Димитър Горов - всеотдаен възрожденец и революционер

Това е заглавието на новата книга на Продрум Димов, която излиза с марката на "Българска книжница". Става дума за родения в гр. Пещера Димитър Горов, който емигрира в Румъния на 26 години и с трудолюбието си преуспява, като основава фабрика за свещи и сапун. Превръща се в меценат на българските революционери в Браила и Гюргево и става близък приятел на Ботев, Стамболов, Каравелов и др. Цялото си богатство той дава за подкрепа на революционната дейност за Освобождението. Финансира четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а също така и единствената стихосбирка на Ботев и Стамболов, както и вестниците на двамата, издавани във Влашко. Спонсорира Васил Левски и революционните комитети (съпругата му е сестра на Ангел Кънчев - основния съратник на Левски). Горов подсигурява със средства четата на Христо Ботев и с жена си, нейната сестра и по-малкия си брат Атанас се качват на кораба "Радецки", за да изпроводят бунтовниците до Козлодуй. Атанас Горов, тогава на двадесет години, потегля с четата и загива в боя при Милин камък. От тридесет писма на Ботев, написани преди да се качи на кораба, шест са до Димитър Горов. На раздяла войводата предава именно на него най-ценните си вещи: писма, телеграми, личния си дневник. Сред тях е и прощалното писмо до съпругата на Ботев - Венета. 
В своята творба Продрум Димов подробно се спира на приятелството между Димитър Горов и Христо Ботев, което е от особено значение и за двамата. 
"Двамата с него си допадат с вродената си преданост към великото освободително дело. При това не бива да забравяме, че в нравствено отношение, с неукротимата си любов към сънародниците си Горов е един своеобразен морален връх сред многолюдната ни емиграция отвъд Дунава. Кого не е подслонил и на кого, изпаднал в беда, не е помогнал? Та перманентно безпаричният първороден син на даскал Ботьо Петков дали щеше да бъде Ботев без постоянната безкористна подкрепа на Горов? Няма материално затруднение, а такива често са притискали поета, което да не е преодоляно своевременно с навременната намеса на най-близкия му сподвижник, незаменимия му приятел от Пещера. В лицето на Димитър Горов поетът наистина намира най-вярното огледало, в което се оглежда, търсейки себе си. Затова и двамата никога не са се спречквали и са се радвали на топли приятелски отношения, изтъкани от взаимно доверие, уважение и взаимна обич. Именно това обяснява здравината и високите стойности на тяхното неоценимо пожизнено приятелство. Неслучайно той се е доверявал най-много на него и му е поверявал най-съкровени тайни, писма и доверителните си документи."