Мера според мера, без мера!

Заглавието на отзива на Мерсия Макдермот в сп. "Общество и право" за филма на Георги Дюлгеров "Мера според мера" (1981), разказващ за Илинденско-Преображенското въстание по романа на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден", покрива подлярското двуличие на днешния македонизъм. 38 години, откакто Дилбер Танас ми заговори на Енидже-Вардарски диалект с гласа на Руси Чанев, кални личности ми го пробутват, насилствено посърбен, за "македонски език". Колкото и да е противоестествено, защото такъв няма, както няма и македонска нация - поне до 1944 г., а днешната е с български корени. Има официален език според македонската конституция, съчинен и кодифициран през 1945-а върху основата на западните български говори. Тази българска позиция отскоро по-твърдо се отстоява.

"Правим смешни работи, ще ни се смее целият учен свят!", възкликва поетът Венко Марковски, член и на втората комисия, натоварена да "състави" азбуката на новата държава. По-професионалното решение за първата азбука е забранено, не се оповестява и не се обсъжда (проф. Ангел Димитров в "История.bg", 11.11.2019) - твърде българско е.

Срамно несамостоятелна след 9.IХ.1944 г., та чак до 10.10.2019 г., когато 44-то НС небезусловно подкрепи европрисъединителния й процес (подлежащ на реформиране по настояване на Франция), българската политика към "най-югославската от всички югославски републики" (доц. Лъчезар Стоянов) следваше генералната линия на ограничения и преотстъпен днес суверенитет. Водачите на малкия народ със славно минало и избледняло самочувствие отмъкваха от интернационалното, сега global-началство, облаги за верност и послушание с прегръдки и целувки като между еднополови любовници. Гъненето им пред САЩ и ЕС, отнесено към новоназованата ни съседка, като че ли не открадна нищо от достойното поведение на Янош Кадър и Виктор Орбан.

Евроинтегрираните бивши от източния блок зауреждаха и Западните Балкани, засега неприласкани. "Ние ке се залагаме на Запад", зачуруликаха и те с ръждивото голословие на старите грехове. Слава богу, вицепремиерът Красимир Каракачанов, съзрял неуважение в "европейското кипрене" и в почти безплодната работа на смесената "историчарска" комисия, поведе тежко воеводско хоро малко преди френската команда "Свободно! Поправи се!" (добре, че беше тя). Осмото й заседание в Охрид, точно преди френската "историческа грешка" на 17 октомври, и деветото в София на 28 и 29 ноември, завършиха без напредък за Средновековието, учебниците и Гоце Делчев, а следващите се замразяват до май 2020 г., въпреки уж уговорката за сериозни резултати до края на годината.

В интервюто си за "Неделя 150" на 13 октомври министърът порица дебелоочието, загрижено да втвърдява коминтерновско-югославските идеологеми на македонската историография, 

формиращи нация на антибългарска основа

Към милата ни сестрица (с нея Яворов благуваше - вяра зарад вяра) "винаги сме демонстрирали абсолютно благоразположение и добронамереност, а за благодарност сме получавали, с малки изключения, обиди, удари под кръста и опити за злепоставяне", каза Каракачанов. Тя отрича българския характер на историята си до 1944 г., налага чужда идентичност с вълни от репресии през 1944-1948 г. ("23 хиляди българи са убити, над 30 хиляди минават през лагери и затвори, а 130 хиляди са изселени") и тормози изявилите българската си принадлежност. Не стига, ами поддържа в Международния съд по правата на човека претенции за признаване на македонско малцинство и изучаване на македонски малцинствен език в Благоевградска област; финансира (въпреки т. 2 на чл. 11 от договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество) сепаратистки "групички като "ОМО Илинден" и печатните им издания; държи в учебниците по история за V и VI клас да пише, че българите са татари; че македонската държава започвала от цар Самуил; че сме окупатори и фашисти; чества като национален празник "въстание против българския окупатор" - терористичния акт на 11.10.1943 г., когато 4-5 млади момчета, повлияни от марксистката идеология, убиват с граната полицай, на пост пред общината в Прилеп.

И всичко това, след като първи прибързано

признахме независимостта й,

между първите я подкрепихме за НАТО, подарихме й тежко въоръжение, дадохме "зелена светлина" на европейската й перспектива. Били сме длъжни да я дадем с подписването на договора, смята премиерът Зоран Заев, отчел на 14 октомври т.г. "постигнатото" от комисията.

Да, тя препоръчва общо честване на славянските просветители, отметнати били четири глави, Самуил е български цар ("но се легитимира като македонец"); античността в учебниците ще бъде подобрена, но достатъчно ли е? Македонски интелектуалци изригнаха на 15 октомври във в. "Нова Македония" срещу "политическия диктат на договора" и декларацията на НС. Те не искат да признаят фактите: общата ни история не е споделена или преплетена; Мизия, Тракия, Добруджа и Македония, стотици години доминирани от българи, са били едно в миналото; царството на Самуил е българско; тайната ВМРО е създадена от българите в Македония и Одринско, за да се освободят от османската власт; всичките й официални документи са на литературен български, а водачите й - чисти българи, не са борци против България. Противното е една пренаписана и малодушно търпяна от нас манипулация за промиване на мозъци.

Недобросъседска е и лятната издънка на президента Стево Пендаровски: Гоце Делчев, "един от темелите на македонската държава" (съществуваща съвсем отскоро на картата) не се чувствал българин, а се декларирал като такъв, защото през 1901 г. нямало как да се пише македонец. Нямал друга възможност, като да речем днешните домогващи се до европаспорт македонски граждани. нищо, че и Гоце, и семейството му, и всички несърбизирани българи в Македония (обявени за македонци от следовници на Стоян Новакович) са казали ясно, че са българи.

В прекрасния свят, в който живеем и ни учат да живеем, няма място за примирителна отстъпчивост по македонския въпрос. Като тази на "стоте интелектуалци", подписали се под 

призив да не сме "крайни", 

защото, поднесено от Явор Стаматов, "България остава назад във външнополитическите приоритети на Македония"(!?).

Естествено, ако не спрат хулите и присвояването на история, еврочленството на държава с нерешени междусъседски спорове ще бъде отклонено не само от България. Не й помага и председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Навън той е "за" договора, а в страната си го отхвърля като вреден. "Докато спорим дали Гоце Делчев е българин или македонец, решение няма да има, не е потребно да го знаеме" (!?), каза един наш професор преди дни. През мъгла и слънцето свети зловещо.

Време е македонският елит да захвърли куфарчето с двойното дъно. Вече не сме контузено улично коте. Отлагането е възможност общоисторическите и образователни въпроси да бъдат решени с отдавна безспорни, неизсмукани от мегаломанията и геополитически егоизъм научни аргументи. Този път българските политици трябва да са на страната на народа си. А той "сака да знае" и до май 2020 г. "ке се разбере "ке игра ли Митре царот, али нема да игра".