Акценти
Поредна демонстрация на антибългарска реторика
Вапцаров възпял единствено своята родина Македония, а не България, която го е убила?!
/ брой: 233
Стефан Минчев,
Флагман
"В България този македонски патриот, влюбен в Македония, днес се представя като български поет и „българин по род“, тъй като писал на български език. Макар че Вапцаров в своята поезия възпява единствено своята родина Македония, а не България, която го е убила.“
Това е част от по-дълъг текст, публикуван вчера в сайта Нова Македония:
https://novamakedonija.com.mk/makedonija/politika/patriot-shto-so-svojata-poezija-ja-vospevashe-svojata-tatkovina-makedonija/
Публикацията се появи с формален повод годишнината от рождението на Никола Вапцаров. Но тя е симптом за една продължаваща антибългарска политика, която вече дори не се прикрива зад дипломатични формулировки.
Да се твърди, че България е „убила“ поета и затова той не можел да бъде причисляван към българската културна традиция, означава да заменим историческата сложност с удобна опростеност. Истината е, че Вапцаров - човек от своето време, израснал в многопластовия свят на Пиринска Македония - пишеше на български език, живееше в българска държава и бе осъден от български съд в епоха на политическо насилие, която не щади никого. Да се превърне личната трагедия в национална пропаганда е не просто историческа грешка, а морално изпитание, което съвременните общества не би трябвало да си позволяват.
Формалният повод - 116 години от рождението на поета - се оказа само сцена, на която правителството на Мицкоски и медийните му говорители поставиха поредната демонстрация на антибългарска реторика. Но трябва да признаем: те нямат интерес да спрат, защото това им носи успех. На последните местни избори ВМРО - ДПМНЕ триумфира в 21 от 33 общини. Това е резултат, който очевидно окуражава подобна политическа линия.
Не бива да забравяме и онзи театрален епизод два дни преди изборите: провокативното размахване на българско знаме от сръбската певица Цеца Величкович по време на неин концерт в Северна Македония. Жест, който може да е бил спонтанен или пък умишлено подготвен, но несъмнено добави градус към политическата атмосфера и подсили националистическите импулси, от които управляващите сили черпят легитимност. Според мен Цеца Величкович е пряко отговорна за високия резултат на ВМРО - ДПМНЕ на последните избори. От постъпката й извлякоха полза управляващите в Северна Македония и Сърбия. Не и България.
А какво би казал самият Вапцаров, ако можеше да погледне от другия свят към нашия?
Може би би се натъжил, че думите му - думи за човека, за страданието, за надеждата - се превръщат в оръжие в полето на днешни дребни битки. Може би би се разгневил, че паметта за него се употребява за разделение, вместо за осъзнаване. А може би би замълчал с онази дълбока човешка тъга, която проблясва между редовете на стиховете му.
Вечна му памет. И дано духът му остане далеч от политическите механизми, които и днес се опитват да го превърнат в знаме - било то българско или македонско. Защото Вапцаров заслужава да бъде четен, а не присвояван.
