Женското лице на заплатата

Принципът „еднакво заплащане за еднаква работа“ е основополагащ за Европа. Той е въведен още с Договора от Рим през 1957 г. Въпреки това мъжете в Европа продължават да получават с около 12% по-високи възнаграждения на час от жените. А напредъкът към намаляване на различията през последните години е минимален. Разликата във възнагражденията между половете остава сурова реалност в цяла Европа, показваща трайно неравенство в заплатите, участието в работната сила и в лидерските роли.
Макар думата заплата в българския език да е в женски род, това не дава кой знае какви привилегии на повечето работещи жени и у нас.
Обичайно общата разлика в заплащането се обяснява с преимущественото присъствие на жени в по-ниско платени сектори като полагането на грижи, продажбите, образованието. Около 30% от жените и едва 8% от мъжете работят в сферите на образованието, здравеопазването и социалната дейност, в които традиционно заплащането е относително по-ниско. От друга страна, почти една трета от мъжете са заети в секторите наука, технологии, инженерен дизайн и математика, в които възнагражденията са по-високи. 
Жените мениджъри са в особено неблагоприятна позиция по отношение на заплащането: те получават 23% по-малко на час от мъжете на управленски позиции, сочат данни от 2020 г., представени от Европарламента.
Според Евростат жените на Стария континент печелят само 87,30 евро (99,10 щатски долара) за всеки 100 евро (113,51 щатски долара), спечелени от мъжете. Тази некоригирана разлика, която не отчита образованието, възрастта или вида на работата, означава, че жените ще трябва да работят допълнително 1,5 месеца годишно, за да преодолеят разликата. Заплащането в трудоспособна възраст се отразява и в напреднала възраст. През 2020 г. пенсиите на жените в ЕС над 65 години са били средно с 28,3% по-ниски от тези на мъжете. Разликата в доходите поставя жените в Европа в по-висок риск от бедност.
Причините се коренят не само в ниските доходи и съответно в напреднала възраст - ниските пенсии, но и грижата за деца, за възрастни родители/роднини, докато жената е в трудоспособна възраст, което води до прекъсване на трудовата им кариера. 
Единствената страна, която плаща на жените повече, отколкото на мъжете, това е Люксембург. Страната се откроява в Европа, като жените печелят средно малко повече от мъжете - с около 0,7% (според данни от 2023 г. Разликата е 0,9%). Силните политики за равенство между половете и високата заетост на жените на добре платени позиции в обществения сектор допринасят за този рядък резултат.
Според някои статистически данни (от 2022 г.) жените печелят малко повече на час - средно 30,72 евро, а мъжете - 30,50 евро. Но годишните им доходи не са по-високи. Мъжете печелят средно 75 847 евро, а жените - 72 470 евро. Причината е, че дамите по-често работят на непълно работно време, а бонусите на мъжете са  по-високи. А секторната сегрегация е налице и в тази страна.

Каква е разликата в отделните страни

Процентите, посочени до всяка страна, показват колко по-малко печелят жените средно в сравнение с мъжете. Източници за данните са Евростат, Евронюз и Организация на обединените нации.

- Италия: 4,3%. Страната има ниска официална разлика в заплащането между половете, но това крие по-дълбоки неравенства. Много жени са напълно изключени от работната сила, често поради културни очаквания, ограничени възможности за гледане на деца и икономически бариери, които обезкуражават заетостта на пълен работен ден.

- Румъния: 4,5%. Малката разлика се дължи отчасти на факта, че жените заемат повече позиции в техническите области и имат равен достъп до образование, въпреки че неравенствата в селските райони продължават да съществуват.

- Белгия: 5%. Проактивните закони за прозрачност на заплащането и силните социални политики на Белгия помогнаха за намаляване на разликата в заплащането до една от най-ниските в ЕС.

- Полша: 7,8%. Страната има по-ниска от средната разлика, подпомогната от високото участие на жените в STEM областите и по-малкото работни места на непълен работен ден.

- Словения: 8,2%. Словения се класира добре по отношение на равенството в заплащането на половете, подкрепено от силния отпуск по майчинство и широко разпространената женска заетост на висококвалифицирани позиции.

