Копнеж по нови неща

Любомир Халачев

През 1848 г. император Франц Йосиф I символично разкъсва със секира една книжна верига, опъната между двата каменни бряга на теснината Железни врата и така се слага краят на монопола върху корабоплаването по Дунав от Турската империя. По-късно след решенията на Парижката конференция от 1856 година се създава международна комисия, съставена от представители на Великите сили, която контролира навигацията по реката. Така най-дългата река в Европа се превръща в наистина европейска река.
По реката се пренася всичко - зърно, кожи, мед, восък от Изток на Запад, а по обратния път от Запад на Изток - модерни мебели, стоки и товари за бита, непознати дотогава. И най-вече - нови идеи за света и човека. За българите, обитаващи голяма част от Балканския полуостров, това движение олицетворява техният стремеж към новото. Един пътешественик от онова време го определил като : „Копнеж по нови неща“! Даже го написал на латински: Novarum rerum cupidi. Красиво звучи.
Някои от по-образованите и будни българи се възползвали и от идеите на напредналата по онова време Европа. А някои си останали с мебелите. 

Същото наблюдаваме и днес!

През последните 35 г. българската държава си постави шест стратегически цели и пет от тях бяха изпълнени. Това показва, че когато държавата поиска да направи нещо - тя има и силите, и възможността да го направи. Друг въпрос е, че понякога държавата не си поставя за цел да направи важни за нас нещата. Точно за това искам да поговорим.
Първата цел след политическите промени беше - да изградим демократична държава. Постигнахме я през 2001 г. и за тези, които все още повтарят, че сме в преход, ще напомня, че демократична държава означава многопартийна система, разделение на властите, свободни избори и пазарна икономика...
Втората цел беше - да ни приемат в НАТО. Постигнахме я през 2004 г.
Третата цел - да влезем в ЕС. Постигнахме я през 2007 г.
Четвъртата цел беше - да влезем в Шенгенското пространство. Тук малко се забавихме, защото докато от предишните ни цели имаше полза целият ЕС, то от влизането в Шенген имахме полза само ние. Затова някои наши партньори решиха да ни позабавят - на тях им беше вече все едно. Но все пак през 2025 г. целта беше постигната.
Петата цел - влизането в еврозоната - ще достигнем през 2026 г.
Както виждаме, всички важни цели, които са свързани с външните отношения и зависят не само от нас, но и от нашите партньори в ЕС, бяха успешно постигнати. Държавата каза: „Това е нашата цел!“- и постепенно целите бяха достигнати. Единствено ШЕСТАТА цел, която зависеше само и единствено от нашите вътрешни отношения, не беше постигната. И от това всичко останало започва да изглежда малко… недоправено. Защото шестата цел беше и си остава 

добра правосъдна система

Ако се опитаме да си представим държавата като жив организъм, ще видим, че тя има ръце, крака, глава, тяло - всички органи, за да може да живее пълноценен живот. Само че главата в държавния организъм се представлява от Правосъдната система. Знаете какво става с човек, който е физически здрав, но главата му не е наред. С други думи, нещо става с мозъка му. Подобно е положението и в нашата държава. Нещо се движи, нещо се прави, някакви действия се извършват в една или друга посока, но си личи, че липсва главното, липсва мисъл и координация. Ето това е, което най-много стресира българите. Те усещат, че мозъкът на държавата не е наред и се плашат, че някое правителство може да извърши тежка грешка и няма да има кой да го поправи. Защото, кое е правилно и кое е грешно в човешкото общество, решава правосъдната система. Когато тя не е наред, можем да вдигаме много шум и пара, но да вървим в грешна посока. А когато го разберем, ще бъде вече късно!
Вярно е, че имаше и продължават да се водят много разговори по темата, имаше много лозунги и обещания, които приличаха повече на шамански заклинания, отколкото не реални действия, имаше хвърляне на оставки и ритуално късане на ризи пред публиката. Но в крайна сметка - целта не беше постигната, не е постигната към момента и едва ли скоро ще бъде постигната. Защото няма единство по темата, защото много от политиците от всички формации намират положението, в което се намира правосъдната система, за удобно за тях, много от по-младите политици въобще не са запознати с понятия като чест, морал, отговорност, закон (поради грешки в образователната система през 90-те години). От това страдаме, както казах, всички ние, българските граждани. От това страдат чуждите инвестиции, защото противно на някои разбирания инвеститорите не отиват там, където заплатите на работниците са ниски, а там, където има сигурност в държавните действия и независима правосъдна система (справка - Сингапур!).
Но не е само това! Благодарение на липсата на добра правосъдна система политиците (от всички цветове) си 
позволяват 

