Парламентаризмът не е лукс, нито заплаха

Нека да започнем този текст с цитат от фен на "Прогресивна България", който се отнася до промените в парламентарния правилник. "Нека сме наясно – изпълнителната власт е за това: да изпълнява, да работи, да строи, да спасява. Мястото на министър-председателя е на терен, а не на трибуната, където да отговаря за триста и двайсти път на въпроса за някоя селска чешма, зададен от депутат, който просто иска да го дадат по телевизията в петък следобед. ПБ връщат тежестта на управлението там, където й е мястото – в действията, а не в обяснителните режими".
Това са само три изречения, но в тях има толкова много политически грешки, неразбирания и абсурди, че лекцията по темата може да се проточи.
Но накратко: България е парламентарна република и премиерът трябва да е в Народното събрание всеки път, когато го привикат за въпроси. "Обяснителният режим" не е извращение на демокрацията, а нейната истинска същност. Властта трябва да обяснява своите действия, защото, ако не го прави, това ни отпраща към много по-мрачни територии и политически състояния на обществото. Действията са важни, но те не се случват сами по себе си. Именно парламентът е политическият контрол върху тях. Ако трябва, министър-председателят и четиристотин пъти ще отговаря на въпросите за селските чешми. Демокрацията е процедура, процес на въпроси и отговори, а който я намира за досадна, има проблем със самия парламентаризъм. 
Подобно отношение към депутатите е абсолютно недопустимо. Добри или лоши, те все пак са избраници на народа и имат право не само на достъп до информация, имат право на своите парламентарни процедури, разпити, контрол и всичко останало. Да не би премиерът на Великобритания да няма друга работа и да не трябва да действа? Въпреки това всяка седмица е в парламента, за да води политически битки с лидера на опозицията. Защото парламент идва от думата "говоря" и следователно разговорите са важни, същностни и полезни. 
Навремето Бойко Борисов имаше същото презрително отношения към Народното събрание. Той наричаше депутатите "безделници" и това не е просто поза, а истинско презрение към идеята за демократичен и политически контрол. Заради това дано парламентарните импровизации на ПБ да се окажат продукт на неопитност, а не на реална злонамереност. Никой няма да спечели, ако депутатите бъдат натикани в мазето на обществото, а около министрите се вдигне висока стена от мълчание. Демокрацията изисква разговор. Бягството от него е бягство от демокрацията.