Престъпление без срок на давност

Допускал ли е някой, че може да има такава странна симбиоза на нацизъм с демокрация? При това в съвременна Европа. Тази, която преди повече от 70 години победи нацизма, заклейми го в Нюрнберг и до ден днешен издирва престарели укриващи се нацисти и наказва посмелите публично да отричат холокоста.

Тази Европа, която днес се е запенила да агитира за масово участие в избора на 750 нови скъпоплатени чиновници - "най-достойните" за меките депутатски кресла в Страсбург. В продължение на пет години с пот на лицето те ще трябва да изобразяват бурна "демократична" дейност. Не можем да отречем, че те са важни, защото са призвани да бдят над демокрацията. А това означава да няма нацизъм в какъвто и да било вид.

По всичко личи обаче, че евродепутатите имат друг поглед на събитията и на собствения си дълг. Затова сякаш не обръщат внимание на факелните шествия в Източна Европа, на възраждането на нацистката идеология. В най-добрия случай се задоволяват с поредната безсмислена резолюция, изразяваща "безпокойство и загриженост" - ей така, за изплакване на съвестта. Нещо повече, в навечерието на 80-годишнината от началото на Втората световна война активно участват в пренаписването и изопачаването на историческите факти.

Вероятно затова в Европарламента пет години не забелязват особеностите на странното държавно образувание, наречено Украйна - територия с откровен нацистки режим. Не се свенят да го наричат "демократично" и да го подкрепят, да го поощряват. Утре, 2 май, е денят, който ще бъде проверка до каква степен е изтънял крехкият слой на съвестта у европейските избраници, а и на целия европейски елит. Тогава се навършват пет години от страшните събития в Одеса.

На тази дата неонацистите, току-що дошли на власт в Киев с помощта на демократична Европа и САЩ, подпалиха солидната сграда на профсъюзите в града и изгориха живи над 100 или 200 души. Точният им брой досега е неизвестен. До днес виновниците за тази чудовищна клада, на която средновековните инквизитори биха завидели, не са задържани и осъдени. Следствието и всички съдебни процедури по масовото убийство фактически са замразени. А Европа мълчи. Изсипва поздравления по адрес на новоизбрания на тази квазидържава президент, който обещава послушно да върви по пътя на предшественика си.

Властите твърдят, че там са били убити 42-ма души. Според очевидци обаче те са около 200. Само в мазето са били открити труповете на близо 160 души - съсечени, задушени и с огнестрелни рани. Между тях - бременни жени и деца, които просто са търсили в зданието убежище от озверелите банди на радикалите, изпратени да смажат недоволството на одеситите от въоръжения преврат в Киев. Нещастниците, които се спасяваха от огъня и скачаха от прозорците, бяха разстрелвани. Страшното зрелище е документирано. И до днес, който се интересува, може да намери ужасните кадри в интернет. Но за украинската хунта те не са доказателство. Както не са и свидетелствата на оцелелите. И Европа е сляпа и глуха.

Утре близките на загиналите ще отидат на лобното място в центъра на Одеса, за да сложат цветя в памет на жертвите на "демократична и проевропейска" Украйна. Там отново ще ги срещнат неонацистките тълпи с факли и в униформи на есесовци. Те вече обявиха, че се събират там, за да отбележат изтреблението като "национален празник", като "победа на европейските ценности" в Украйна. Дали някой от 750-те евродепутати ще се сети за този черен ден в новата европейска история? Или с мълчанието си ще станат съучастници в престъпление, за което няма давност.