посочени още през 19 в. от поета-революционер Хосе Марти.
Макар винаги да има недоволни от режима, такива, които са избягали в САЩ и продали се на ЦРУ за жълти стотинки, те никога няма да бъдат достатъчно, че да падне Куба. 
Не очаквам Тръмп да стои със скръстени ръце - трудно ще приеме това унижение. Поредното, което пробива бронята на Чичо Сам, показвайки, че една малка страна, управлявана от комунисти, може да се защитава; въпреки задушаването на икономиката й - може да осигури безплатни образование и здравеопазване на населението си... Все неща, които така налаганият капитализъм не успява да направи.