118 години независима България

На 22 септември 1908 година в старата българска столица Търново със специален манифест на цар Фердинанд и правителството на Александър Малинов е провъзгласена независимостта на България. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор на Великите сили на 1/13 юли 1878 г., според който Северна България става васално и трибутарно на султана, Княжество България, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.
Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави в Европа. Великите сили отказват да признаят независимостта на България.
След обявяването на независимостта, се влошават българо-турските отношения. Османската империя първоначално настоява България да й изплати 500 милиона франка обезщетение, за да признае българската независимост.
Опирайки се на правата си по Берлинския договор на Великите сили, след обявяването на българската независимост на 22 септември 1908 година, Османската империя предявява претенции за данъка, който България й дължи, като трибутарно княжество за последните 30 години, който тя не е плащала.
Високата порта иска София да поеме също така част от османския държавен дълг. Великият везир Кямил паша настоява да получи и невнесения данък от Източна Румелия, както и компенсации за национализираните от българското правителство железници.
Френските и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от правителството на Александър Малинов. В циркуляр до Великите сили през декември 1908 г. то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – 20% от исканите от Турция пари.
В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева. Предложенията са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София. Българското правителство ги отхвърля и показва готовност за война с Османската империя, като мобилизира 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 година той постига споразумение с Високата порта, с което опрощава част от задълженията и към Русия от Руско-турската война 1877-1878 г., а в замяна на това Високата порта оттегля почти всичките си финансови претенции към София.
Малко по-късно в Санкт Петербург пристига българска правителствена делегация, начело с министъра на външните работи, генерал Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят компенсациите за Русия. Двамата изчакват развоя на успоредните преговори на колегата им Андрей Ляпчев с турското правителство в Цариград, преди да сключат сделката.
Българо-руският протокол е подписан на 6 април 1909 година от българския министър Салабашев и руския министър Изволски, едновременно с българо-турския протокол, договорен от Андрей Ляпчев в Цариград.
Със споразумението в Санкт Петербург, България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, които тя никога не изплаща, след като в Русия избухва на 7 ноември 1917 година Октомврийската социалистическа революция и идва на власт Болшевишката партия на Владимир Ленин. Тя анулира всички международни договори, подписани от царските правителства, преди него.
Един ден по-късно, на 7 април 1909 година Русия става първата държава в света, която признава официално независимостта на България. При тези условия Османската империя, а след нея и другите Велики сили също признават независимостта на България.