да обещават преди избори и след това ловко да се изплъзват 

от казаните думи. Или казано по-ясно - да ни лъжат. За пример ще посоча тези няколко стратегически цели, които държавата не поиска да обяви като ОБЩОДЪРЖАВНИ и поради тази причина те не бяха достигнати. От това нашият живот изглежда доста объркан. Ето някои от тези действия, които държавата обещаваше да предприеме, трябваше да предприеме, но …не го направи.
Енергиен хъб на Балканите - спомняме си, че преди демократичните промени ние бяхме енергиен център на Балканите. В момента внасяме енергия от всякакъв вид. Изпуснахме възможността да направим такъв център в по-ново време (той дори беше определян като „Голям шлем“- газ, петрол и атомна енергия) и сега се чудим накъде да тръгнем в това отношение. А енергията поскъпва! На всичкото отгоре не съм чул държавата да обяви като цел постигането на подобен резултат.
Магистралите - за последните 35 г. беше довършена само една магистрала, и то много лошо. Останалите са в постоянен строеж. Държавата не казва: „Цел номер едно е построяването на тази или онази магистрала“ и след това да постави срокове за изпълнение. Не, става дума постоянно за инфраструктурни проекти - в това понятие може да сложите всичко, което се изгражда от бетон и тухли. И от това нищо не следва като действие. Една магистрала от 30 км я строим 6 години! След което се хвалим с нейното построяване.
Селското стопанство като цел - знаем, че преди време България беше крупен производител на плодове и зеленчуци. В момента селското стопанство е оставено на самотек и от това производството на плодове, зеленчуци, месо и мляко е в окаяно състояние. Срамно е дори да си помислим, че българската земя не може да изхрани все по-намаляващото население на България. Вярно е, че на фермерите, които произвеждат зърно, им беше дадена свободата и възможността да работят и да печелят добре, но това в никакъв случай не е достатъчно, за да кажем че селското стопанство е наред. Отново липсва това, за което говорим - държавна цел. Държавата не е казала: „Нашата цел номер едно е възстановяване на селското стопанство!“ И затова не го прави. А защо не е казала - всеки сам може да си отговори.
Транспортен център - винаги сме имали претенцията да бъдем транспортен център, свързващ Европа и Изтока. Имаше време, когато българските превозвачи бяха най-добрите превозвачи между Европа и Близкия изток. Постепенно ние изгубихме това предимство, други държави го завладяха. Държавата не си постави преди време цел в работата на релсовия и авиотранспорта. Или дори беше поставена противоположна цел - 

БДЖ беше почти ликвидирана 

В момента упорито се говори за покупката на нови влакове, но покупката на нови влакове е добро дело само за страните, които ги продават. За нас те нямат почти никакво значение, защото целият релсов път е в лошо състояние. Хубаво е да се возиш в модерен, топъл през зимата и хладен през лятото вагон. Но само при условие, че локомотивите не горят през седмица! Да не говорим за националния превозвач „Балкан“, който беше продаден на безценица и след това дълги години чакахме създаването на национален превозвач. През това време изпуснахме възможността да станем междинен транспортен център и да построим модерно летище. Истанбул получи тази възможност, защото турската държава си беше поставила държавна цел да го направи. И го направи!
Можем да говорим още дълго за целите, които са жизнено важни за българските граждани, но които никога не са били жизнено важни за политиците, ръководещи държавата. Без значение кои са те! Здравеопазване, образование, култура, снабдяване с вода, изсичане на горите, системата от язовири и напояване, справяне с природни и човешки бедствия и т.н., и т.н. 
Отново повтарям, не трябва да вярваме на политиците, когато се оплакват от липсата на пари. Има липса на искрено желание и добро ръководство. Когато държавата поставя важна цел пред себе си, тя ще намери и пари, и хора, и време, за да я постигне. Важно е искреното желание за постигането на важните цели. За много политици този хаос, изглежда, е добра атмосфера за лично развитие.
За нас, останалите българи, остава Копнеж по нови неща - както е било с нашите прадеди преди 177 г.

Поглед инфо, със съкращения