Правя крачка назад, но оставам и вярвам в БСП

Уважаеми, другарки и другари,

Уважаеми гости, Ваши Превъзходителства,

Заставам пред вас с усещането, че този момент вече сме го живели. Не, разбира се, в същите обстоятелства. Не с точно същите лица. Но със същата тежест и със същия въпрос: ще имаме ли сили да опазим партията си и да й дадем бъдеще - или ще я оставим да се движи по инерция?
Днес БСП е под напрежение, под съмнение, под въпрос. Чуват се гласове на тревога, на гняв, на нетърпение. Чуват се и гласове, които настояват за бързи решения, за резки завои. За решаване на лидерския въпрос, което като панацея ще реши всички останали въпроси - електорален, структурен, организационен, финансов и най-вече въпросът за стратегическото препозициониране. 
Защото, ако сме съвсем честни със себе си, ще признаем - 

това усещане съвсем не е ново

Много от нас, в тази зала, бяхме част от Конгреса след изборите през 2009 година. Помним онзи Конгрес. Бяхме тогавашните „млади“. Помним усещането, че партията е на ръба. Помним страха, че БСП може да загуби не просто избори, а въобще своето бъдеще.
Тогава младите застанаха зад партията. Застанаха зад тогавашния лидер Сергей Станишев не от конюнктура, а от ясно разбиране, че БСП трябва да бъде опазена като модерна, социална и лява партия.
Това решение стабилизира БСП.
Аз помня и Конгреса от 2012 година. Помня Конгреса през 2014 година - след тежка изборна загуба. Помня и Конгреса през 2016 година - тогава различията вече не бяха само идейни, а дълбоко организационни, бяха и многоперсонални. Всеки от тези Конгреси не реши кризата. Всеки от тях я отложи във времето.
Ние говорехме и продължаваме да говорим основно за социална политика - и това е правилно, защото тя е наша. Но социалната политика не може да съществува без работеща икономика. За да има модерна, адекватна социална държава, трябва да има икономическа визия, индустриална политика, развитие.
В следващия период, включително по време на ръководството на Корнелия Нинова до 2024 г., БСП избра стратегия на остра конфронтация и още по-силно обезличи своя ляв профил. Разбира се - имаше мобилизация, имаше енергия срещу вечния враг ГЕРБ. 

Имаше моменти на висок изборен резултат

Но тази острота не беше подкрепена от нова визия на БСП за държавата. Кои са новите хора на труда? Каква държава предлагаме като контрапункт на вихрещия се неолиберализъм? Къде виждаме ролята на държавата в икономиката? Къде е мястото на България в тези нови геополитически реалности? За съжаление видяхте, че резултатите не са добри.
Горните въпроси останаха без ясен, убедителен отговор. 
Бързите маневри по върховете не означават бързо движение в структурите. Ние все още имаме какво да губим - твърдото, упорито и старо ядро. То не е шумно, не създава непрекъснато съдържание в социалните медии, но то отива да гласува. А ни предстоят не само парламентарни, но и президентски избори. Затова промяната трябва да бъде добре управлявана организационно. Това е начинът да запазим нашата електорална сърцевина.
Аз имах огромна амбиция да вървя по този път, да събера интелектуалния потенциал вляво,  за съжаление обстоятелствата и времето не ми позволиха спокойствието, нужно за тази задълбочена и много аналитична работа.
Защото, когато поех преди около година отговорността, на момчето, което трябва да свърши тежката работа, БСП беше изправена пред риск от разпад, беше буквално във финансов срив със запорирани сметки, със запорирани имоти, с риск за загубим цялото си партийно имущество, с реална опасност дори да не успеем да се регистрираме за избори, а лявото бе нестабилно и бе загубило обединителен център. Моята визия, продиктувана от решенията на НС и на Конгреса, беше:

– стабилизация - случи се, на вторите избори през 2024 г. с общи усилия успяхме да спрем срива, благодаря на нашите коалиционни партньори, с които бяхме рамо до рамо;

– решаване на финансовите проблеми - никой не усети, че бяхме в пропастта - в БСП не е прието да се говори за финансови проблеми открито. Имахме адекватна кампания, организирахме без проблем традиционния събор на Бузлуджа, подпомогнахме нашите структури, спасихме от фактически фалит нашия вестник “Дума”, който бе с огромни задължения и днес той продължава да бъде флагманът на левия печат в България, единствен при това;

 – сваляне на градуса на вътрешната война - върнахме хора, които бяха изключени, низвергнати. Днес те демонстрират добра кондиция;