- Испания: 8,7%. Силните политики за подкрепа на семейството помогнаха за преодоляване на разликата, въпреки че жените остават недостатъчно представени на ръководни позиции.

- Ирландия и Исландия: 9,3%. Разликата в заплащането в Ирландия е намаляла благодарение на повече жени на ръководни позиции, но технологичният и финансовият сектор все още показват значителни неравенства.
През 2018 г. Исландия беше първата страна, която изискваше от компаниите да доказват равенство в заплащането по закон, което спомогна за постоянното намаляване на разликата в заплащането между половете.

- Кипър и Малта: 10,2%. В Кипър има по-малко жени във високоплатени индустрии и на висши корпоративни позиции, въпреки че нивата на образование сред жените са високи.
Разликата в заплащането на мъже и жени в Малта отразява доминираната от мъжете лидерска култура, въпреки че последните правителствени инициативи целят да увеличат участието на жените в работната сила.

- Гърция: 10,4%. Икономическата нестабилност в южната ни съседка и липсата на инфраструктура за грижи за деца са изтласкали много жени от по-високоплатени кариерни възможности.

- Швеция: 11,1%. Скандинавската страна е известна с прогресивните си политики, но жените все още се групират в по-нископлатени сектори като здравеопазване и образование, а това създава трайна разлика в заплащането.

- Литва: 12%. Страната има балансирана работна сила, но мъжете доминират в най-високоплатените сектори, което поддържа разликата в средното заплащане по-висока от очакваното.

- Португалия и Хърватия: 12,5%. Разликата в заплащането на мъжете и жените в Хърватия е повлияна от традиционните полови роли и по-малкото жени на добре платени технически и лидерски позиции. Разликата в Португалия отразява по-бавното кариерно развитие на жените и ограничения достъп до лидерски позиции, въпреки високото участие на жените в работната сила.

- България и Нидерландия: 13%. "Необичайно за Източна Европа, разликата в България е умерена поради високото участие на жените в STEM и управленски роли в сравнение със съседните страни", пише в проучване, цитирало тези данни. За нидерландските жени в проучването се твърди, че са по-склонни да работят на непълно работно време, дори на квалифицирани позиции, което допринася значително за постоянната разлика в доходите.

- Дания и Франция: 13,9%. Щедрият родителски отпуск в Дания не е премахнал напълно разликата, тъй като жените по-често си вземат отпуск и работят в по-нископлатени индустрии.
Франция има силно трудово законодателство, но жените остават недостатъчно представени на висши корпоративни позиции. Въпреки равните квалификации, много от тях все още печелят по-малко от мъжете си колеги.

- Норвегия: 14,4%. В тази скандинавска страна, често хвалена за равенство между половете, все още наблюдава разлика поради работата на непълно работно време и прекъсванията на кариерата сред жените, особено след раждане на деца.

- Обединено кралство: 14,9%. Великобритания предприе стъпки като задължително отчитане на разликата в заплащането, но високите разходи за грижи за деца и по-малкото жени на висши позиции продължават да поддържат разликата упорито голяма.

- Финландия: 15,5%. Въпреки подчертаните усилия за равенство между половете, разликата в заплащането в скандинавската страна остава поради сегрегация на работните места. Жените доминират в обществения сектор, който плаща по-малко от частния сектор.

- Латвия: 17,1%. Изненадващо висока е разликата в заплащането, като се има предвид силната женска работна сила в страната. Но липсата на жени на висши позиции изкривява средните доходи.

- Унгария: 17,5%. Разликата в заплащането на труда в тази страна произтича от твърдите полови норми и липсата на гъвкави работни политики за майките, което се отразява на кариерното развитие на жените.

- Германия и Словакия 17,7%. Някак странно може да е, но в Германия остава голяма въпреки напредъка. Много жени се сблъскват с бариери пред работата на пълен работен ден, често разчитайки на мини работни места. А те са нископлатени позиции на непълен работен ден с ограничени обезщетения и малък шанс за повишение.
В Словакия разликата в заплащането на половете отразява традиционните полови роли и по-малкото жени на ръководни позиции.

