За двойните стандарти на Лаура

Степан Поляков

Помните ли оная крадлива гъркиня, русата красавица, евродепутатката? Която заедно с крадливото си италианско гадже, също чиновник в Брюксел, и заедно с крадливия си атински баща трупаха банкноти от престъпна дейност с висока степен на опасност за обществото. Складираха ги в гардероби, шкафове, куфари. И накрая полицията ги закова като по учебник. В някоя цивилизована страна щяха да получат поне десет години. Не и в Белгия. 

Какво се случи с тях ли? Под самия нос на Европрокуратурата! Нищо, абсолютно нищо. Реабилитирани, възстановени на скъпоплатените си чиновнически длъжности. 

Но това, което Лаура не забеляза в самия Брюксел, го забеляза чак в... Генерал Тошево. И какъв цирк спретнаха на тамошния кмет за някакъв мижав европроект, колкото три месечни заплати на Света Лаура, без представителните дори. Показни арести, медии, дръжки на микрофони... Да не говорим и че няма да им издържат обвиненията. Ама хич! 

Но тя Лаура винаги така действа, когато трябва да обслужва политически поръчки, още от Румъния. Първо вкарва в затвора. После пита. Обаче, какво исках да кажа?... А, да! Тези, точно тези, ще ни наставляват как да си направим съдебната реформа. И ще ни пишат критични доклади. Но ние всъщност я направихме, де, тая Реформа. Един "прокурорски б@клук" /по неговите си думички/ стана "политически бо@клук", а на негово място дойде още по-голям "прокурорски б@клук". Това е. Чисто, по брюкселски.

За сведение, в Генерал Тошево съм бил само веднъж в живота си и не познавам абсолютно никого там. В Брюксел съм бил обаче много пъти и съм се срещал с доста евроб@клуци.

Фейсбук