Кои лидери са били обсебени от сладоледа

За какво може да си мисли човек, когато иска да се спаси от жегата? Може би за сладолед?
В наши дни той е любима храна не само на масите, но и на много държавници и лидери. Не е било така в далечното минало. Твърди се, че древните гърци и римляни съхранявали лед и сняг в специално проектирани подземни съоръжения, за да впечатляват гостите с охладено вино. Това, разбира се, било привилегия за богоизбраните.
Произходът на сладоледа, сорбето и други охладени млечни лакомства е труден за определяне, но те датират от древността. Популярна легенда гласи, че сладоледът е изобретен от древните китайци, донесен е в Италия от Марко Поло, във Франция - от Катерина Медичи и оттам в Америка - от Томас Джеферсън.
Дори до края XVIII век сладоледът се класифицирал като луксозен десерт, демонстриращ финансовите възможности на домакина на вечерята (или обяда). Така - до появата на новите уреди, захранвани с електричество, които, както се твърди, вече не изисквали кой знае какви вложения и цената на производството на сладолед рязко спаднала. Машините постепенно превърнали някогашния нишов спектакъл в широкодостъпна стока. 


По време на Втората световна война, през 1945 г., американският флот похарчил 1 милион долара за плаваща фабрика (от бетон) за сладолед, за да поддържа морала на моряците и да им напомня за какво се борят - свободата да ядат много сладолед, когато поискат. Преустроената баржа съхранявала над 2000 галона сладолед и го разпространявала на кораби, които не били оборудвани със съоръжения за собствено производство. Армията и военновъздушните сили последвали примера на флота.
А

мериканците твърдят, че са направили сладоледа част от националната си идентичност. Сладоледът бил толкова силно свързан с духа на Америка, че чак Мусолини го забранил, като се има предвид, че леденият десерт (според някои източници) е изобретен в Италия.
Записи на собственик на магазин в Манхатън свидетелствали, че президентът Джордж Вашингтон похарчил около 200 долара за сладолед през лятото на 1790 г. Преди десетина години това би се равнявало на около 5000 долара!
Много се говори за 

"любовната афера" на Томас Джеферсън

със сладоледа. На третия президент на САЩ се приписва записването на първата рецепта за сладолед на американските брегове. Неговото имение Монтичело разполагало със собствена ледена къща, която позволявала сервирането на десерта през цялата година.
Според историците Фидел Кастро е бил обсебен от сладолед и млечни продукти през целия си живот. За типично хранене кубинският лидер изяждал две пинти сладолед след основното ястие. Твърди се, че поемал 18 лъжици сладолед заедно със закуската и пиел различни млечни шейкове.

Слабостта на Кастро към сладоледа едва не го убила

когато през 1963 г. ЦРУ извършило опит за покушение - отровно хапче било скрито във фризер, откъдето агентът щял да го вземе и да го пусне в млечния шейк. Хапчето обаче "залепнало" от студа за стената на фризера и когато убиецът дошъл да го вземе, то се счупило наполовина и вече било напълно неефективно. 
Страстта на Кастро към сладоледа била толкова френетична, че поръчал построяването на един от най-големите сладоледени салони в света - "Копелия", отворен и до днес. Кастро лично ръководел проекта. Сградата с форма на летяща чиния има капацитет за 1000 гости. За "Катедралата на сладоледа" в Хавана се твърди, че наема над 400 работници и продава 16 000 литра от леденото лакомство на 35 000 клиенти всеки ден. Когато отваря през 1966 г., салонът е предлагал 26 вкуса и 25 комбинации. През последните години предлагането и изборът на вкусове са оскъдни - един или два във всеки един момент. 
През 2012 г. кубинският в. "Trabajadores" публикува статия, разкриваща недостига и лошото качество на продукта, както и невнимателното обслужване в салона, въпреки наскоро завършените ремонти. Сред проблемите били и повредените фризери. През февруари 2025 г. "Копелия" отвори врати след тримесечно прекъсване заради икономически трудности. Вкусовете са доста разширени, а цените - по-високи. И днес опашките пред "Копелия" са дълги. Дали заради вкуса на сладоледа? Или защото е сред забележителностите на Хавана?
Купува ли се вот със сладолед? Според публикация в сайта eater.com от април 2020 г., кандидатът (тогава) за президент от Демократическата партия

Джо Байдън похарчил над 10 хил. долара

за сладолед (за да черпи бъдещите си гласоподаватели - б.а.) по време на кампанията си за Белия дом. Изданието цитира негови изказвания от 2016 г.: "Не пия. Не пуша. Но ям много сладолед!"
Това, което ви виждат да ядете публично, е изключително важно, ако се кандидатирате за публична длъжност, твърдят политически пиари. Само 16-годишен,

Барак Обама започва първата си работа зад щанда

на американската мултинационална верига от специализирани магазини за сладолед и торти "Баскин Робинс" в Хонолулу, като продава сладолед. Споменът за тази лятна работа провокира администрацията на президента Обама да разработи "Проект за лятна възможност" - национална програма, целяща да осигури на подрастващите първите им работни места, да ги научи на труд и да ги предпази от неприятности, когато училището свърши.

Сладолед с лика на Камала Харис

я подкрепи в надпреварата й за Белия дом. Основателите на Ben&Jerry’s - Бен Коен и Джери Грийнфийлд, миналото лято паркираха камион за сладолед на площад "Франклин" във Филаделфия и раздаваха безплатен сладолед, като насърчаваха хората да се регистрират за гласуване. Компанията разработи нов вкус - кокосов сладолед с карамелени вихрушки, смесен със звездовидни червени, бели и сини бонбонени пръски, за да подкрепи своя кандидат. От камиона се раздавали мостри от четири различни вкуса, но нито един не бил кокосов, тъй като Kamala’s Coconut Jubilee не се предлагал в магазините - хората трябвало да участват в онлайн митинг, за да спечелят шанс да купят лимитираната серия.
Очевидно сладоледът в наши дни не само купува електорат, но често служи и като щедра почерпка след политически победи. Неслучайно belfasttelegraph.co.uk в публикация от август 2017 г. представя десетина "сладоледени" мига на известни лидери. 

Наздраве! Победата на изборите е отпразнувана със сладолед. Лидерът на шотландските либерални демократи Тавиш Скот със заместник-лидера и депутат от Роксбърг, Беруикшир и Селкирк Майкъл Мур (вляво) и депутата от Единбург Уест Майк Крокарт