- Швейцария и Чехия: 17,9%. Чехия показва една от най-големите разлики в Централна Европа, а жените са недостатъчно представени във високоплатените технологични и научни области.
В богата Швейцария високите разходи за грижи за деца и ограниченият достъп до детски градини тласкат много жени към работа на непълен работен ден, което допринася за значителната разлика в заплащането на половете.

- Австрия: 18,4%. Постоянната разлика в Австрия е повлияна от факта, че жените работят на непълен работен ден по-често от мъжете. Въпреки силната икономика, лидерските роли остават непропорционално мъжки.

- Естония: 21,3%. Това е страната в ЕС с най-голямата разлика в заплащането между половете. Отчасти поради традиционните роли и силно сегрегирания пазар на труда. Жените често работят в по-нископлатени сектори като образованието и здравеопазването.

Положението у нас 

Според цитираните по-горе данни, разликата в заплащането на мъжете и жените у нас е 13%, но според данни на НСИ от 2022 г. тя е 12,2%. 
В съответствие с Директива 2022/2381 на Европарламента и на Съвета от 23 ноември 2022 г. и с цел подобряване на  баланса на жените и мъжете в управителните органи на публичните дружества, регистрирани на фондовата борса, се променят три закона: за равнопоставеност на жените и мъжете, за защита от дискриминация и за публичното предлагане на ценни книжа.  
Така до 30 юни 2026 г. най-малко 33% от всички директорски позиции както със, така и без изпълнителни функции, в управителния и надзорния съвет (или в съвета на директорите) на обществените компании трябва да се заемат от по-слабо представения пол. В обичайния случай това са жените.
Както в Европа, така и у нас жените работят по-често в сферата на образованието, социалните и здравните грижи, услугите. Например в административните звена в Министерството на образованието и науката към края на 2024 г. От заетите 324 щата,  244 са на жени и 80 - мъже. В  Министерството на правосъдието от 17 висши държавни служители 11 са жени, а шестима са мъже. А от други 12 ръководни длъжности 10 са заети от жени и две от мъже. 
Данните от Доклада за равнопоставеността от 2024 г., коефициентът на заетост за жените у нас е 67,6%, а за мъжете - 74,1%. 

При регистрираните безработни и пенсионерите

по степен на образование най-висок е делът на жените с висше образование (64%), следвани от тези с основно и по-ниско (56,7%), а със средно са 50,6%. При мъжете тенденцията е обратната: най-малко са висшистите (36%), най-много са среднистите (49,4%), а с основно и по-ниско образование са 43,3%. 
И все пак, като цяло остава, поне според статистиката, основният проблем: по-ниското заплащане на женския труд, което обаче не е непременно дискриминация. Въпреки това, разликата безспорно води и до по-ниски пенсии. Сред причините са не само заемането на по-ниско платени работни места по време на трудовия път, но и прекъсване на професионалната кариера заради майчинство, понякога за грижи за болен или възрастен член на семейството. 
Освен това жените се пенсионират по-рано. Например, данни от средата на 2025 г. показват, че средната пенсия за мъже е над 1075 лв., докато за жени е около 797 лв., а в някои сектори разликата е още по-голяма. Все пак, според някои експерти, по-голямата продължителност на живота на жените в известна степен компенсира ниските пенсии.  У нас жените получават пенсия средно около 19 години, а мъжете - около седем. Вдовиците получават и 30% от пенсията на починалия си съпруг. По този начин, според някои експерти се получава своеобразно изравняване. Въпреки това, българските пенсионерки са в по-голям риск от бедност. 
През 2025 г. общо пенсионерите са 2 068 673 души, от които 1 228 564 са жени.
С пенсия до 630,50 лв. са 439 812 пенсионери, от които 260 246 са жени
С минимална пенсия за възраст и осигурителен стаж 630,50 лв. са 374 433 души, от тях почти три четвърти (326 441) са жени.
Максималните 3400 лв. вземат 8875 пенсиопери, а едва 1496 са жени.
С над 3400 лв. вече са 10 души в страната и само 4 от тях са жени.  
Средната основна месечна пенсия през 2025 г. е 911,02 лв., като за мъжете тя е 1073,56 лв., а за жените - 799,88 лв.