Пет препоръки към България от ЕС

Съветът на ЕС прие пет препоръки към България по икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика. Очаква се нашата страна да предприеме действия по препоръките през тази и следващата година, съобщи от Брюксел кореспондентът на БТА.
Първата препоръка е България да укрепи общите разходи и готовността в областта на отбраната и сигурността, като същевременно осигури устойчивост на дълга. Страната трябва да се придържа към максималните темпове на растеж на нетните разходи, като същевременно използва разрешението съгласно националната клауза за дерогация за по-високи разходи за отбрана.
Втората препоръка е нашата страна спешно да ускори изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост; да ускори изпълнението на програмите по политиката на сближаване; да използва оптимално инструментите на ЕС, включително възможностите, предоставени от програмата InvestEU и платформата за стратегически технологии за Европа, за да подобри конкурентоспособността.
Според третата препоръка България трябва да създаде благоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността с подобряване на работата и способностите на публичната администрация, включително на регионално равнище; да намали административната тежест, за да се създадат еднакви условия за конкуренция при дружествата; да подобри ефективността на мерките за борба с корупцията, особено по високите етажи на властта; да подобри качеството на процедурите за възлагане на обществени поръчки и да укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи.
В четвъртата препоръка се посочва необходимостта нашата страна да намали зависимостта от изкопаеми горива, включително с насърчаване на либерализацията на пазара, ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници с определяне на зони с ускорено издаване на разрешения за ветрогенератори; да предприеме конкретни стъпки за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, включително при производството на електроенергия и при централното отопление на въглища; да увеличи гъвкавостта на електроенергийната система за намаляване на нестабилността на цените на едро, включително с разширяване на обхвата за агрегиране и реакция на потреблението и с осигуряване на достатъчен капацитет за акумулиране; да изгради интелигентна разпределителна електроенергийна мрежа; да се бори с енергийната бедност и да разработи актуална информационна система за енергийно бедните и енергийно уязвимите домакинства и мерки за целенасоченото им подпомагане; да насърчава мерки за енергийна ефективност при производството; да насърчава въвеждането на устойчив градски, обществен и железопътен транспорт, включително с ускорено развитие на необходимата инфраструктура; да подобри управлението на водите и отпадъците с преодоляване на институционалните слабости и с инвестиране в инфраструктура.
Последната пета препоръка отчита нуждата България да подобри основаното на компетентности преподаване и учене; да подобри качеството на преподаването чрез първоначално, непрекъснато и основано на потребностите обучение на учителите; да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, включително за ромите и другите групи в неравностойно положение; да преодолее недостига на работна ръка чрез ефективно прилагане на мерки за повишаване на равнището на заетост на хората с увреждания или с по-ниско равнище на образование, ромите и неактивните граждани; да укрепи придобиването на умения за повишаване на конкурентоспособността и в помощ на прехода към цифрова и природосъобразна икономика; да предприеме мерки за подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и да осигури по-добра помощ за хората с минимални доходи; да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез допълнително намаляване на преките плащания от страна на пациентите и с преодоляване на недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти, за да се повишат ефективността и достъпността. 

Разхлабват строгите бюджетни 
правила заради отбраната
 
Съветът на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) разреши на България и още 14 държави членки да се отклонят от строгите бюджетни правила на блока, за да поемат допълнителен дълг за разходи за отбрана, предава ДПА. Мярката ще улесни прехода на тези страни към по-високи разходи за отбрана на национално равнище, като същевременно се гарантира устойчивостта на дълга, става ясно на прессъобщение на Съвета на ЕС, публикувано на страницата на институцията.
Страните от ЕС по закон са задължени да поддържат дефицита си под 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), а съотношението на дълга - под 60 на сто от БВП. Войната на Русия срещу Украйна и заплахата за европейската сигурност накараха държавите от ЕС да подобрят отбранителните си способности.
Засиленият натиск за превъоръжаване обаче затрудни много от 27-те страни членки на ЕС да инвестират в отбрана, като същевременно спазват ограниченията за разходите, определени от блока.
Освен България останалите държави, които получиха право на отклонение от правилата, са: Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.
Германия също е подала заявление за освобождаване от правилата, но все още трябва да представи на Европейската комисия дългосрочен бюджетен план, преди да бъде оценено нейното заявление.
Съгласно новото изключение държавите членки могат да изразходват допълнително 1,5 на сто от своя БВП за отбрана, без да бъдат санкционирани.
Именно засилването на общите разходи и готовност за отбрана бе една от петте препоръки, които ЕК отправи към страната ни в пролетния пакет документи, публикувани в рамките на Европейския семестър, пише БТА. Въз основа на настоящите прогнози за разходите за отбрана прогнозираното отклонение през 2025 г. е допустимо съгласно условията на националната предпазна клауза, която България поиска да активира на 2 май 2025 година.

Фонд за подпомагане на Украйна 
на стойност 100 млрд. евро

Европейският съюз обмисля да създаде фонд за Украйна на стойност 100 млрд. евро в следващия 7-годишен бюджет на блока, съобщи "Блумбърг". Източници, запознати със ситуацията, посочиха, че предложеното финансиране, което ще бъде представено по-късно през юли, ще започне да се изплаща през 2028 г. като средство за предоставяне на допълнителна помощ на разкъсваната от война страна на фона на намаляващата подкрепа от страна на САЩ.
Предложението за фонд беше оповестено от комисаря по въпросите на отбраната и космическото пространство Андриус Кубилюс. Той призова допълнителното финансиране да бъде включено в 7-годишния бюджет на ЕС през декември 2024 г.
Фондът, заедно с други варианти, ще бъде обсъден преди публикуването на многогодишната финансова рамка на 16 юли.