 – решително влизане в лявото пространство като обединител - в лявата коалиция влязоха организации и личности, знакови за историята на БСП лица.
Моите действия не бяха зрелищни, опитвам се да бъдат ефективни.
Успехът има множество бащи, а неуспехът винаги е сирак. Приписват фразата на Джон Кенеди. Днес в тази зала, след участие в управлението, останахме шепа „сираци“. Голяма част от другарите, които преди година искаха участие във властта, подкрепиха с гласа си  участие във властта, участваха във властта, сега са на другия полюс. На търсещите отговорност.
Но не на тях, а на членовете на нашата партия трябва да дам трудния отговор „Защо и как се озовахме точно в тази власт?“
Първо, вече споделяно: влизането на БСП в управлението не беше плод на наивност, нито на властолюбие, каквито квалификации чувам в последно време, особено в телевизионните студиа. То беше осъзнат, труден и рисков избор, направен в условията на дълбока институционална криза, блокирана държава и изчерпана легитимност на политическия процес. В този момент БСП - ОЛ прецени, че отговорността към обществото изисква не удобна опозиционност, а участие - за да бъдат защитени доходите, социалната сигурност и елементарната стабилност на държавата. В управлението БСП не влезе, за да се хареса, а за да наложи своите политики.
Второ, много важно: влизането в управление беше резултат от натрупано силно вътрешнопартийно настроение срещу яловата опозиционност и капсулацията, които постепенно изяждаха партията отвътре във всеки един аспект. Другарите от местните структури най-добре разбират за какво говоря. 
Ако не бяхме участвали, пак щехме да се озовем тук днес - на ръба, изправени пред парламентарни избори с нови играчи, които стъпват и в наша сфера.
Аз няма да изброявам постиженията ни - това вече е направено и видно, и в документите, които имате. Но искам да ви кажа нещо неизречено. Това участие във властта даде шанс на не малко нови, 

млади лица от БСП да влязат в реално управление 

– те бяха част от депутатите ни, част от нашите кадри в министерствата, в агенции и в областни структури. Те получиха реален опит и хъс и се справиха добре. 
Другият тежък въпрос - излизането от властта. БСП не излезе от властта поради собствена слабост или отказ от отговорност. Тя излезе, защото управлението постепенно се превърна в терен за решаване на чужди вътрешнопартийни и междупартийни конфликти, които на практика блокираха вземането на решения и обезсмисляха самото участие точно в такъв тип управленски формат. Нещо повече, те видимо дразниха и настроиха обществото с откровената си невъздържаност. Когато държавата започне да бъде използвана като инструмент за уреждане на персонални сметки и партийни баланси, това изчерпва управлението. 
БСП до край избра да е гласът на разума заради държавата. И затова казвам ясно и без заобикалки: това ръководство на БСП няма зависимости. Няма задкулисни договорки, няма скрити ангажименти, няма външни центрове на влияние. Единствената зависимост, която сме имали и имаме, е зависимостта от интереса на държавата и от смисъла да участваш във властта само тогава, когато можеш реално да служиш на хората и на каузата, за която съществува БСП. 
Третият и най-важен въпрос. Накъде? Ясно е, че отиваме на избори, ясно е, че първото и най-важно условие за тези избори е пълната мобилизация. Още по-ясно е, че паралелно, макар и неофициално тече и кампания и за следващите важни избори - президентските. А при тях БСП има огромна отговорност - да е адекватна на потенциала, които носи днешният изпълняващ длъжността президент - Илияна Йотова. Защото това вече е личност с дълъг път в лявото, синтезирала в себе си корени, тежест, перспектива. 
Днес правя крачка назад. 
Отстъпвам мястото на пръв сред равни, мястото, което ми дадохте да изпълнявам, вашата колективна воля. Но не се оттеглям. Не напускам. Не се дистанцирам от отговорността.
Подавам своята оставка пред конгреса на партията, но не защото ви предавам, или се отричам от постигнатото! Напротив, аз се гордея с резултатите от тази една година, гордея се с всички вас, защото знам с колко труд и с колко безсънни нощи платихме за това днес нашата партия да бъде пример за държавническа мъдрост, пример за социална отговорност и смелост, в това число и пример за лична смелост! 

Подавам си оставката, защото няма да участвам в какъвто и да процес на разделение на БСП. Оставам заради БСП. Оставам заради онова твърдо ядро в партията, което не напусна и в най-тежките моменти. Оставам заради хората по места, които продължават да носят червената идея не като пост, а като кауза. Оставам, защото вярвам, че БСП не е изчерпана, БСП просто е объркана. И обърканото ще се подреди, другарки и другари, когато има смисъл, а не когато се сменят лица.
Искам да го кажа ясно и отговорно: лидерският въпрос не е най-важният въпрос пред БСП днес. Най-важният въпрос е пътят.
Какъв път избираме? Път на бързи жестове или на дълбока промяна? Път на програмни промени, писани набързо, или на ясна визия за държавата, икономиката, мястото на труда, светът? Път на бърза смяна на единия партиен елит с друг и това ще се превърне в поредната турбуленция за структурите долу?
Ако не отговорим честно на този въпрос, никакъв нов председател няма да ни спаси. Ако му отговорим – БСП ще намери и своите лидери, и своето място, и своето бъдеще.

Изказването на бившия председател на БСП публикуваме със съкращения