Прогресивна България – следваща програмата на БСП?!

Повод за този въпрос-удивление ми дава заявеното от вицепремиера Иво Христов по БНТ (9 май 2026 г.), а именно, че неговият ресор, който е водещ за правителството, ще бъде политиката за човешко развитие – понятие, както ни бе обяснено, застъпвано от ООН. Г-н Христов съобщи, че в изпълнение на тази политика, той ще координира сферите на образованието, културата, туризма и спорта.
А ето какво гласи Програмата на БСП от 2008 година: „Промяната, която предлагаме е: смяна на неолибералния модел със  социалната алтернатива – човешко развитие за достоен живот на всеки и на всички. За отделния човек такова развитие означава: всеобщо и качествено образование през целия живот; достъпно за всеки качествено здравеопазване и добър здравен статус на населението; равнища на доходи, осигуряващи достоен стандарт на живот.“
Напълно възможно и най-вероятно е ръководството на Прогресивна България не непременно да се е досетило и вдъхновило от Програмата на БСП, но все пак забележително е, че заместник министър-председателят огласи политиката за човешко развитие като свое задължение и отговорност. Навярно се касае за отгласи от някогашната му битност на водач на „Солидарна България“.

Няма лошо, напротив, но оттук започват въпросите 

Първо, твърде ограничен е обхватът на секторите под надзора на г-н Христов. Най-общо, Програмата на ООН за човешко развитие обхваща три взаимозависими направления: образование, здраве и доходи. Именно така са отразени те в Програмата на БСП като условия и параметри, характеризиращи степента на човешко развитие съгласно методологията на ООН. И веднага бие на очи силно окастреното разбиране на това понятие у г-н Христов, от което изцяло отсъстват здравето и доходите.
Второ, г-н Христов повтаря известната теза, че в сегашните кризисни условия няма възможност за по-сериозно преразпределение на доходите. Нещо повече – че подобни възможности са силно ограничени в условията на либералната демокрация и пазарната икономика, които  Прогресивна България залага в основите на своята управленска програма.
Теза, дълбоко порочна, ето защо. Именно в условията на криза съществува алтернативата по-висок растеж и по-големи доходи да се постигат чрез съчетаване на нарастваща конкурентоспособност със силно развитие на социалната и солидарна икономика. Ето категоричната позиция на трима бивши членове на Европейската комисия от социалистическото семейство в съвместна публикация буквално преди дни, озаглавена „Конкурентоспособността е нищо без човешки права“ /https://feps-europe.eu/competitiveness-is-nothing-without-social-rights/:  „Европейските лидери са загубили всякакво чувство за солидарност и уважение. Днес всичко се върти около конкурентоспособността, дерегулацията и премахването на това, което е направило Европейския съюз уважавана регулаторна сила в света. …Тъй като разходите за живот и достъпността са основната грижа на гражданите, наш дълг е да отговорим и да предложим конкретни решения. Призоваваме за нова социално-икономическа програма, която да отговаря на днешните предизвикателства, включително по-нататъшната дигитализация на икономиката, рисковете за европейските индустрии и тревогите на милиони хора в целия Съюз.“
И по-нататък: „Големите геополитически сътресения, пред които Европейският съюз е изправен днес, изискват по-силна суверенна Европа. Това налага обновяване и укрепване на социалната основа с увеличени инвестиции и фискален капацитет, включително в публичните услуги … никакъв климатичен преход или цифрова трансформация не може да се осъществи без реформирана рамка на икономическата политика и солидна социална основа.“
На практика това означава, преди да разсъждаваме за преразпределението чрез данъците, да видим 

как става първичното разпределение между присвоени печалби и заработени заплати 

Тук не на думи, а на дело са наложителни категорични действия за утвърждаване на колективното трудово договаряне на работната заплата и условията на труд, осигуряващо справедливи възнаграждения, борба срещу ширещия се недеклариран труд, строго спазване на нормите за здравословен и безопасен труд и т.н., което изисква силни синдикални организации не само в държавния, но и в подчертано преобладаващия частен сектор на икономиката.
Не е особено окуражаващо, че призивът на председателя на КНСБ от 7 май за спешно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество за обсъждане на предлаганите от синдикалната конфедерация 12 антиинфлационни мерки срещна нулево внимание в първите послания на новоизбраното правителство. Само с приоритет на усилията „за добър бизнес“, кризата в издръжката на живот на огромното мнозинство граждани няма как да бъде преодоляна.
И трето – в изказванията и на г-н Христов продължава да блести с отсъствието си споменаването на Основния закон на страната, Конституцията, в която е закрепен базисният обществен договор за страната. В много леви среди битува, макар и негласно, разбирането, че Конституцията е буржоазно-либерално творение, което в най-добрия случай следва да се игнорира. Само че този възглед предпочита да си затваря очите за факта, че в нея е заложена и социалната алтернатива като неделима съставка от конституционния проект за демократична, правова и социална България.
Именно това разбиране е заложено и в Програмата на БСП от 2008 година, в основите на която е вписана постановката, че в съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализация на програмните ни цели за свободни граждани в справедлива държава със солидарно общество.

И ако търсим днес отговори на мъчителния въпрос „ЗАЩО?!“ 

партията се срина до безпрецедентно ниската си електорална подкрепа, то една от принципните причини е отказът ни да издигнем каузата за защитата и развитието на Конституцията като основата, на която да обединим подкрепата и на широки леви среди, а и на всички демократично мислещи граждани за категорична подкрепа на политиката и представителите на Българската социалистическа партия. За да стигнем днес до положението, носител на надеждата за защита на основните очаквания и права на гражданите да се окаже изведнъж появила се формация, при това с половинчати разбирания и послания как по принцип и на практика да се намерят верните отговори на тези надежди и насъщни нужди.
Ето защо силна БСП, въоръжена с ясни програмни послания и практически решения е не по-малко нужна от когато и да било. 
Въпросът е, дали ще се намери необходимата воля и съзнание за онова, което повелява дългът на нашата 135- годишна партия днес като носител на автентичната социалистическа алтернатива. Изпитанието е с твърде повишена сложност, което не позволява просто да си пожелаем успех, а изисква в цялата партия да разгърнем активен процес на критична самооценка и принципно преосмисляне на ролята и мястото на БСП в днешна и утрешна България.

Нови времена