Нахлуването в Иран не е акт на здравомислещи хора*

Робърт ФАРЛИ**
19FortyFive***

** Робърт Фарли, доктор, професор в Университета на Кентъки и експерт по сигурност и дипломация в Училището Патерсън от 2005 г. Той е автор на множество книги за военно-промишления комплекс на САЩ, интелектуалната собственост и националната отбрана. Фарли е основател и старши редактор на онлайн аналитичното списание Lawyers, Guns, and Money. Колумнист е във водещи политически издания, включително National Interest, Diplomat: APAC, World Politics Review и American Prospect.
***19FortyFive е онлайн издание, специализирано в анализи на военното дело, националната сигурност, отбраната и международната политика. Основано през 2020 г., то се позиционира като платформа за експертни мнения от целия политически спектър, като обхваща теми от модерни оръжейни системи до геополитически конфликти

Защо Съединените щати биха искали да нахлуят в Иран? Краткият отговор е, че не искат; нахлуването в Иран не е акт на здравомислещи хора, в случая на висшето ръководство по националната сигурност на администрацията на Тръмп. Съединените щати обаче са установили условия за края на войната, които иранското правителство може да не е в състояние да изпълни по никакъв смислен начин. Ако САЩ не отслабят военните си цели и Ислямската република не се срине, администрацията на Тръмп може да се окаже в ситуация, в която обмисля разполагането на сухопътни войски. Днес това е единственият начин да се ускори крахът на Техеран. Подобно усилие би било изключително скъпо и изпълнено с опасности.

Откъде ще започне?

Първият и най-важен въпрос за всяко сухопътно нахлуване в Иран: откъде ще започне? В разгара на войната срещу международния тероризъм Съединените щати поддържаха значително сухопътно присъствие в две страни от Близкия изток - Ирак и Афганистан.
Докато изпълняваха мисиите си в гореспоменатите страни, американските войници оставаха жизнеспособна сила в продължение на много години, способна да заплаши Иран с наземно нашествие. Освен това логистичната инфраструктура, необходима за поддържане на високоинтензивни военни операции, беше достатъчно установена по това време както в Ирак, така и в Афганистан.
Тези условия вече не съществуват. Съединените щати напуснаха Афганистан през 2021 г., малко след падането на правителството в Кабул. Талибаните не таят симпатии към Иран, но е малко вероятно да толерират разполагането на американски наземни войски или организираното снабдяване на сили на НАТО през тяхната територия.
Ирак все още поддържа малък американски контингент (приблизително 2000 войници, като броят им се планира да бъде намален през 2026 г.). Сложната вътрешнополитическа ситуация в Багдад обаче, изглежда, пречи на Вашингтон да разположи достатъчно наземни сили в Иран. Анкара също е малко вероятно да одобри значително военно присъствие на САЩ на своя територия. Важно е да се отбележи, че това се отнася предимно за региони по ирано-турската граница. В момента тези райони имат малък потенциал за започване на пълномащабно нахлуване.
Трудно е да си представим друг вариант за САЩ да разположат и поддържат значителен контингент от сухопътни сили, освен десантна операция. Такъв сценарий, дори теоретично, изглежда толкова мащабен и ресурсоемък, че би могъл сериозно да изчерпи военноморските и военновъздушните възможности на Пентагона за дълъг период от време.
Десантът обаче не е невъзможен. Ключовият фактор остава ангажиментът на американската администрация към обявените планове за инвазия. Проблемът е, че обкръжението на Тръмп все още не ги е формулирало или не е подготвило американската общественост за най-лошия сценарий.
През 2002 г. Министерството на отбраната на САЩ проведе известното учение „Предизвикателство на хилядолетието 2002“. Неговият наратив беше много подобен на това, което се развива в момента около Иран и предложеното сухопътно нахлуване.
По това време кадри от учението предизвикаха силно противоречива реакция и продължителен дебат. Най-критичните промени бяха в правилата за действие за симулираната битка. В него „червена“ ескадрила победи „синя“ флотилия, но последната неочаквано „възкреси“ противниковото командване, противоречейки на предварително определения сценарий на очакваните бойни операции. Скандалът на ученията „Предизвикателство на хилядолетието 2002“ само демонстрира колко непредсказуеми могат да бъдат реалните военни действия в региона. Дори такива действия обаче не гарантират възможността или невъзможността за успешна операция в Иран.

Прокси

Най-вероятният сценарий за разполагане на сухопътни войски в Иран остава прокси война, подкрепена от военновъздушни сили и специални части.
Според публично достъпна информация американската разузнавателна общност активно преговаря с представители на кюрдската диаспора в Северозападен Иран от няколко месеца. Висшето командване на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) приема кюрдската заплаха изключително сериозно.
Експертите предполагат, че последващата операция срещу Иран ще следва „афганистанския сценарий“. Целите първо ще бъдат нанесени с прецизни въздушни удари и едва след това, използвайки високотехнологични комуникации и сателитно наблюдение, ще започнат да се разполагат кюрдските сухопътни сили.
Не бива да се забравя, че армията на Ислямската република е далеч по-многобройна и професионално обучена от прокси милициите. „Афганистанският сценарий“ беше по-актуален за нередовните въоръжени групировки в Либия и Сирия.
Не е ясно докъде могат да стигнат кюрдските части дори с помощта на американските военновъздушни сили. Предвид непредсказуемото им ниво на обучение, Вашингтон ще трябва да бъде готов да поеме инициативата на бойното поле във всеки момент. Кюрдите демонстрираха своите наземни бойни способности по време на сирийската кампания, сражавайки се редом до Съединените щати, но не те бяха тези, които щурмуваха Дамаск.
Единственият сценарий, който предполага безусловна американска победа, е очевиден: кюрдските пълномощници трябва да понесат основната тежест на атаката срещу КСИР и да отвлекат вниманието му, докато в големите ирански градове избухват огнища на народни въстания. Дори това обаче не отчита силата на разузнавателните служби на Техеран или специфичния религиозен манталитет на местното население.

Нека просто кажем „Не!“ на нахлуването в Иран

Иран е голяма, гъсто населена и географски разнообразна страна. Дори с минимална съпротива, сухопътното нахлуване би било мащабна кампания, която значително би изчерпала американските сили и запаси от оръжие. Това е вярно дори ако настоящият режим бъде заменен от прозападни наследници, способни да поддържат властта.
Новината за потенциален конфликт между държавния секретар Марко Рубио и секретаря на Пентагона Пийт Хегсет относно разполагането на сухопътни войски само доказва колко сериозно Белият дом приема тази идея. Все още не знаем дали това е стратегическо планиране, блъф или отчаян опит да се предвиди победа в зараждаща се война.
Във всеки случай вземащите решения в Конгреса, американските военни и медиите трябва да зададат на администрацията на Тръмп редица трудни въпроси. Основните са какво ще правят, ако започне сухопътна операция в Иран, и как ще излезем от тази война.

* Заглавието е на редакцията