Болен си и сам? Оправяй се!

От години се говори, че у нас дългосрочните здравни грижи са... занемарени. Няма как да е иначе, щом има дори областни градове без денонощна аптека. Хиляди хора от малки населени места (често без наличие на обществен междуселищен транспорт!) са принудени да пропътуват десетки километри, за да идат на лекар или да си купят лекарства по Здравна каса. Ако на изписан от болница му е предписано лечение в домашни условия, трудно ще намери медицинска сестра за манипулациите дори в София, за малки градове или за села това е казуистика. Често роднини са асистенти на хора с увреждания, защото няма кой.

Преди около 15 години ентусиазиран здравен министър имаше планове част от малките общински болници да се трансформират за долекуване. Идеята не беше лоша с оглед на застаряването на населението и ръста на заболеваемостта, но концепцията за осъществяването й бе написана на коляно и очевидно след събуждане от среднощен кошмар. Идеята така и не се осъществи и най-вероятната причина бе, че очевидно подобни болници не само не биха били на печалба, но още в зародиша си са обречени на сериозни загуби и никой не би се наел да финансира подобно начинание.

Леглата за активно лечение носят пари

Затова и у нас има повече от необходимото болнични легла за активно лечение - именно те се финансират от клиничните пътеки. Затова и броят на хоспитализациите ежегодно расте. Отделен въпрос е, че използваемостта на тези легла е около 50-55%. И съвсем друг въпрос е, че щом "пътеката приключи", болният се изписва и обикновено последващите грижи са грижа на семейството.
Според определение на Еврокомисията това са "набор от услуги и помощ за хора, които в резултат на психическа и/или физическа слабост и/или увреждане за продължителен период от време зависят от помощ при ежедневните си дейности и/или се нуждаят от постоянни медицински грижи". Да уточним, че от дългосрочна грижа се нуждаят не само възрастни хора, но и хронично болни, в това число и деца, хора с трайни увреждания на различна възраст, преживелите инсулт, хора с психични заболявания, нуждаещите се от палиативни грижи и прочее.
По данни на ИПИ у нас тази дейност коства на БВП по-малко от 0,4%, докато в ЕС е три пъти повече.
За изключителната необходимост от разработване на истинска такава система допринася и една сериозна демографска тенденция: в златната възраст влизат все повече хора, които имат по-малко деца, имат и повече членове на семейството, които живеят зад граница. Това, както и други фактори, подкопават устоите на  традиционните за българите модели на дългосрочни грижи, които все още разчитат предимно на членове на семейството, най-често жени.

Жените губят най-много

Те обикновено са изправени пред сериозни предизвикателства - от недостатъчна подкрепа (и от близки, и от здравната и социалната система) до трудно съчетаване на грижите с платената работа.
Затова те и занапред ще губят най-много, ако не се предприемат стъпки за подготовка на стройна и добре обмислена система за дългосрочни грижи за предстоящия бум на търсенето. Именно жените предоставят и формалните (оформени в трудов договор и длъжностна характеристика и подплатени със заплата и осигуровки), и неформалните грижи - за родители, за съпруг, за деца.
За пет години населението на България е намаляло с половин милион души (Табл.1), като възрастните са се увеличили с над 2%. За това време лекарите са се увеличили с близо 2400, медицинските сестри са намалели с над 2900 (Табл.2). Кой ще се грижи за възрастните и болните?

Продължителността на живота

у нас е сред най-ниските в ЕС. Навярно заради това нашите управници все още нехаят по въпроса за дългосрочните грижи. За сметка на това българската нация е сред най-болните в ЕС и ако например в Съюза много от онкологичните болести вече се смятат за хронични, у нас те все още са смъртна присъда и за хора в трудоспособна възраст, които още години биха допринасяли за икономиката, ако здравната ни система не бе толкова недружелюбна. По последни данни на ОИСР продължителността на живота при раждане в ЕС е достигнала 81,5 г. през 2023 г., но страни като Латвия и България са с повече от пет години и половина под нея. Докладът отчита и ниската ваксинация срещу КОВИД-19 и дава пример: докато в Ирландия и Дания са получили над 75% от първа бустерна доза, то в България са под 5%. Българските данни сочат, че починалите от КОВИД-19 само през 2021 г. са над 23 хил. В периода 2019-2023 г. най-много умрели са регистрирани именно през 2021 г. - 148 995.

Препоръките на написалите Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги звучат изключително добре. Остава някой да има куража да ги осъществи. Защото текстовете в това тлъсто писание  ще си останат като идея. Точно като онези от 2010 г., ако на медицинския и на обслужващия персонал не бъдат осигурени адекватни възнаграждения и гарантирани безопасни и здравословни условия на труд.  

67 легла за 200 хил. болни?

Може да прозвучи нереално, но в страната има само 67 легла за палиативни медицински грижи, сочат данните на НЦОЗА за 2023 г. През същата година са регистрирани 26 208 новооткрити случая на злокачествени новообразувания. Смята се, че в страната има около 200 хил. души на различна възраст с онкологични заболявания. Данните на НСИ за 2023 г. сочат, че починалите от рак са 16 683. Излиза, че държавата не е направила кой знае какво за достойния край на 16 616 свои граждани с онкологични заболявания.

