Милен Ганев
Отдавна е факт тенденцията да се нанасят зрелищни удари дълбоко по територията на противника, докато вървят преговори за прекратяване на огъня или големи международни форуми, на които трябва да се вземат важни решения за войната в Украйна.
През първите години това по-често правеха руснаците, които демонстрираха разрушителните си възможности, за да повлияят на медиаторите и съюзниците на Киев да приемат, че изходът е ясен и по-бързо да приключат, съгласявайки се с условията на Кремъл.
В последно време по-активна в зрелищните атаки на фона на международни форуми, както сега с Г-7, стана Украйна. Идеята също е плитка - ето, ние можем, но ако ни помогнете, ще ги довършим по-бързо - победата е близо, само помагайте още малко.
И в двете воюващи държави цивилното население би трябвало да изпитва ужас от международни форуми, където пред елитна публика ще се презентират бойните възможности за дълбоки удари - пред същите тези, които за няколко години докараха нещата до под крушата.
За нещастниците, които гинат на фронта пета година отдавна не говори никой. Между другото Урсула фон дер Лайен вчера заговори по темата - трябвало да се ограничават правата на украинските бежанци, защото ВСУ имали нужда от донаборници за бойното поле.
Хитрушата със стоте жилетки го формулира брилянтно - вместо да признае, че социалните системи на западните страни се задъхват от потърсилите спасение украинци и те не желаят да приемат повече такива, многодетната каза, че ще ги спира, за да гинат на фронта - не може всеки да е като варненския Невзоров.
Цинизми под път и над път...
Фейсбук

