Светът през 2025 г. - войни, протести, мир

През годината САЩ се нагърбиха с посредническа мисия по спирането на войната в Украйна, но нейният край продължава да тъне в мъгла, въпреки маратона от преговори на Вашингтон със западните му партньори и с Украйна и резултатите от последните преговори в Берлин.
Доналд Тръмп трябваше да признае, че разплитането на конфликта изисква много повече от 24 часа, както е смятал, преди да влезе в Овалния кабинет на 20 януари. По-рано тази година той бе казал, че Путин и Зеленски не могат да се съберат на преговори в една стая, защото не се понасят. По същата логика не могат да се съберат в един документ и позициите на Русия и Украйна. Доскоро разломът минаваше през четири точки - Русия настоява Украйна да се откаже от целия Донбас, окупираните територии да бъдат международно признати като нейни, да се извършат значителни съкращения на украинската армия и членството на Украйна в НАТО да се задраска завинаги. През по-голямата част от 2025 г. Киев заемаше точно противоположната позиция. 
Но посредническата совалка на Вашингтон - от срещата Тръмп - Путин в Аляска до последните преговори САЩ - ЕС - Украйна в Берлин - като че ли носи потенциала да поразсее едногодишната мъгла. Съобщава се, че на преговорите в Берлин в неделя и понеделник Зеленски се бил съгласил с отказа от НАТО при наличието обаче на гаранции за сигурност от Запада, каквито са му били обещани. Включително и гаранции от типа на член 5 на НАТО. Той се бил съгласил и с провеждането на президентски избори, както и със замразяването на сегашната линия на съприкосновение. Но отхвърля изтеглянето на украинските сили от онези близо 20 процента от Донбас, които все още те държат, също и създаването на демилитаризирана свободна икономическа зона, както предлагат САЩ. 
С една дума, има опити да се съберат в една "стая" непримиримите позиции на двете страни. „Мисля, че сме по-близо (до уреждане в Украйна) от всякога“, заяви Доналд Тръмп след преговорите в Берлин. Все пак трябва да изчакаме  как ще отвърне Русия, която впрочем предварително изрази скептицизъм от намесата на Евросъюза в преговорите, защото не го смята за посредник, а за страна в конфликта. Освен това тя не от вчера отхвърля варианта за присъствието на натовски военни части под каквато и да е форма на украинска земя. А договорените гаранции за сигурността на Украйна означават този вариант да бъде задействан. Едва ли ще приеме и войски от еврокоалицията на желаещите, както и някои други договорени точки по темата.   
При всички случаи ще трябва да изчакаме дали мъглата през 2025-а около руско-украинското регулиране започва да се поразсейва.     

Съдбоносна година 

2025 година се оказа съдбоносна за войната между Израел и Газа. На 29 септември Доналд Тръмп представи мирно споразумение от 20 точки за край на двегодишната война в Газа. На 9 октомври Израел и "Хамас", с посредничеството на Египет, Катар, САЩ и Турция, се споразумяха да изпълнят първата фаза от мирния план на Тръмп, който включваше прекратяване на огъня, разоръжаването на радикалната ислямистка групировка "Хамас", прекратяването на офанзивата на Израел и изтеглянето му от определена част на анклава Газа и връщането на всички израелски заложници - живи и мъртви. Тази първа фаза на мирния план приключи наскоро, след като "Хамас" предаде заложниците. 
САЩ очакват всички страни да пристъпят към втората фаза до края на годината. Тя включва окончателното изтегляне на израелските войски от анклава, разполагането на международни стабилизационни сили и задействане на структурите, управляващи ивицата, включително „Съвета за мир“, който се очаква да заработи през януари.  
Равносметката на човешките жертви от войната е зловеща - 62 895 убити палестинци, от които според Израел само 20 000 са бойци на "Хамас". Израел е дал 1800 загинали, включително 846 военни и 68 полицаи. 
Политическата равносметка обаче е доста по-многопосочна. Нито една от двете страни не може да бъде смятана както за победителка, така и за губеща. Израел спечели, защото се самозащити, почти ликвидира военния скелет на "Хамас", нанесе тежки поражения на "Хизбула" и на регионалния си противник Иран. "Хамас" определено няма да е онази заплаха за Израел, каквато беше. Макар че не изключено да се появи друга такава заплаха. 
Но сериозни удари понесе и привидният победител. Преди всичко планът на Тръмп не изключва създаването на палестинска държава. Освен това в хода на войната още 20 държави се присъединиха към онези 140 страни, които бяха признали независима Палестина. А сред тях има "тежка категория" западни държави - Франция, Великобритания, Испания, Австралия, Канада. Все държави, изпатили си неведнъж от радикалния ислям, към който спада и "Хамас". Но признали идеала му за независима Палестина. Плюс, че световното обществено мнение осъди Израел заради избиването на цивилни палестинци.
"Хамас" обаче определено бе нокаутиран в последния рунд на конфликта. Той вече е дотолкова осакатен, че едва ли ще възстанови военната си инфраструктура. Нещо повече, ако в Газа настъпи един пълноценен мир, дали ще има почва за радикализма там?
"Хамас" обаче може да твърди, че отчита и победи - заради споменатите политическите загуби на Израел. Казано на футболен език, получава се нещо като реми заради резултатите от конфликта. Ако Израел води по чисто военни точки, палестинската кауза го изпреварва по политически, морални и имиджови точки.
Все пак има една държава, която отчита главно загуби - Иран. Ядрената му програма остана осакатена от ракетите на САЩ, повалени са протежетата му в района, намалено е влиянието му като регионална сила. И затова е виновен "Хамас" заради 7 октомври 2023 година. С нападението срещу Израел той "изрекетира" Ислямската република да влезе в конфликта, макар тя да не го желаеше.

