Това е само началото на битката за доходите на българина

Любослав Костов

Първо, дебатът за ценообразуването не може да бъде ограничен до сухи статистически показатели. Концепцията за „справедлива цена“ (justum pretium) е в основите на европейската цивилизационна и икономическа мисъл още от XIII век. Още Тома Аквински казва, че цената не е просто пресечна точка на търсене и предлагане, а морална категория, която трябва да гарантира оцеляването на купувача и справедливото възнаграждение за труда на продавача.
Векове по-късно Адам Смит в „Богатството на народите“ и особено в „Теория на нравствените чувства“ заявява, че пазарът не може да функционира в морален вакуум. Свободната конкуренция е възможна само върху фундамент от етични норми. Когато икономическите субекти изоставят моралните категории, пазарната икономика дегенерира в див капитализъм, доминиран от монополи и картели. Днес в България наблюдаваме именно този „несъвършен тип конкуренция“, при който печалбата се извлича не чрез иновации и ефективност, а чрез експлоатация на потребителската уязвимост. 
Второ, една година говорех на чужд език. Една година обикалях студията, снимах етикети по веригите и показвах двойни разлики в цените на шоколада в малките и големите магазини. Една година четох поръчкови статии за себе си - че не разбирам от икономика, че плаша хората, че „пазарът щял да се саморегулира“. Е, видяхме как се саморегулира. Регулира се така, че доходите ни изтекоха в свръхпечалби.
Трето, в бюджетната комисия на Народното събрание се случи нещо историческо. Изведнъж - о, чудо! И президент, и премиер, и министри, и депутати проговориха едно и също. Всички вкупом откриха, че в България има спекула, че надценките са космически и че „невидимата ръка на пазара“ всъщност е нечия ръка, бръкнала дълбоко в джоба на българския работник. 
Да, законопроектите имат нужда от доработване. Има детайли за прецизиране, има нужда от дефинитивен апарат на много от категориите. Но посоката е тази. Сега е важно да не позволим тези закони да се превърнат в скъсана ограда, през която спекулата пак да си минава. Битката тепърва започва. Но днес вече никой не се смее на снимките ми с шоколадите. Днес вече всички търсят решение. Продължаваме напред, защото доходите на хората са над догмите от учебниците!
Отдавна повтарям едно и също - когато пазарът спре да храни хората и започне да ги оглозгва, държавата не е просто наблюдател, тя е длъжна да бъде регулатор. Законопроектите за изменение на законите за КЗП и КЗК за овладяване на цените на храните са добра първа стъпка. Тя е необходима, за да се спре свободията в големите търговски вериги. Но нека не се заблуждаваме – това е само началото на битката за доходите на българина. 
Свободната икономика изисква правила, а не анархия. Не може да говорим за „невидимата ръка на пазара“, когато тя е бръкнала дълбоко в празния джоб на пенсионера или на работещия човек. Време е да спрем да робуваме на догми от учебниците и да погледнем реалността в очите. Държавата трябва да гарантира, че никой не трупа свръхпечалби на гърба на социалната мизерия. Битката за справедливи цени тепърва предстои. И аз няма да спра да говоря за това, докато не видим реални резултати, а не само предизборни обещания. 

Фейсбук