Историята не е „движима вещ“!

1.
Как софийският кмет си поиска подарък за 12 млн. евро
Днес, 14 май 2026 г. от 10 ч. ще се проведе заседание № 61 на Столичния общински съвет. Т. 4 от дневния ред гласи: 
„Доклад вх.№ СОА25-ДИ01-3748/4/29.04.2026 г. относно съгласие за приемане от областния управител на област София безвъзмездно правото на управление върху имот – частна държавна собственост и съгласие за приемане безвъзмездно правото на собственост върху движимите вещи, съхранявани в него. Докл. Васил Терзиев“ (https://council.sofia.bg/upcoming-meeting-smc).
Със сигурност драгият читател няма да разбере нищо от формулировката на т.4. Нито кой е имотът, нито къде се намира, нито какви са тези „движими вещи“, нито защо кметът Терзиев иска да ги придобие безплатно, нито какво ще прави с тези „движими вещи“, нито на колко са оценени тези „движими вещи“.
Необходими разяснения:
Имотът е 74, 9 дка, намира се в Панчарево, село Лозен, местност „Джуджин азмак“. Азмак означава блато, мочурище, тресавище. 
Целта: Общинската дирекция „Аварийна помощ и превенция“ планира да изгради център за временно настаняване на хора, засегнати от природни бедствия. Освен хора, дирекцията е задължена да настанява и животни. 
„Движимите вещи“ са: Трите демонтирани и разчленени бронзови фигури от основната композиция на Паметника плюс останалите и неразфасовани 5 композиции-орелефи, плюс венците на славата. 
Балансовата стойност на „движимите вещи“ е 12 203 560,18 евро.    
Това е цената на историята. Според ценоразписа на кмета Терзиев. 

2. 
Август 2023 г. 
Фейсбук, Васил Терзиев, кандидат за кмет на София, номиниран от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България (Спаси София)“: 
„Колкото и палаткови лагери в негова (на Паметника) защита да бъдат организирани, истината е една и тя трябва да се знае от всички български граждани - този паметник символизира една историческа неистина. Тя много добре е показана във филма на проф. Евелина Келбечева „Второто освобождение“. Филмът ясно показва защо този паметник няма място тук и е символ на съветската пропаганда, която е в противовес на това, към което по-модерна България се стреми - свобода, достоен живот и европейско бъдеще... Темата къде е мястото на този паметник не би трябвало да седи на дневен ред - монументът няма място в центъра на София… колкото и да ми се иска конструкцията да бъде премахната още утре, се налага да се съобразим с техническите изисквания за тази операция… този паметник реално представлява тонове бетон и метал,.. относно терена около бъдещия бивш паметник, решението ще бъде взето от всички граждани на столицата… Ще организирам и допитване до управата на други красиви европейски градове, които също са премахнали съветски символи от градската си среда, за да разберем в какво са превърнали освободените терени след това и какво символизират те в настоящия момент“.
Това е идеологията на келбечевките: 
Историческата истина е съветска пропаганда. Победата над нацизма е лъжа. Гибелта на 27 милиона граждани на СССР е измислица. Саможертвата на десетки хиляди български антифашисти е блъф, защото понеже в България е нямало фашизъм, а щом няма фашизъм, няма и антифашисти, само нек`ви мандраджии, терористи, бандюги и неграмотни простаци. Паметникът е вреден за нашето душевно здраве и спира нашите стремления към свобода, достоен живот и евробъдеще. Червената армия е окупатор, грабител и поробител - също както и Русия не е нашата Освободителка, а поробителка. Поради което това капище, тия тонове бетон и метал трябва да бъдат изринати и низвергнати от центъра на София и затворени в някой Аушвиц на паметта… 
Това е формулата – Аушвиц на паметта.
По същото време, през август 2023 г. и преди, и след август, ние, шепа хора с различни политически възгледи, всеки ден бяхме там. При Паметника. Бяхме там, с нашето куче Рико. Нарекоха ни пазители. 
Малко по-късно видях схемата как точно ще бъдат нарязани скулптурите, в каква последователност, къде точно ще мине флексът – глава, ръка, торс... И всяка част - номерирана. 
Все едно човек е попаднал в някой стек-бар някъде в Лондон – в менюто има изображение на теле или прасе и всяка част е номерирана, та клиентът да си избере от кое парче точно иска да е неговият стек… Към стек-баровете има месарници, а месарниците си имат касапи… 

Из официалния план за демонтаж:
„Схема на работа при демонтажа:
С такелажи средства се захваща позиция 1- ръката със шмайзера. Стоманените въжета се окачат на куката на крана  “LIEBHERR” – LTM 1100 – 4.2. обират се луфтовете. След това се извършват срезовете по оранжевата линия…Процесът продължава със следващите части, като се спазва описаната последователност. Втората част за демонтаж е плащът на войника
Дясната ръка, главата и половината торс на жената са трета позиция
Лявата част с детето са следващата позиция. Продължава се с главата и лявата част от торса на войника…“.

