Няколко думи
Забравените
/ брой: 59
Те са държавните психиатрии, психиатрите и психично болните в тях. Държавата от години нехае и е оставила на самоунищожение собствеността си.
За тях се говори, когато има пожар или загине пациент.
Реформа в сектора и превръщането му в приоритет обещава всеки новодошъл на власт. Но надали вече някой вярва.
Кой през XXI век би ходил с желание на работа, ако работното му място е с вид на разпадащо се и изоставено отпреди повече от 100 години и прилича на кадър от филм на ужасите? Но българските психиатри, психиатрични сестри, санитари мълчат. И работят. За колко болни се грижат един лекар и една сестра? Колко от тях са пред пенсия и колко са пенсионери? Силно непривлекателно за млади специалисти поприще, което не дава възможност ни за професионално развитие, ни за достойна заплата.
В евродокументите пише, че България има Национална стратегия за реформа на психиатричната помощ. Дали се изпълнява? Отговорът е пред дверите на МЗ - протестиращи от държавните психиатрии лекари и сестри.
И кой финансист (удобно) не разбира разликата между 50% и 5%?
Дано си проправи път поне идеята за клинична пътека в детската психиатрия, та да започне да се обръща внимание на сектора. Иначе статистиката ще продължи да регистрира "ръст на младежите, настанени в психиатрия".