Вода или кал ще пием

Вчера професор от Университета по архитектура и строителство заяви, че повече от половината ВиК мрежа на България е изградена от стари тръби с изтекъл амортизационен срок. Те са на по 30-40 години, при положение, че са предвидени за експлоатация до четвърт век. И понеже мрежата е стара, загубите на вода съответно са големи - средно 61,5% за страната (през 1970-а те са били 23,3%). Полуизгнилите тръби влошават качеството на водата, която се оцветява от корозията, неприятна е на вкус и не е безвредна. Най-тежко е положението в Североизточна България, където питейната течност е най-нискокачествена и с най-висока цена.
Не много по-различно е и в София, въпреки че в столицата водоснабдяването е в частни ръце. "Софийска вода" бе отдадена преди десетилетие на концесия. Общината, която с 23% участва в дружеството, преотстъпи експлоатацията и поддръжката на ВиК съоръженията на мажоритарен чуждестранен "инвеститор". Но оттогава цената на водата за софианци е скочила от малко над 20 ст. на над 1,50 лв. за куб.м. С което водоснабдяването в столицата ни вече е по-скъпо, отколкото в САЩ, където кубикът струва под 1 долар. Същевременно "Софийска вода" купува синьото злато от яз. "Искър" за жълти стотинки, а ни го продава прескъпо. Освен това концесионерът бе обещал да намали течовете под 50%, което така и не стана. Всеки софиянец знае, че въпреки 7-кратното увеличение на цената за 10 години в столицата няма подобрение на качеството на водата. И течовете продължават. Все по-често, и не само в крайните квартали, където още няма канализация, редовно спира водата. Сетне трябва да източваме кашата от чешмата и да я заплащаме на солени цени.
А за да се обновят водопроводните мрежи, са нужни големи инвестиции. Които нито чуждите концесионери правят, нито общините. Така че в бъдеще може да се стигне дотам да ни продават кал вместо вода.