Хилаво срещу разсърдения климат 

Природни бедствия като горски пожари, бури и земетресения са причинили щети в размер на 131 милиарда долара в световен мащаб само през първата половина на 2025 г., сочи проучване на германския презастраховател Munich Re, цитирано от ДПА. Това е втората най-висока стойност за първите шест месеца на годината от 1980 г. 
Само горските пожари в Калифорния са причинили щети от приблизително 53 милиарда долара през януари, което ги прави най-скъпото подобно бедствие в историята, според Munich Re. 
Земетресението в Мианма на 28 март е най-смъртоносното събитие за годината с неговите 4500 души загинали.
Природните бедствия стават все по-чести и тежки поради глобалното затопляне. То придобива все по-застрашителни мащаби. През 2025 г. затоплянето на планетата за първи път - и може би завинаги - премина прага от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. 
Именно затова светът очакваше с надежда Конференцията на ООН по изменението на климата или КОП30 (COP30) в бразилския град Белем. Но остана разочарован, защото форумът приключи без обвързващо споразумение за премахване на изкопаемите горива. Повече от две седмици преговори 194-те страни участнички във форума не постигнаха споразумение за премахване на петрола, въглищата и газа като главни източници на климатичното затопляне.  Те дори не са изрично посочени в основния окончателен документ, а са споменати само като „парникови газове“. 
Неслучайно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призна, че „много хора могат да се почувстват разочаровани“ от конференцията. 
Германският екоминистър Карстен Шнайдер изрази огорчението си от страните производителки на петрол, които  са попречили на приемането на по-амбициозна резолюция. 
Да, на конференцията се случиха и позитивни резултати. Тя се съгласи, че богатите страни трябва значително да увеличат помощта за по-бедните страни, за да им помогнат да се адаптират към глобалното затопляне, като целта е утрояване на средствата до 2035 г. Групата на 44-те най-слаборазвити страни с населението от 1,6 млрд. души остана доволна от поетия ангажимента на развитите държави.  
Нидерландският еврокомисар по климата Вопке Хукстра заяви, че „трябва да подкрепим“ постигнатото споразумение, „тъй като поне ни води в правилната посока“. Това обаче не е ли твърде хилав резултат пред задалото се планетарно бедствие? 

Противоречивият Тръмп

Безспорно американският президент Доналд Тръмп ще остане в историята не само на 2025 г., а и по принцип като противоречива личност. За пореден път той ни се представи като пресметлив бизнесмен, който се интересува от интереса си, отколкото като политик, загрижен за мира по света. Вероятно затова и не го устоиха с Нобеловата награда за мир, колкото и да "решаваше" военни конфликти. Той си преписа заслуги като спирането на огъня в Газа, колкото и крехко да изглежда примирието. Азиатските медии не спряха да го хвалят и за бързото потушаване на конфликта между Тайланд и Камбоджа, който колкото бързо бе потушен, двойно по-бързо избухна отново.
През изминалата година за пръв път от много време насам дипломатическите отношения между САЩ и Китай и САЩ и Русия се затоплиха, за сметка на дългогодишният съюзник в лицето на ЕС. Така например, митата, с които Пекин беше заплашван, бяха намалени, а тези Европа, в лицето на председателката на ЕК като преговаряща, се оказа големият губещ.
Ако този обрат се оказа изненада за всички, то със сигурност не е изненада заплахата на Вашингтон да свали режима на Николас Мадуро. Апетитите към петролните залежи и природните богатства на Венецуела са още от предишния мандат на Тръмп, когато той дори беше обявил парична награда за главата на южноамериканския си колега.
Във вътрешнополитически аспект американският държавен глава също се оказа колкото обичан, толкова и мразен. В борбата си с нелегалната миграция и престъпността в страната той изпрати военните в няколко щата. Това изкара хората на улиците с възгласи:"Не живеем в диктатура".
Тръмп обяви война на дрогата, наркотрафикантите и наркокартелите. Няколко рибарски корабчета в Карибския регион бяха взривени, а жертвите са над 80. Президентът се закани с военна намеса в Мексико, Венецуела и Колумбия, ако не се включат в борбата с опиатите.