Националната карта
 
Преди повече от две години правителството прие Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги от 256 страници. В тях не се четат кой знае какви нови факти, на основата на формули са изчислени необходимите за страната легла за дългосрочна грижа, като базата е най-вече 2021 г.
В документа се посочва необходимостта от "мерки за ефективно разпределение на финансовите ресурси с акцент върху финансирането на дейностите по ранна диагностика и ефикасно лечение на социално значими заболявания, рационална лекарствена употреба и преструктуриране на легловия фонд на лечебните заведения с цел развитие на дейностите за продължително лечение и за палиативни грижи". От Картата става ясно, че леглата за дългосрочна грижа (продължително лечение и палиативни грижи)

според международните стандарти трябва да са 0,75 на 1000 души

население. При прилагане на представената в Картата методология би трябвало в страната да има 5129 легла за продължително лечение (около 4 пъти повече от наличното). "За преодоляването на дефицитите в частта за дългосрочни грижи, следва да се подкрепят инвестиции/интервенции, като приоритетно се подкрепят такива, свързани с трансформиране на съществуващите излишни болнични легла за активно лечение в легла за продължително лечение и палиативни грижи", пише в Картата.
Според документа в страната следва да има 41 034 болнични легла, но по последни данни към 2023 г. те са 53 472. Би следвало от тях 27 356 да са за активно лечение, но наличните са 37 922! Би следвало също 4103 легла да са за рехабилитация, 5129 - за продължително лечение. Реалността е друга - от потресаваща до цинична. (Табл. 4-А и Табл. 4-Б). Нови болници и отделения не спират да се роят - по данни на Евростат от 2022 г. България е първенецът в ЕС по брой легла - 823 на 100 хил. души. Е, не че от това българинът става по-здрав. Дори напротив.        
В момента нуждите на населението от дългосрочни грижи се покриват частично от болниците за активно лечение, но това води до неефективно разходване на обществени пари. От друга страна, незадоволените потребности не само влошават качеството на живот на болните, но и създават затруднения на семействата им, които харчат лични средства за осигуряване на грижи в частни хосписи, старчески домове и пр. или поемат сами основната част от грижите.
Авторите на Картата препоръчват усилията да бъдат насочени основно към:
- намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания;
- развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги;
- развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи.
И тук се прокрадват идеите от 2010 г. и пише, че "много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи,
предоставяни както на място, така и в домашна среда".

Табл. 3: Налични и необходими болнични легла към 2021 г.
Източник: Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги

Старият континент бие тревога за предстоящия бум

С остаряването на населението в Европа търсенето на дългосрочни грижи нараства. Зачестяват призивите Старият континент да се подготви за предстоящия бум на дългосрочните грижи, а граждани и обществени организации все по-настойчиво призовават:
- да бъдат признати дългосрочните грижи като приоритет, свързан с по-широки цели, включително равенство между половете и икономически растеж;
- правителствата да увеличат обществените разходи за дългосрочни грижи и да направят дългосрочните грижи централен политически приоритет;
- да бъдат разширени механизмите за финансиране (например задължително осигуряване за дългосрочни грижи);
- държавите от ЕС да направят вложения в роботика и помощни технологии за подобряване на производителността, за да се намали физическото натоварване на хората, полагащи грижи.
Малко над една четвърт от гражданите на ЕС на възраст 65+ години съобщават за сериозни трудности при личните грижи или домакинските дейности. Според някои източници в ЕС между 23 и 42% (в зависимост от държавата) от хората страдат от ограничения в своите "всекидневни дейности".
Прогнозира се, че нуждаещите се от дългосрочни грижи ще се увеличат от 30,8 млн. през 2019 г. до 38,1 млн. през 2050 г. Затова е

необходим спешен политически отговор

Дългосрочните грижи са най-бързо нарастващите социални разходи в Съюза и от ЕК прогнозират, че те ще се увеличат от 1,7% до 2,5% от БВП между 2019 и 2050 г., като тези проценти варират значително в различните държави. От Комисията подчертават, че "недостатъчните инвестиции в тази област доведоха до значителни структурни слабости, които трябва спешно да бъдат преодолени". От там заключават, че "отговорността за проектирането и предоставянето на услуги за дългосрочни грижи е предимно на държавите членки". Сред политическите отговори е препоръката на Съвета за достъпни и висококачествени дългосрочни грижи, приета от Съвета на 8 декември 2022 г. Тя приканва държавите членки да предприемат действия за подобряване на достъпа до достъпни и висококачествени дългосрочни грижи за всички хора, които се нуждаят от тях, разглежда адекватността на социалната закрила за дългосрочни грижи, наличието и качеството на тези услуги, предизвикателствата, пред които са изправени официалните и неофициалните лица, полагащи грижи, както и управлението на дългосрочните грижи. В Препоръката се призовават

страните членки да въведат координатор

за дългосрочни грижи или друг подходящ механизъм за координация, който да подкрепя прилагането на Препоръката на национално ниво.
През септември 2022 г. ЕК представи и Европейската стратегия за полагане на грижи.

Табл.5: Населени места без семеен лекар
Източник: Национална карта на дългосрочната нужда от здравни услуги