3. 
Декември 2023 г.
Бесове
„Шпагинът на окупатора падна отрязан с ръката, която десетилетия наред заплашително го размахваше над синьото небе над София!“. 
„Ръката на нашественика беше отрязана!“ 
„С отрязаната ръка на окупатора, падна и заблудата, че лъжата е вечна и непобедима!“. 
„Отрязаха ли главата на ватника?“
„Напомня ми на събарянето на Берлинската стена!“.
„Деинсталирането на ръката с шпагина… ще остане в обществената памет като една от най-важните арт деинсталации в културната и историческа памет след демонтажа на петолъчката от партийния дом и взривяването на мавзолея. Иска ми се да героизирам това събитие и да го нарека българската контраофанзива срещу комунистическия диктат“.
„Очаквах актът да е насладителен, но не очаквах, че ще е с толкова въбражение. Майсторска работа“.
„Съветският автомат „Шпагин“ вече не властва над българската столица, което само по себе си има огромно символно значение. Прекъсват се нишките на вековна зависимост, на политическо, икономическо, че и ментално поробване на българите от страна на Москва.
„Отрязаха ли главите?“
„Главите кога ще режат?
„Днес, 14.12.2023, в 07.52 ч. отрязаха главата на съветския войник“.
„Хвръкна и главата на третата фигура от Паметника на Съветската армия!“
"Хайде и мандраджийката отлетя!"...
„България не е виждала по-красиви кадри от взривяването на срамния "мавзолей"!
„Този стърчащ тотем на дива тоталитарна страна трябва да бъде рязан на парчета всеки ден, за да се запомни!“.
„Ръката на нашественика беше отрязана и открехна хоризонта към загубената ни отдавна свобода“.
„МОЧА падна!“
Това е малка извадка от онези декемврийските нощи, когато нарязаха Паметника. Нарязаха го варварски, касапски, с наслаждение, с упоение, заради чужди интереси. В пристъп на русофобски делириум и фашизоиден оргазъм. В името на неонацизма – единствената  безспорна „евроатлантическа ценност”. И вилняха в слугински възторг, списаха оди и поеми, и омърсиха, и поругаха народ и държава, история и бъдеще. Каква дивашка ярост, каква първобитна мъст, каква измамна победа над Безсмъртния полк, какъв измамен реванш на победените във Втората световна война! 
„Каква красота! Да горят руските свине!”, квичаха възбудени бандеровци в нощта на 2 май 2014-а, когато изгориха живи 50 души в Одеса. И се снимаха с техните обгорени, мъртви тела, и ги наричаха „препечени курабийки“ и „майски шишчета“. И се хвалеха във фейсбук. И измислиха ресторантски менюта: „Пържени колоради”, торта „Колорадско бебе”, слайс „Волинско клане”, „Сепар лугански”, „Православна червенушка с мощи на москал”, компот „Кръв от руски пеленачета”… 
А в София ПП-ДБ изплюскаха онази сатанинска торта
И една снимка обиколи интернет. Една отрязана ръка с автомат Шпагин. Новият образ на България пред света. 

4.
Май 2026 г.
Да допуснем, че СОС-ът и областната управа, сиреч правителството, откликнат радушно и „движимите вещи“ от държавни станат общински. Какво следва? Следва едно велико лицемерие, наречена любезно „обществено обсъждане“. 
Кое общество? Освирепелите от омраза и невежество овластени слуги, които 37 години вилнеят и беснеят, лъжат и мамят, прекрояват историята, натрапват фалшива памет и водят люта битка с паметници? Кое общество? На обладаните от демонична евроатлантическа русофобия ругатели и рушители, които първо рушат, после мислят, ако изобщо мислят? И какво да обсъжда обществото? Касапското разчленяване на Паметника, на съветския войник, на българския работник, на майката с детенцето – Българската мадона? Светлото бъдеще на скулптурите, захвърлени в калта, при животните? Историческата роля на флекса като научен аргумент? Декориране на касапите с най-високи държавни отличия? Раздаване на академични титли на вдъхновителите и музите на касапите? Принизяването на историята, на паметта, на победата над нацизма до „движима вещ“? Като кметски диван, който Терзиев мести напред-назад? И всичко това – в името на обществения интерес и от грижа за културното наследство в укронацистки полско-балтийски стил? 

5.
Днес
Паметникът на съветската армия не е „движима вещ“, нито собственост на кмета Терзиев. Паметникът на съветската армия е част от българската история. Нашата история. Не фалшивата история на една банда обилно хонорувани НПО-измамници - Агресивни. Арогантни. Безграмотни
Безпаметни. Безисторични. Безочливи. Безпардонни. Бездарни. Безродни
Безсрамни. Брутални. Вулгарни. Високомерни. Надменни. Презрителни
Нагли. Невежи. Лицемерци. Лъжци. И мошеници. Диваци и варвари. Примати. Профани. Поругатели. Черносотници. Мародери. Мракобеси. Мерзавци. Наемници. Циници. Морални евнуси. Духовни кастрати. Яростни. Бесни. Стръвни. Свирепи. Садистични. Отмъстителни. Зли. 
Те нямат история. Те имат господари.
Какво трябва да направи правителството?
Няма да давам съвети на премиера Румен Радев. 
Само ще му напомня думите на президента Румен Радев от 2023 г.:
„Който няма решение за настоящето и визия за бъдещето, воюва с миналото. В ход е агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта. Режат нашата история парче по парче. Варварското унищожаване на паметници не е само опит за заличаване на историята, но и изостря силно общественото противопоставяне. Текат разрушителни процеси, които насаждат разделение и нетърпимост в обществото. Хората, които посегнаха на символите на държавността, националния празник и българския флаг и се готвят да похитят Конституцията, днес режат българската история. Зрее дълбоко обществено възмущение, което неизбежно ще има политически последици. Нека никой не си прави илюзията, че българите ще наблюдават безучастно посегателството срещу нашата история, което е и посегателство срещу нашето бъдеще като народ“.
Президентът няма изпълнителна власт.
Премиерът има.