Корумпираният ЕС

Европейският съюз се компрометира все повече, не само с лидерите си и решенията, които те вземат, но и с лицемерието, което ни представя. Години наред имаше безупречна репутация и всички се надявахме, че като станем негов член, положението и в родината ни ще се подобри, най-вече що се отнася до борбата с корупцията, спазването на законите и т. н. Изпращаха специалисти, които да отчитат напредъка у нас, докато... не се оказа, че в Съюза съществуват същите проблеми, дори в по-големи мащаби. 
През 2025 г. отново се заговори за далаверите, които е вършила председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с КОВИД-ваксините, колко пари е спечелила от "Пфайзер", макар доказателствата за това "услужливо" да изчезнаха някъде. Тъкмо този скандал беше позабравен и наскоро официално обвиниха бившата върховна представителка на ЕС по външната политика Федерика Могерини (2014 - 2019 г.) и още двама високопоставени служители в измами при обществени поръчки, корупция, конфликт на интереси и разкриване на служебна тайна. Арестите са последвали обиски в дипломатическата служба на ЕС в Брюксел, в Колежа на Европа - престижно учебно заведение, което обучава бъдещи европейски чиновници - както и в домовете на заподозрените. Въпреки че в момента са на свобода, защото според Европрокуратурата "няма опасност да се укрият", разследването продължава.
Предстои да видим още колко хора са замесени в корупционни схеми, защото вероятно това е самото начало...

Бившата германска външна министърка Аналена Бербок посети Сирия в началото на годината. Тя реши, че страната е готова да приеме "европейските ценности" и допусна две много груби грешки - отиде облечена цялата в бяло, с прилепнали по тялото й дрехи и подаде ръка на мъжете, за да се ръкува. За нарушаване на законите в страната - на снимките скриха лицето й

Тази кола е преобърната от наводнение, заляло наскоро мароканския пристанищен град Сафи на Атлантическия океан, разположен на 300 км южно от столицата Рабат. Загинаха най-малко 37 души. Бедствието бе предизвикано от проливни дъждове. Пороите не пощадяват дори такива полупустинни държави със сух климат като Мароко

Протестиращ в бронежилетка и щит, отнет от полицай, буйства в правителствения квартал на непалската столица Катманду. През септември тази хималайска държава бе разтърсена от младежки протести, добили популярност като „протестите на поколението Z“. Те бяха провокирани от забрана на множество социални мрежи и бяха израз на гнева от корупцията и демонстрацията на богатство от страна на държавни служители и техните семейства

Жител на хаитянската столица Порт о Пренс бяга, предпазвайки се от куршуми в квартала  Бел Еър, контролиран банди. Около 300 криминални групировки тероризират над 80% от столицата. Те обаче пуснаха пипала и в други части на острова. През последните 4 години от безчинствата на гангстерите са загинали 16 000 души. Нито институциите на страната, нито международната общност са в състояние да овладеят обстановката 

Конгоанци от провинция Южно Киву чакат да преминат границата с Бурунди, бягайки от боевете в източната част на Демократична република Конго. През последните години около 200 000 души са напуснали домовете си, 74 са били убити и 83-ма ранени. Подкрепяната от Руанда конгоанска групировка  М23 напредва към границата с Бурунди, сражавайки се с войските на ДР Конго и с местни групи. Конфликтът е за територии, богати на ресурси. Боевете продължават, въпреки че лидерите на двете страни подписаха в Белия дом пред Доналд Тръмп мирно споразумение

Стотици хиляди сърби участваха в протести през годината срещу управлението на президента Александър Вучич. Недоволството им бе провокирано от трагедията на жп гарата в Нови Сад, където се срути козирката на главния вход, при което загинаха 14 души. Въпреки силния натиск Вучич отказва да подаде оставка и да насрочи президентски избори

Няколко страни предложиха убежище на Николас Мадуро, ако се откаже от властта във Венецуела. Въпреки международния натиск, по-голямата част от народа го иска за президент

За кмет на Ню Йорк бе избран Зохран Мамдани - млад мъж от смесен произход, самоопределящ се като социалист

Напрежението между Тайланд и Камбоджа ескалира. Двете държави претендират за спорен пограничен район 


Материала подготвиха
Юри Михалков
Таня Глухчева